Трансплантация на коса

Трансплантацията на коса е ефективна процедура за тези, които изпитват косопад и искат да постигнат естествен вид. Съвременните процедури за трансплантация на коса, извършени с напреднали техники, станаха много успешни и безопасни както по отношение на процеса, така и на резултатите. Операциите за трансплантация на коса, извършвани от специализирани екипи, се планират според нуждите на всеки човек. Благодарение на технологичния прогрес са разработени различни методи, така че могат да се предложат подходящи решения за всички.

Какво е трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса е естетична процедура, която включва трансплантиране на собствени здрави косови фоликули на човека в области, които са плешиви или изпитват интензивен косопад. Основната цел е вземане на косови фоликули от области, където косопадът е минимален, като тила и областта над ушите, и трансплантирането им в области, където има косопад.

Трансплантацията на коса не предлага само естетичен вид, но осигурява и психологическо подобрение чрез повишаване на личното самочувствие. Процедурите за трансплантация на коса, извършвани от опитни ръце съгласно медицински критерии, предлагат естествени и трайни резултати. Процедурата може да се извърши както при мъже, така и при жени, и целият процес се планира индивидуално.

Защо се извършва трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса може да се извърши по много причини, като естетични притеснения и психологически ефекти. Косопадът с времето може да накара човека да не харесва външния си вид, да се занимава с това и да губи самочувствие; а социалните отношения на човека могат да бъдат негативно засегнати. Трансплантацията на коса е обичайна козметична интервенция, която в такива случаи подобрява качеството на живот на човека.

Трансплантацията на коса може да се извърши не само по естетични причини, но и поради травматични събития като инциденти, изгаряния или заболявания, които могат да причинят косопад.

Основните причини за трансплантация на коса са:

• Премахване на естетичните притеснения
• Премахване на косопада, причинен от инциденти, изгаряния, хирургични белези или инфекции
• Повишаване на самочувствието
• Осигуряване на трайно и естествено решение
• Премахване на косопада, причинен от определени заболявания
• Лично предпочитание

Кой е подходящ за трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса е подходяща за хора, които изпитват косопад и искат да постигнат траен вид. Обаче не всички хора, изпитващи косопад, са подходящи кандидати за трансплантация на коса. Подходящостта за трансплантация на коса зависи от много фактори, като здравословното състояние на човека и типа косопад. Хората, считани за подходящи за трансплантация на коса, са:

• Хора, които като цяло са в добро здраве
• Хора, изпитващи траен и обширен косопад
• Хора с достатъчно косови фоликули в донорската област
• Хора на 25 години или повече
• Хора с подходящ тип и качество на косата
• Хора със стабилен косопад

Трансплантацията на коса е подходящ метод за мъже и жени, които имат горепосочените характеристики. Макар че обикновено се предпочита за мъжкия тип косопад (андрогенен) при мъжете, трансплантация на коса може да се извърши и при жени с изтъняване на косата, причинено от генетични или хормонални причини.

Кой не е подходящ за трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса е медицинска процедура и изисква определени условия. Ако тези условия не са изпълнени, процедурата може да не се планира, защото не ще се постигне траен и естествен резултат, а здравето на пациента ще бъде изложено на риск. Подробната оценка преди планирането на трансплантация на коса е много важна както за успеха на процеса, така и за здравето на пациента. Хората, които не са подходящи за трансплантация на коса, са:

• Хора, които нямат достатъчно косови фоликули в донорската област
• Млади хора с активен косопад
• Хора със заболявания като сърдечни болести, напреднал диабет, нарушения на кървенето и коагулацията
• Хора с кожни заболявания или инфекции
• Бременни жени и жени в период на кърмене
• Хора с автоимунни заболявания като алопеция ареата
• Хора с нереалистични очаквания
• Хора с активно заболяване на кожата на главата

Процедурите, извършени при хора, неподходящи за трансплантация на коса, могат да причинят недоволство и някои здравословни проблеми. Затова е от голямо значение тези, които обмислят трансплантация на коса, да проведат подробна консултация със специалист лекар и да оценят своята подходящост.

Как се извършва трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса се извършва чрез трансплантиране на косови фоликули, взети от донорската област (обикновено тила и областта над ушите), в изтънена или плешива област. Процедурата се състои от фази като подробен предварителен преглед, планиране, събиране на графтове (косови фоликули) и трансплантация на графтовете.

По време на предварителния преглед се изследват типа косопад на човека, донорската област и скалпа, и се получава информация за общото здравословно състояние на пациента, след което се планира денят на трансплантацията на коса. Първата стъпка е бръснене на донорската област, от която ще се вземат графтовете, и обезболяването й с локална анестезия. Така човекът не изпитва болка по време на процедурата.

След това се отварят канали, в които ще се поставят косовите фоликули. Графтовете се поставят един по един в отворените канали. След приключването на процедурата областта се превързва със специална превръзка, и човекът се изписва същия ден. През първите дни могат да се появят крусти и зачервяване, но това е временно. Видими резултати се забелязват от 6-ия месец, а крайните резултати обикновено се постигат в рамките на 10 до 12 месеца.

Какви са фазите на трансплантацията на коса?

Трансплантацията на коса е процедура, съставена от много фази. Всяка фаза пряко влияе на успеха на процедурата, затова всички фази трябва да се планират внимателно. Трансплантацията на коса обикновено се състои от три фази:

Подготовка преди трансплантация на коса

Една от важните стъпки на трансплантацията на коса е процесът на подготовка преди процедурата. По време на предварителния разговор типа косопад на човека, плътността на донорската област, структурата на косата, възрастта, генетичните фактори и здравословното състояние се оценяват чрез специализиран преглед. Прави се кръвен анализ, за да се определи дали пациентът има заболяване, което възпрепятства операцията. Планират се броят и разпределението на графтовете, които ще се трансплантират. Линията на косата се чертае симетрично и в съответствие с естествения вид. На пациента се обяснява как да се подготви за деня на трансплантацията на коса.

Моментът на операцията за трансплантация на коса

Донорската област се бръсне и се прилага локална анестезия. Графтовете се събират един по един със специално устройство. Графтовете се съхраняват в специален разтвор. В тази фаза, в зависимост от нуждата, обикновено могат да се вземат между 2000 и 5000 графта. В плешивите области се отварят микроканали за поставяне на графтовете. Събраните графтове се поставят в каналите един по един, много внимателно.

След трансплантация на коса

Постоперативният период е много важен за трайността на трансплантацията на коса. След приключването на трансплантацията на коса се прилагат стерилни превръзки на областта и пациентът се информира. През първите дни трябва да се избягва рязко докосване, а предписаните лекарства трябва да се използват редовно. Първото измиване обикновено се извършва в клиниката 2 или 3 дни след процедурата. През първите седмици могат да се появят крусти, но те са временни. Нова коса започва да се появява от 3-ия месец, но може да отнеме до 12 месеца резултатите да станат ясни.

Какви са методите за трансплантация на коса?

Благодарение на развитата технология днес, процедурите за трансплантация на коса са разработени с различни техники, за да се предложат по-комфортни и по-естествени резултати. Най-предпочитаните методи за трансплантация на коса днес са FUE, DHI, sapphire FUE и роботизирани техники за трансплантация на коса. Техниката, която ще се приложи, зависи от състоянието на пациента и предпочитанието на лекаря. Най-предпочитаните методи за трансплантация на коса са:

FUE техника за трансплантация на коса

В процедурата FUE (екстракция на фоликулярни единици) се събират много повече графтове бързо. Благодарение на върха на микромотора могат да се събират 1 до 3 графта, и така процесът на трансплантация на коса се извършва много по-бързо. Това е една от най-широко използваните техники за трансплантация на коса днес.

DHI техника за трансплантация на коса

В процедурата DHI (директна имплантация на коса) косовите фоликули се поставят директно в плешивата област със специален молив, имплантатор Choi. В тази процедура отварянето на каналите и трансплантацията се извършват едновременно с молива Choi.

Роботизирана техника за трансплантация на коса

При този метод косовите фоликули се събират автоматично с роботизирана система. С роботизирани отварачи на канали, с милиметрова прецизност, се отварят микроканали на близки интервали в плешивата област. Понеже отворените канали са много малки, процесът на оздравяване е много по-кратък.

Sapphire FUE техника за трансплантация на коса

Този метод е усъвършенствана версия на класическия FUE метод. Разликата е в това, че при създаването на каналите се използват сапфирени накрайници вместо метални. С тези специални накрайници се отварят по-меки канали.

Кой метод за трансплантация на коса е най-добър?

Най-добрият метод за трансплантация на коса може да варира от човек до човек. Методът, който ще се използва при трансплантацията на коса, се определя от индивидуалните нужди и предпочитанието на лекаря. Всяка техника има своите предимства.

FUE методът е най-честата опция, особено идеален за хора, нуждаещи се от трансплантация в големи области. Sapphire FUE предлага по-бързо оздравяване и естетичен вид. По-вероятно е да бъде предпочетен от хора, които искат естествеността да бъде на първо място.

DHI може да се предпочете по отношение на естествеността и естетиката. Особено подходящ е за хора, нуждаещи се от гъста трансплантация в тесни области. Роботизираната трансплантация на коса е подходяща за хора, които искат висока прецизност и предпочитат технологични решения.

Всеки метод за трансплантация на коса е успешен по свой начин. Най-добрите резултати се постигат с избрания метод според кандидата.

На какво трябва да се обърне внимание след трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса е както медицинска, така и естетична процедура. След тази много деликатна процедура следва внимателен процес на грижа. Успехът на операцията зависи както от самата процедура, така и от спазването на постоперативните правила от страна на пациента.

Много е важно да се следват някои правила, за да се гарантира правилен растеж на косата и да се предотвратят усложнения след операцията. Нещата, на които трябва да се обърне внимание след трансплантация на коса, могат да се разгледат в три основни категории: първите 72 часа, първите 2 седмици и първата година на възстановяване:

На какво да се обърне внимание през първите 72 часа

Първите три дни след операцията са много деликатни, тъй като косовите фоликули се опитват да се фиксират на новите си места. По време на този процес трансплантираната област трябва да бъде добре защитена. Главата трябва да бъде повдигната по време на сън през първата нощ. Трябва да се избягва докосване, като чесане на областта на главата. Не се препоръчва пушене или консумация на алкохол през първите дни, тъй като ще повлияят негативно на кръвообращението. По време на този процес косата не трябва да се мие; първото измиване трябва да се извърши в клиниката. Трансплантираната област трябва да се защитава от слънце.

На какво да се обърне внимание през първите 2 седмици

През този период чувствителността ще продължи, тъй като ще започне формирането на крусти, но също ще започне и оздравяването. Крустите трябва да падат сами и не трябва да се свалят с ръка. Извършва се първото измиване. Трябва да се предпочита облекло, което не предизвиква триене с областта на косата. Трансплантираната област трябва да се защитава от слънце.

На какво да се обърне внимание през първата година

През този период косата започва да расте добре и формата на косата постепенно се откроява. Периодът на шоков косопад може да се появи 2 до 4 седмици след трансплантацията на коса. Това е напълно нормален период; косата започва да расте след опадането. Косата започва да расте от 3-ия месец, става по-видима на 6-ия месец, но приема крайната си форма на 12-ия месец.

През първите 3 месеца трябва да се използват шампон и продукти за грижа, препоръчани от клиниката. Химическите обработки като боядисване на косата могат да се отложат до 1 година. През този период трябва да се избягват уреди за оформяне на косата, като сешоар.

Клиничните контролни прегледи определено не трябва да се пренебрегват през първите 6 месеца. Подходящата консумация на вода и здравословното хранене са важни фактори, на които трябва да се обърне внимание, тъй като ще гарантират по-здравословен растеж на косата.

Колко струва трансплантацията на коса?

Цените на трансплантацията на коса могат да варират в зависимост от техниката, която ще се приложи, броя графтове, които ще се трансплантират, и обхвата на процедурата. Всеки от различните методи, като FUE, DHI, sapphire FUE или роботизирана трансплантация на коса, има цена според използваната технология и детайлите на приложението.

За ясна и персонализирана информация за цените можете да се обърнете към Medipol Здравна Група и да получите подробна информация от нашите специалисти.

Какви са предимствата на Центъра за трансплантация на коса на Medipol?

Центърът за трансплантация на коса на Medipol се отличава със своята технологична инфраструктура и подход, насочен към пациента. Процедурите за трансплантация на коса се планират напълно индивидуално. През цялия процес се предоставя индивидуално консултиране на пациенти от Турция и от чужбина, и всички детайли преди и след операцията се споделят с пациентите.

В нашия център се използват съвременни техники за трансплантация на коса като FUE, sapphire FUE, роботизирана и DHI; процедурите са безболезнени и се извършват с локална анестезия, като се дава приоритет на комфорта.

Центърът за трансплантация на коса на Medipol има международна JCI акредитация. Процедурите за трансплантация на коса се извършват в напълно оборудвани, стерилни и безопасни болнични условия. Постоперативният процес се следи внимателно, а растежът на косата се подпомага с PRP сесии и процедури за лична грижа.

Болници, извършващи трансплантация на коса

Като Medipol Здравна Група предлагаме надеждни и ефективни решения в областта на трансплантацията на коса със съвременни технологии и нашия специализиран медицински персонал. Процедурите за трансплантация на коса, планирани специално за всеки човек, се извършват в стерилна болнична среда и съгласно високи стандарти. Можете да получите професионална подкрепа в най-близката точка с нашите болници, работещи на много места в целия Истанбул.

Нашите болници Medipol, предлагащи услуги за трансплантация на коса:

• Университетска болница Medipol Mega Bağcılar
• Регионална болница Medipol Acıbadem
• Болница Medipol Bahçelievler
• Университетска болница Medipol Sefaköy
• Университетска болница Medipol Çamlıca
• Университетска болница Medipol Pendik

Често задавани въпроси за трансплантацията на коса

Какво е донорска област?

Донорските области са области, където косовите фоликули са генетично устойчиви на опадане. Обикновено включват тила и областта над ушите.

Колко продължава процесът на трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса не е кратка процедура, обикновено продължава между 6 и 8 часа. Може да отнеме до една година, за да се видят пълните резултати след процедурата.

Какво е шоковото опадане на косата след трансплантация?

Опадането на трансплантираната коса в рамките на 2 до 6 седмици след трансплантацията на коса се нарича шоково опадане. Този процес е естествена фаза, при която косовите фоликули се адаптират към новото си място. Загубената коса не е трайна, тъй като корените остават непокътнати, а нова и трайна коса започва да расте за около 3 до 6 месеца. Шоковото опадане на косата е нормална поява, която изпитва всеки, претърпял трансплантация на коса, и не трябва да е причина за притеснение.

Какво е трансплантация на коса без бръснене?

Трансплантацията на коса без бръснене е идеален метод, особено за хора, които искат да запазят дългата си коса. При тази техника графтовете се събират чрез бръснене само на малка част от донорската област. Трансплантацията се извършва с методите DHI или FUE. Процесът на възстановяване след трансплантацията на коса е подобен на класическите методи, но времето за връщане към социалния живот е по-бързо, тъй като трансплантираната област е по-малко видима.

Как трябва да се извърши първото измиване след трансплантация на коса?

Първото измиване след трансплантация на коса обикновено се извършва внимателно след 72 часа, под клинично ръководство, с използване на специални лосиони и шампоани.

Боли ли трансплантацията на коса?

Не. Процедурата се извършва с локална анестезия, така че пациентът не изпитва болка по време на процедурата. След това може да изпита лека чувствителност, но тя е временна.

Ще опадне ли трансплантираната коса след трансплантацията?

Да, може да настъпи временно опадане на косата поради шоковото опадане. Обаче тази коса прави място за растежа на трайна коса и косата ще израсне отново.

Как се определя линията на косата?

Линията на косата се определя от лекар специалист според лицевата структура на човека, възрастта, областта на челото и естествената посока на косата.

Какво означава 1 графт при трансплантация на коса?

Графтът е структура, в която се намират косовите фоликули, и 1 графт съдържа 1 до 4 косъма.

Колко продължава процесът на трансплантация на коса?

Продължителността на процедурата варира между 6 и 8 часа средно. Този период може да варира според броя графтове и използваната техника.

Има ли възрастова граница за трансплантация на коса?

Обикновено не се препоръчва на хора под 20 години, тъй като процесът на косопад може да не е завършил.

Кога може да се постигне естествен вид след трансплантация на коса?

Нова коса започва да се появява в 3-ия месец, става по-гъста в 6-ия месец и достига пълния си вид в 12-ия месец. Естественият вид се установява с времето.

Кога мога да изляза след трансплантация на коса?

Можете да излезете вече на следващия ден след процедурата. Обаче се препоръчва внимание през този период, тъй като през първите 7-10 дни могат да се появят крусти и чувствителност. Областта на косата трябва да се защитава от слънце.

Ще опадне ли трансплантираната коса в бъдеще?

Косовите фоликули, взети от донорската област, са генетично устойчиви на опадане. Затова трансплантираната коса е трайна. Обаче околната естествена коса може да продължи да опада.

Ще има ли белези след трансплантация на коса?

Понеже при техниките sapphire FUE, FUE, роботизирана и DHI няма шевове, рискът от белези е доста нисък.

Трайна ли е трансплантацията на коса?

Да. Понеже трансплантираните косови фоликули се вземат от област, генетично устойчива на косопад, те обикновено са трайни за цял живот.

Как минава 1 месец след трансплантация на коса?

Шоковото опадане на косата може да се появи през първия месец, но е временно. По време на този процес се извършва редовно и внимателно измиване, защитава се областта на косата и се спазват правилата за хранене и грижа.

Кой може да извърши трансплантация на коса?

Трансплантацията на коса се извършва от екип от опитни лекари и здравни специалисти, сертифицирани и обучени в тази област.

Наблюдава ли се отток след трансплантация на коса?

Отток може да се появи през първите дни. Сънят с висока възглавница и пиенето на достатъчно вода помагат отокът да изчезне бързо.

Какъв тип шампоан трябва да се използва след трансплантация?

През първия месец трябва да се използват клинично препоръчани шампоани с балансирано pH и без аромат.

Мога ли да имам полови контакти след трансплантация на коса?

Не се препоръчва прекомерно изпотяване или напрегнати дейности, които увеличават кръвообращението (включително полови контакти), през първите 7 дни.

Колко расте косата за 3 и 6 месеца?

В 3-ия месец започват да се появяват фини и тънки косми, а в 6-ия месец по-голямата част от косата става видима.

Мога ли да използвам шапка след трансплантация?

Не се препоръчват прилепнали аксесоари като шапки и барети през първите 10 дни.

Как да спя след трансплантация на коса?

През първите 3-5 дни трябва да се спи по гръб, с глава в повдигнато положение, без докосване на трансплантираната област. Не се препоръчва сън настрани.

В кой сезон трябва да се извърши трансплантация на коса?

Може да се извърши във всички сезони. Обаче трябва да се обърне внимание на избягване на излагане на слънце и изпотяване през лятото, и на носене на барета през зимата.

Какво трябва да бъде храненето след трансплантация на коса?

Препоръчва се хранене, богато на протеини, витамини и минерали. Трябва да се избягва пушенето и консумацията на алкохол.

Наблюдава ли се сърбеж след трансплантация на коса?

Да, сърбежът е естествена част от процеса на оздравяване.

Наблюдава ли се формиране на крусти след трансплантация на коса?

Да. Крустите, които се формират през първите 7-10 дни, се отстраняват със специален метод на измиване. Никога не трябва да се чешат.

Мога ли да излизам на слънце след трансплантация на коса?

Необходимо е да се пазите от директно слънце през първите 15 дни.

Необходимо ли е да се използват витамини след трансплантация на коса?

В някои случаи лекарят може да препоръча добавки като витамин B и биотин. Обаче трябва да се избягва ненужната употреба и да се използват само ако лекарят препоръча.

Ще има ли изпотяване след трансплантация на коса?

Да, но трябва да се избягва прекомерно изпотяване и спорт през първите 10 дни.

Кога трябва да тренирам след процедурата?

Дейности като ходене могат да започнат след 7-10 дни. Обаче трябва да се внимава да не се изпотява. Тренировките с тежести и плуването трябва да се отложат с 1 месец.

Отделението за неонатална интензивна грижа е високо оборудвано здравно заведение, в което се наблюдават и лекуват бебета, нуждаещи се от специална грижа и медицинска подкрепа през първите 28 дни след раждането. Това отделение гарантира внимателно наблюдение на жизнените функции на бебетата, особено на тези, родени преждевременно, с ниско тегло при раждане или имащи здравословни проблеми по време на или след раждането.

Какво е отделението за неонатална интензивна грижа?

Отделението за неонатална интензивна грижа е специализирано болнично отделение с технологична инфраструктура и квалифициран персонал, създадено за бебета, които се нуждаят от внимателно наблюдение, специална подкрепа и съвременна медицинска грижа през първите дни след раждането.

За разлика от стандартните отделения за грижа за деца, отделението за неонатална интензивна грижа е проектирано за ситуации, изискващи непрекъснато наблюдение. В това отделение непрекъснато се следят дишането, сърдечната дейност, нивото на кислород, телесната температура и другите жизнени показатели на бебетата. Благодарение на съвременните медицински уреди, състоянието на бебетата се оценява моментално и необходимата подкрепа се осигурява веднага. Този подход позволява наблюдение на новородените, особено тези в чувствителни и високорискови ситуации, в безопасна среда.

Грижата, предоставяна в отделението, не се ограничава само до подкрепата на апаратурата. Съществува многофазен процес на наблюдение, провеждан от неонатолози, екипи за детско здраве и опитни медицински сестри. При необходимост се включват и специалисти от различни области за оценка на състоянието на бебето чрез цялостен подход. Така се създава индивидуален план за грижа за нуждите на всяко новородено бебе.

Отделението за грижа за новородени се разделя на различни зони за грижа според клиничното състояние на бебетата. Тези зони се планират в съответствие с нивото на грижа, необходимо за всяко бебе:

• Отделение за екстремно недоносени бебета
• Отделение за тежко болни новородени, родени на термин
• Изолационно отделение, в което се наблюдават пациенти от други центрове и септични бебета
• Отделение, в което се наблюдават бебета с контролирани заболявания и подобрено състояние
• Отделение за подготовка за изписване, в което бебето и майката могат да останат заедно 24 часа

Благодарение на тази структура, всяко новородено бебе се наблюдава в подходяща среда според нивото на грижа, от която се нуждае. Бебетата, нуждаещи се от по-интензивна грижа, се наблюдават във високо оборудвани зони, докато тези, чието състояние се стабилизира, се преместват в отделения с по-нисък интензитет за подпомагане на развитието.

Какви заболявания лекува отделението за неонатална интензивна грижа?

В отделението за неонатална интензивна грижа екип от специалисти оценява и наблюдава 24 часа в денонощието множество заболявания и рискови ситуации, специфични за неонаталния период. Тъй като органичните системи на новородените още не са напълно развити, заболяванията, появяващи се през този период, могат бързо да прогресират. Поради това отделението за неонатална интензивна грижа е цялостна зона за грижа, в която се управляват едновременно много заболявания, засягащи различни системи. Основните заболявания и състояния, които се лекуват, са:

Респираторни проблеми

Едно от най-честите състояния, появяващи се в отделението за неонатална интензивна грижа, са респираторните проблеми. При тези бебета, при необходимост, се прилагат респираторна подкрепа и съвременни лечения.

• Респираторна недостатъчност
• Респираторни затруднения поради развитието на белите дробове
• Проблеми, дължащи се на дефицит на сърфактант

Проблеми на недоносените бебета

Недоносените бебета се нуждаят от специална грижа в много отношения. Недоносените бебета се наблюдават внимателно поради ранни и късни рискове.

Непълно развитие на органите

Проблеми с храненето и наддаването на тегло

Риск от инфекция

Респираторни и циркулаторни проблеми

Вродени сърдечни заболявания

Структурните проблеми, свързани със сърцето, могат да представляват сериозен риск през неонаталния период. При необходимост всички предоперативни и следоперативни процеси се провеждат в това отделение.

Вродени сърдечни заболявания

Структурни аномалии на сърцето

Състояния, изискващи ранна интервенция след раждането

Нарушения на сърдечния ритъм

Проблемите с ритъма, наблюдавани при новородените, изискват бърза интервенция. Процесът на диагностика и лечение се планира от специализиран екип, а при необходимост се прилагат съвременни методи.

Много бърз сърдечен ритъм (тахикардия)

Много бавен сърдечен ритъм (брадикардия)

Вродени хирургични заболявания

Някои бебета могат да имат състояния, които при раждането изискват хирургична интервенция. При тези заболявания процесът на предоперативна и следоперативна грижа се провежда в отделението за неонатална интензивна грижа.

Омфалоцеле

Езофагеална атрезия

Чревна атрезия

Спина бифида

Хидроцефалия

Инфекции

Инфекциите през неонаталния период могат бързо да прогресират и да доведат до сериозни последствия. Поради това бебетата с подозрение за инфекция се наблюдават и лекуват внимателно.

Сепсис (инфекция на кръвта)

Постнатални инфекции

Други критични състояния

Някои новородени може да се нуждаят от съвременна жизнена поддръжка. Тези случаи също се управляват в отделението за неонатална интензивна грижа.

Тежка респираторна и циркулаторна недостатъчност

Ситуации, изискващи съвременна поддръжка (например, необходимост от ЕКМО)

Наблюдение на слуха и развитието

В отделението за неонатална интензивна грижа не се лекуват само заболявания, но и внимателно се следи процесът на развитие на бебето.

• Всички бебета преминават BERA тест за слух.
• Възможните проблеми със слуха се откриват рано.

Процесът след изписването продължава по план:

• Следят се растежа и развитието на бебетата.
• Наблюдават се в клиника за високорискови новородени до 2-3 години.
• Извършват се редовни прегледи.

Благодарение на този процес на наблюдение, безопасно се оценяват както физическото, така и неврологичното развитие на бебетата, а възможните рискове се адресират рано.

Какви технологии се използват в отделението за неонатална интензивна грижа?

Отделението за неонатална интензивна грижа е оборудвано със съвременни технологични системи, които позволяват непрекъснато наблюдение на жизнените функции на бебетата и бърза интервенция. Апаратите, използвани в това отделение, позволяват безопасно и ефективно провеждане на много критични процеси — от респираторна поддръжка до образна диагностика, от наблюдение в реално време до лабораторни анализи. Основните технологии, използвани в отделението, са:

• Конвенционален механичен вентилатор
• Високочестотен осцилаторен механичен вентилатор
• Многоканален монитор за интензивна грижа до леглото
• Пулсов оксиметър
• Конвенционален апарат за фототерапия
• Апарат за фототерапия с висок интензитет

Технологии, предлагащи възможности за образна диагностика и оценка до леглото:

• Преносим рентгенов апарат
• Преносим ултразвукова апарат
• ЕХО-Доплер апарат

Благодарение на тези апарати, процедурите за директна образна диагностика могат да се извършват до леглото, без да се вадят бебетата от инкубатора, подпомагайки по този начин бързия диагностичен процес. Лабораторната технология за биохимична оценка в реално време е капилярен анализатор на кръвни газове.

Този апарат позволява непрекъснато 24-часово измерване на важни биохимични параметри като кръвни газове, билирубин, натрий, калий, калций и креатинин, като използва само малко количество кръв, взета от петата на бебето.

Благодарение на тази технологична инфраструктура, отделението за неонатална интензивна грижа предлага съвременна среда за грижа, която може да следи състоянието на бебетата в реално време и бързо да осигури цялата необходима медицинска подкрепа.

Увод: медицинската онкология е медицинска специалност, отговорна за планирането на лечението, проследяването на хода и прилагането на фармакологични терапии при пациенти, диагностицирани с рак. Като подспециалност на вътрешните болести, медицинската онкология се фокусира върху разбирането на биологията на раковите клетки с цел предотвратяване на прогресията на заболяването и подобряване на качеството на живот на пациентите.

Какво е медицинска онкология?

Медицинската онкология е всеобхватна област на медицината, посветена на лечението на злокачествени тумори чрез лекарствени терапии. Онколозите са отговорни за определянето на най-подходящата стратегия за лечение в зависимост от стадия на рака и общото здравословно състояние на пациента.

Медицинската онкология не се фокусира само върху лечението на съществуващ рак, а също играе важна роля в скрининга за рак, оценката на генетичния риск и стратегиите за превенция на рака.

Какви заболявания лекува медицинската онкология?

Отделението по медицинска онкология се занимава със системно лечение на злокачествени заболявания, които могат да се развият в почти всички органи и тъкани на тялото. Основните групи заболявания, които се следят в отделението по медицинска онкология, включват следните:

•  Рак на гърдата: един от най-честите видове рак при жените, лекува се с хормонални терапии и целево биологично лечение.
•  Рак на белия дроб: разработват се планове за лечение с химиотерапия и имунотерапия както за дребноклетъчен, така и за недребноклетъчен рак на белия дроб.
•  Гастроинтестинални карциноми: туморите на дебелото черво, ректума, стомаха, панкреаса и хранопровода са част от специализираната област на медицинската онкология.
•  Гинекологични карциноми: фармакологични терапии се прилагат при рак на яйчниците, матката и шийката на матката.
•  Урологични карциноми: лечението на напреднал стадий на рак на простатата, пикочния мехур и бъбреците се води от специалисти по медицинска онкология.
•  Карциноми на глава и врат: предоставя се системно лечение и контрол на заболяването при тумори, засягащи ларинкса, устната кухина и фаринкса.
•  Невроонкология: постоперативното медицинско лечение и поддържащите терапии при мозъчни тумори се следят и управляват внимателно.

Какви диагностични методи се използват в медицинската онкология?

Отделението по медицинска онкология провежда всеобхватен процес на оценка на пациенти със съмнение за рак, за да се определи типа на рака и обхватът на неговото разпространение. Точната диагноза е необходима за подобряване на резултатите от лечението и увеличаване на вероятността за успешна терапия. Основните диагностични методи, използвани в медицинската онкология, включват:

•  Образни техники: използват се PET-CT, ЯМР, компютърна томография (КТ) и ултразвук за определяне на локацията, размера и обхвата на тумора.
•  Патологично изследване: окончателната диагноза се поставя чрез микроскопска оценка на тъканни проби, получени чрез биопсия.
•  Туморни маркери: извършват се кръвни и уринни изследвания за измерване на нивата на биомаркери и протеини, свързани с рака, като PSA, CEA и CA-125.
•  Генетични и молекулярни тестове: извършват се напреднали анализи за разпознаване на генетични мутации в тумора и прогнозиране на отговора му към определени терапии.
•  Течна биопсия: иновативен диагностичен подход, който анализира циркулиращата туморна ДНК (ctДНК) в кръвообращението с цел откриване и проследяване на рака.

Какви методи на лечение се използват в медицинската онкология?

В медицинската онкология лечението се планира според стадия на заболяването и може да бъде куративно (насочено към пълно възстановяване) или палиативно (насочено към подобряване на качеството на живот и облекчаване на симптомите). Тъй като всеки пациент има уникален биологичен профил, подходите за лечение се индивидуализират съответно.

Основните методи на лечение, използвани в медицинската онкология, включват:

•  Химиотерапия: лекарствено лечение, предназначено да спре растежа и размножаването на раковите клетки.
•  Целеви терапии (умни лекарства): лекарства, насочени специфично към определени рецептори или молекулярни пътища в раковите клетки, минимизирайки увреждането на здравите тъкани.
•  Имунотерапия: модерен подход на лечение, който стимулира собствената имунна система на тялото да разпознава и унищожава раковите клетки.
•  Хормонална терапия: лечения, които потискат производството на хормони или блокират хормоналната активност, особено при хормоночувствителни тумори, като рак на гърдата и простатата.
•  Поддържащи терапии: терапии, насочени към намаляване на страничните ефекти, свързани с лечението, включително гадене, умора и болка, подобрявайки комфорта и благосъстоянието на пациента.

Мултидисциплинарен подход в медицинската онкология

Лечението на рака е съвместен процес, който изисква експертиза и съвместно вземане на решения от няколко медицински специалности, а не само от една дисциплина. Медицинските онколози работят в тясна координация с различни отделения по време на процеса на диагностика, лечение и проследяване. Основните включени специалности са:

•  Обща хирургия (онкологична хирургия): отговорна за хирургичното отстраняване на тумора, когато е подходящо.
•  Лъчева онкология: използва високоенергийно лъчение за унищожаване на раковите клетки и контрол на растежа на тумора.
•  Радиология и нуклеарна медицина: играят ключова роля в определянето на стадия на рака, планирането на лечението и проследяването на отговора към терапията.
•  Патология: предоставя подробни резултати за типа на туморните клетки, молекулярните характеристики и генетичните особености, подпомагайки насочването на решенията за лечение.

Психиатрията е дял на медицината, който се занимава с диагностиката, лечението и проследяването на психични състояния, засягащи емоциите, мислите и поведението на хората. Психиатричните проблеми, които пряко влияят на качеството на живот на хората, могат да се проявят с множество различни симптоми като стрес, тревожност, депресия, проблеми със сънa и други. Психиатрията не се фокусира само върху лечението на заболявания; тя също има за цел да защитава и подобрява психичното благополучие на човека.

Какво е психично здраве и заболявания (психиатрия)?

Психичното здраве и заболявания, познато и като психиатрия, е дял на медицината, който се занимава с оценката, диагностиката и лечението на състояния, засягащи емоциите, мислите, поведението и психичното функциониране на човека. Психиатрията прилага холистичен подход към психичните процеси на човека, занимавайки се не само с психичните заболявания, но и с тяхното въздействие върху ежедневния живот, отношенията, функционалността и общото качество на живот.

Психиатрията е област, ръководена от специалисти, преминали медицинско обучение. Тя оценява връзката между психичните симптоми и физическите, биологичните, психологическите и свързаните с околната среда фактори. Промените в настроението, мисловните процеси, поведението и функционалните нарушения, които изпитват хората, се изследват в рамките на психиатричната оценка. На база тази оценка може да се разработи индивидуализирана диагноза и план за лечение.

С какво се занимават психичното здраве и заболявания (психиатрия)?

Психиатрията се занимава с изключително широк спектър от заболявания, засягащи емоциите, мислите и поведението на човека. Психиатричните заболявания не се ограничават до няколко категории; в тази рамка се разглеждат множество различни психични състояния, влияещи на качеството на живот на човека.

• Тревожни разстройства (панично разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, социална фобия и други фобии): психични състояния, характеризиращи се с интензивна тревожност, страх, повтарящи се мисли и поведения на избягване, които затрудняват ежедневния живот на човека.
• Разстройства на настроението (депресия, биполярно разстройство): заболявания, характеризиращи се с продължителни колебания в настроението на човека, като периоди на депресия, липса на мотивация или изразено повишено настроение (мания).
• Психотични разстройства (шизофрения, параноидно разстройство): сериозни психични заболявания, характеризиращи се с изкривено възприемане на реалността, халюцинации, заблуждаващи идеи и изразени промени в мисловните процеси.
• Разстройствата на личността са продължителни психични състояния, характеризиращи се със загуба на гъвкавост и затруднения в адаптацията на модели на мислене, емоции и поведение.
• Сексуална дисфункция: проблеми, които негативно влияят на сексуалния живот на човека, като намаление на сексуалното желание, затруднения с възбудата или проблеми с достигане на оргазъм.
• Разстройствата на храненето са разстройства, характеризиращи се с променено поведение на хранене, като преяждане, ограничително хранене или изкривен образ на тялото.
• Разстройства на сънa: проблеми, засягащи качеството на почивката на човека, като безсъние, прекомерен сън или нарушения в модела на сън.
• Психосоматичните разстройства са заболявания, при които психологическите фактори се проявяват като физически симптоми (болка, стомашни проблеми и др.) без физическа причина.
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР): състояние, характеризиращо се с повтарящи се спомени, кошмари и интензивни стресови реакции след травматично събитие.
• Зависимост (зависимост от алкохол, вещества и поведения): характеризира се със загуба на контрол над веществото или поведението и негативното влияние, което то има върху живота на човека.
• Разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност (ADHD): невроразвитийно разстройство, характеризиращо се с намалено внимание, прекомерно движение и импулсивност.
• Деменция и други невроkогнитивни разстройства: заболявания, характеризиращи се с прогресиращо намаление на когнитивните функции като памет, мислене и взимане на решения.

Какви са диагностичните методи за психично здраве и заболявания (психиатрия)?

Диагностичните методи в психичното здраве и заболявания (психиатрията) включват детайлна оценка на симптомите, засягащи емоциите, мислите, поведението и функционирането на човека в ежедневния живот. Диагностичният процес в психиатрията не се основава на един симптом; заедно се разглеждат оплакванията на човека, житейската история, психичното състояние, физическото здраве и нуждите.

Диагностичният метод в психиатрията се основава на клиничното интервю. По време на това интервю психиатърът оценява симптомите на човека, колко дълго продължават тези симптоми, как влияят на ежедневния живот, моделите на сън и апетит, настроението, мисловните модели, стресовите фактори и социалните отношения. При необходимост в диагностичния процес се включват и семейната история, предишните лечения и използваните лекарства.

Прегледът на психичното състояние има значителна роля в диагностичния процес. С тази оценка се наблюдават речта, настроението, мисловните процеси, възприятието, вниманието и паметта на човека. Това позволява холистичен анализ на психологическите симптоми на човека.

В някои случаи в подкрепа на психиатричната оценка могат да се използват психологически тестове и скали. Стандартните инструменти за оценка на депресия, тревожност, внимание, личностни черти, проблеми със съня или когнитивна функция могат да помогнат при диагностиката. Тези тестове сами по себе си не са достатъчни за диагноза; придобиват смисъл само когато се разглеждат заедно с професионалната оценка.

Психиатричните симптоми понякога могат да бъдат свързани с физически заболявания, хормонални промени, дефицит на витамини, неврологични състояния или лекарства. Затова при необходимост могат да се поискат лабораторни изследвания, методи на образна диагностика или оценки от други медицински специалности. Целта е да се разграничат възможните физически причини зад симптомите и да се установи най-точният диагностичен процес.

Какви са методите на лечение за психично здраве и заболявания (психиатрия)?

Методите на лечение на психичното здраве и заболявания (психиатрията) се състоят от множество подходи, планирани според диагнозата на човека, тежестта на симптомите и индивидуалните нужди. Целта на психиатричното лечение не е само намаляване на симптомите, а и подобряване на функционирането на човека в ежедневния живот, подкрепа на психичния баланс и подобряване на качеството на живот. Основните прилагани методи на лечение са следните:

• Фармакологично лечение (фармакотерапия): включва предписването на лекарства от психиатър с цел регулиране на химичния баланс на мозъка и контрол на психологическите симптоми.
• Психотерапия (терапия чрез разговор): помага на хората да разберат своите емоции, мисли и поведения, да се справят с трудни житейски събития и да развият по-здравословни модели на поведение.
• Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е структуриран метод на терапия, целящ разпознаването и промяната на негативни мисловни модели и свързаните с тях поведения.
• EMDR терапия: помага за намаляване на влиянието на травматичните преживявания върху човека и подпомага по-здравословната обработка на тези спомени.
• Диалектично-поведенческа терапия (ДПТ): цели подобряване на регулацията на емоциите, управлението на стреса, осъзнатостта и уменията за междуличностни отношения.
• Психодинамичната терапия се занимава с влиянието на миналите преживявания, несъзнаваните процеси и вътрешните конфликти върху настоящите емоции и поведения.
• Семейна терапия и терапия за двойки: фокусира се върху подобряването на комуникацията в семейството, управлението на проблеми в отношенията и по-здравословното разрешаване на конфликти между партньорите.
• Групова терапия е терапевтичен метод, при който хора, изправени пред подобни предизвикателства на психичното здраве, се събират под ръководството на специалист, за да споделят преживявания, да получат подкрепа и да повишат осъзнатостта си.
• Психообразование: включва информиране на човека и близките му за психичното заболяване, неговите симптоми, процеса на лечение и механизмите за справяне.
• Програми за рехабилитация и психосоциална подкрепа: подпомагат адаптацията на човека към социалния живот, работата, образованието и уменията за ежедневен живот, особено в случаи на продължително психично заболяване.
• Терапиите, базирани на осъзнатост, помагат на хората да забелязват своите мисли и чувства без осъждане, да останат присъстващи в момента и да се справят със стреса по-здравословно.
• Арт терапия: чрез рисуване, музика, драма или други творчески методи помага на хората да изразят емоциите си и да постигнат психическо отпускане.
• Трудова терапия (ерготерапия) е поддържащ подход на лечение, насочен към увеличаване на участието на човека в дейностите на ежедневния живот, трудовия живот и социалните роли.
• Биофидбек: помага на хората да се научат да разпознават и контролират телесните реакции, като сърдечна честота, дишане и мускулно напрежение.
• Неврофидбекът е метод, който може да осигури подкрепа в области като внимание, тревожност и контрол на емоциите чрез проследяване и регулиране на мозъчните вълни.
• Терапии за стимулация на мозъка: съвременни опции за лечение, насочени към регулиране на мозъчната активност в някои случаи, когато лекарствата и психотерапията не са дали достатъчни резултати.
• Електроконвулсивна терапия (ЕКТ): метод на мозъчна стимулация, прилаган контролирано, особено при тежка депресия, резистентни психични заболявания или определени психотични състояния.
• Транскраниална магнитна стимулация (ТМС): включва използване на магнитни вълни за стимулиране на определени области на мозъка и намаляване на симптомите.
• Промени в начина на живот: процесът на лечение се подпомага от навици като редовен сън, здравословно хранене, физическа активност, управление на стреса и социална подкрепа.

Отделението по ревматология се занимава с диагностика и лечение на болка, отоци, ограничена подвижност и загуба на функция, засягащи ставите, костите, мускулите, съединителните тъкани и меките тъкани. Ревматичните заболявания са системни състояния, които не се ограничават само до ставите; те могат да засегнат и жизненоважни органи като сърце, бели дробове, бъбреци и кожа. Целта на ранната диагностика и подходящото лечение е предотвратяването на трайно увреждане на ставите и засягането на органи, което може да се развие в резултат на тези заболявания.

Какво е ревматология?

Ревматологията е подспециалност на вътрешните болести, която се фокусира върху хронични болезнени състояния, засягащи мускулно-скелетната система на тялото, както и върху автоимунни заболявания. Автоимунността е състояние, при което имунната система погрешно разпознава собствените клетки на тялото като чужди и ги атакува. Автоимунността представлява основата на много ревматологични нарушения.

Специалистите по ревматология се наричат ревматолози. Ревматолозите диагностицират ревматичните заболявания и разработват индивидуализирани планове за лечение, съобразени със състоянието и специфичните нужди на всеки пациент. Тъй като ходът на тези заболявания често е продължителен (хроничен), близкото сътрудничество между пациента и лекаря има ключова роля за подобряването на успеха на лечението.

Какви заболявания лекува отделението по ревматология?

Клиниката по ревматология се занимава с широк спектър от заболявания, включително такива, причинени от механично изтъркване, и такива, причинени от възпалителни процеси. Основните заболявания, които проследява отделението по ревматология, са следните:

• Ревматоиден артрит (възпалителен ставен ревматизъм): хронично възпалително заболяване, което предимно засяга малките стави на ръцете и краката и обикновено следва симетричен модел.
• Анкилозиращ спондилит: хронично ревматично заболяване, което предимно засяга долната част на гърба и позвоночника и се характеризира с сутрешна скованост.
• Лупус (болест на пеперудата): системно заболяване на съединителната тъкан, което може да засегне множество органи, включително кожата, ставите, бъбреците и кръвните клетки.
• Остеоартрит (калцификация): механично заболяване, което се развива в резултат на постепенното изтъркване на ставния хрущял с времето.
• Подагра: това са внезапни и болезнени пристъпи, причинени от натрупването на кристали в ставите поради нарушение на метаболизма на пикочната киселина.
• Синдром на Сьогрен: нарушение на имунната система, което атакува екзокринните жлези и се характеризира със сухи очи и сухота в устата.
• Псориатичен артрит: възпалителен артрит, който може да се появи при хора с псориазис.
• Болест на Бехчет: мултисистемно заболяване, характеризиращо се с язви в устата и генитална област, възпаление на окото и съдово засягане.
• Васкулит: отнася се до възпалителни състояния, появяващи се по стените на кръвоносните съдове.
• Фибромиалгия: ревматично състояние на меките тъкани, характеризиращо се с генерализирана мускулна болка, умора и нарушения на съня.

Какви са диагностичните методи, използвани в ревматологията?

Диагностиката на ревматологичните заболявания изисква мултидисциплинарен подход и често е като сглобяване на пъзел. Клиничният преглед, медицинската история на пациента и напредналите лабораторни изследвания изграждат основата на диагностичния процес. Диагностичните методи в ревматологията включват:

• Лабораторни изследвания: кръвни и уринни изследвания се използват за измерване на нивото на възпаление в организма и откриване на автоантитела.
• Образни методи: се използват за установяване на увреждане на ставната структура, изтъркване или повишено натрупване на течност.
• Изследване на синовиалната течност: течността, взета от отеклата става, се изследва под микроскоп за наличие на кристали или инфекция.

Какви са ревматологичните изследвания?

Лабораторните изследвания се използват за потвърждаване на наличието на ревматологично заболяване или за изключване на други възможни състояния. Най-често използваните ревматологични изследвания са:

• Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и CRP: са кръвни изследвания, показващи общото ниво на възпаление (възпалителна активност) в организма.
• Ревматоиден фактор (РФ) и Anti-CCP: са специфични тестове за антитела, използвани при диагностициране на ревматоиден артрит.
• ANA тест (антинуклеарни антитела): е от критично значение за скрининг на лупус и други заболявания на съединителната тъкан.
• HLA-B27: генетичен маркер, който се проверява при съмнение за анкилозиращ спондилит.
• Пикочна киселина: се оценява за диагностика и проследяване на подагра.
• Пълна кръвна картина и изследвания на бъбречната/чернодробната функция: се извършват за проследяване на системните ефекти на заболяването и оценка на подходящостта за прилагане на лекарства.

Кой трябва да посети отделението по ревматология?

Не всяка болка в ставите е признак на ревматично заболяване, но определени специфични симптоми показват необходимостта от консултация с ревматолог. Особено важно е хората с генетична предразположеност внимателно да следят своите симптоми. Подходящо е следните хора да посетят отделението по ревматология:

• Хора, които усещат скованост в ставите или долната част на гърба при събуждане сутрин, продължаваща повече от 30 минути
• Хора, които усещат зачервяване, отичане и повишено усещане за топлина в ставите
• Хора, които имат болка в долната и горната част на гърба, която се влошава при почивка и се подобрява при движение
• Хора, които развиват прекомерна чувствителност към слънчева светлина или обрив във формата на пеперуда на лицето
• Хора, които имат необяснима повтаряща се повишена температура и умора
• Хора, които забелязват бледност или синкаво обезцветяване на пръстите в отговор на студ (феномен на Рейно)

Какви са методите на лечение на ревматологичните заболявания?

Лечението на ревматологичните заболявания варира според вида и тежестта на заболяването, както и общото здравословно състояние на пациента. Основните цели на лечението са потискане на възпалението, облекчаване на болката и подобряване на качеството на живот на пациента, докато се предотвратява увреждането на ставите. Основните методи на лечение, използвани при управлението на ревматологичните заболявания, са следните:

• Фармакологична терапия: се използват противовъзпалителни лекарства, кортикостероиди и лекарства, модифициращи хода на заболяването (DMARD).
• Биологични методи: при случаи, които не отговарят на конвенционалното лечение, се предпочитат напреднали лекарства, насочени към специфични компоненти на имунната система.
• Физиотерапия и рехабилитация: прилагат се програми за упражнения за поддържане на обхвата на движение на ставите и укрепване на мускулите.
• Промени в начина на живот: средиземноморското хранене, поддържането на идеално телесно тегло и спирането на пушенето са фактори, подкрепящи успеха на лечението.

Често задавани въпроси за ревматологията

Среща ли се ревматизмът само при възрастни хора?

Не, ревматичните заболявания могат да се проявят във всички възрастови групи, включително в детството.

Лекува ли се възпалителният артрит напълно?

Много ревматични заболявания са хронични, но заболяването може да се поддържа под контрол чрез съвременни фармакологични терапии.

Могат ли пациенти с ревматизъм да спортуват?

Да, на пациенти с ревматични заболявания специално се препоръчват упражнения като плуване, ходене и пилатес, които не натоварват прекомерно ставите, за да се поддържа здравето на ставите.

Добра ли е балнеолечението при възпалителен артрит?

По време на периода, когато възпалението е активно (когато ставата е отекла и гореща), топлите процедури и посещенията на бани могат да влошат състоянието; затова винаги трябва да се консултирате с лекар.

Важна ли е генетичната предразположеност при ревматизъм?

При някои ревматични заболявания генетичната предразположеност е важен рисков фактор, но факторите на околната среда също имат предизвикваща роля в развитието на заболяването.

Трябва ли да се посети ревматология поради херния на диска в долната част на гърба?

Поради херния на диска в долната част на гърба, пациентите трябва първо да посетят отделението по неврохирургия; обаче, ако има съпътстващи възпалителни състояния, трябва да се посети отделението по ревматология.

Рентгенологията е една от основните медицински специалности, която използва методи на медицинско образно изследване за диагностика и проследяване на заболявания. Чрез съвременни технологии като рентген, ултразвук, компютърна томография (CT) и магнитен резонанс (МР) могат да се оценят детайлно много структури, от вътрешни органи и костни структури до меки тъкани и съдовата система. Рентгенологията има ключова роля не само в диагностичния процес, но и в планирането на лечението, проследяването на прогресията на заболяването и насочването на интервенционални процедури.

Какво е рентгенология?

Рентгенологията е дял на медицината, който използва техники на медицинско образно изследване за диагностициране на заболявания, проследяване на тяхната прогресия и подпомагане на планирането на лечението. Вътрешните структури на тялото се оценяват детайлно чрез рентгенологични изображения. В този смисъл рентгенологията е ключова област, която предоставя данни на почти всички дялове на модерната медицина и заема централно място в диагностичния процес.

Основната цел на рентгенологията е да предостави на лекарите ясна информация за местоположението, състоянието и степента на заболяването. Много състояния, които не могат да бъдат открити чрез физикален преглед, стават видими чрез рентгенологично изследване. Така се ускорява диагностичният процес и може да се разработи подходящ план за лечение.

Рентгенологията не се състои само в получаването на изображения. Получените изображения трябва да бъдат направени с подходящи техники и внимателно оценени от специалист. Лекарите, които извършват тази оценка, се наричат специалисти по рентгенология. Специалистът по рентгенология прегледва получените изображения, описва находките и насочва лекаря, който е насочил пациента.

Днес рентгенологията си сътрудничи с почти всички медицински специалности. Тя позволява бързо вземане на решения в спешни ситуации, има важна роля в проследяването на хроничните заболявания и допринася за безопасното развитие на процеса на лечение.

Какви заболявания лекува рентгенологията?

Рентгенологията е включена в диагностиката и проследяването на много заболявания, засягащи различни органи и системи. Тя оценява широк спектър от области, а не само една група заболявания, включваща главата и врата, гръдния кош, корема, мускулно-скелетната система, кръвоносните съдове и много други области. Групите заболявания, които най-често се оценяват в рентгенологията, са следните:

Заболявания на мозъка и нервната система

• Съмнение за инсулт и мозъчен кръвоизлив
• Тумори и образувания на мозъка
• Аневризма и проблеми, свързани с кръвоносните съдове
• Наранявания на главата
• Заболявания на нервната система като множествена склероза (МС)
• Изследване на главоболие, световъртеж и неврологични находки

Заболявания на белите дробове и гръдния кош

• Пневмония и белодробни инфекции
• Съмнение за белодробен нодул и тумор на белия дроб
• Хронични белодробни заболявания като ХОББ и емфизем
• Съмнение за белодробна емболия (тромб)
• Наранявания на гръдния кош, фрактури на ребрата

Заболявания на коремните органи

• Стеатоза на черния дроб, кисти и образувания
• Жлъчни камъни и проблеми с жлъчните пътища
• Възпаление на панкреаса и кисти на панкреаса
• Увеличена далак, кисти
• Съмнение за апендицит
• Съмнение за чревна обструкция, възпалително чревно заболяване

Заболявания на бъбреците и пикочните пътища

• Бъбречни камъни и камъни на пикочните пътища
• Бъбречни кисти и съмнение за бъбречен тумор
• Обструкция на пикочните пътища
• Усложнения, свързани с инфекции на пикочните пътища
• Оценка на подозрителни образувания/находки, свързани с простатата и пикочния мехур

Заболявания на мускулно-скелетната система

• Фрактура, изкълчване, пукнатина
• Спортни наранявания (проблеми на връзки, менискус, сухожилия)
• Лумбална и цервикална дискова херния
• Калцификация на стави (остеоартрит)
• Засягане на стави при ревматични заболявания
• Костни тумори и костни инфекции (остеомиелит)
• Оценка на изкривяване на гръбначния стълб и нарушения на стойката

Съдови заболявания

• Обструкции и стеснения на кръвоносните съдове
• Разширени вени и венозни проблеми
• Аневризма (разширение на съд)
• Съмнение за тромб (тромбоза)
• Картографиране на съдовата структура преди операция/лечение

Заболявания на гърдата

• Кисти на гърдата и доброкачествени образувания
• Съмнение за рак на гърдата и скрининг
• Изследване на оплаквания като болка в гърдата, палпируемо образувание, секреция

Заболявания на щитовидната жлеза и областта на врата

• Нодул на щитовидната жлеза
• Съмнение за възпаление на щитовидната жлеза
• Увеличени лимфни възли
• Проблеми на слюнчените жлези

Гинекология

• Киста на яйчника
• Съмнение за миом в матката
• Изследване на причините за тазовата болка
• Някои оценки, свързани с бременността

Какви са рентгенологичните образни техники?

Рентгенологичните образни техники са диагностични методи, които позволяват на лекарите да визуализират вътрешните структури на тялото. С тези методи могат да се прегледат органи, кости, тъкани и съдове, а заболяванията могат да се диагностицират с по-голяма точност и бързина. Процедурите за образно изследване се извършват чрез рентгенови лъчи, магнитни полета, звукови вълни или специални материали. Изборът на техника се определя според оплакването на пациента и областта, която се преглежда.

Рентгенът е един от най-често използваните и познати образни методи. Получава се чрез рентгенови лъчи, и костните структури се показват ясно. Често се предпочита при първоначалната оценка на фрактури, изкълчвания и белодробни заболявания. Това е бърз метод, който дава резултати за кратко време.

Ултразвукът е образен метод без радиация, който използва звукови вълни. Широко се използва при оценка на коремните органи, щитовидната жлеза, гърдата и проследяването на бременността. Поради своята безопасност лесно може да се прилага при всички възрастови групи. Доплер ултразвукът се използва за оценка на кръвотока в кръвоносните съдове.

Компютърната томография (CT) е метод, който дава детайлни изображения на напречни срезове на тялото. Използва се особено в спешни ситуации, при наранявания и за детайлен преглед на вътрешните органи. Дава по-детайлни изображения от рентгена, но включва излагане на радиация.

Магнитният резонанс (МР) функционира чрез силни магнитни полета и не използва радиация. Той е много ефективен при оценка на мозъка, гръбначния стълб, ставите и меките тъкани. Дава детайлни изображения, но времето за изследване е по-дълго в сравнение с другите методи.

Мамографията е специализиран рентгенов метод, използван за получаване на изображения на тъканта на гърдата. Има важна роля в ранната диагностика на рака на гърдата и се използва за целите на скрининга. Денситометрията на костта помага за оценка на риска от остеопороза чрез измерване на минералната плътност на костта.

Методите за образно изследване в нуклеарната медицина позволяват оценка не само на структурата на органите, но и на тяхната функция. Методи като сцинтиграфия и PET се използват особено в диагностиката на рака и проследяването на лечението. Тези техники използват ниски дози радиоактивни вещества. Всеки метод служи на различна нужда и често се използва по комплементарен начин.

Какви лечения прилага рентгенологията?

Рентгенологията има важна роля не само в диагностиката на заболяванията, но и в планирането и проследяването на лечението. Рентгенологията ясно разпознава местоположението, размера и степента на заболяването преди започването на лечението. Получените изображения помагат на лекарите да вземат точни решения.

При някои заболявания ефектите от лечението се внимателно проследяват чрез методи на рентгенологично образно изследване. Тези контролни прегледи помагат за определянето дали лечението е ефективно, дали заболяването се повлича или се е развил нов проблем. При необходимост планът за лечение се актуализира според тези изображения.

Рентгенологията също помага за ранното откриване на възможни рискове по време на процеса на лечение. Особено при продължителни или многофазни лечения, редовните контролни прегледи чрез образно изследване позволяват ранно откриване на възможни усложнения.

В някои случаи рентгенологията има роля в планирането на специални процедури, подпомагащи лечението. Тези процедури се класифицират в рамките на интервенционалната рентгенология, която е специална подспециалност.

Открива ли рентгенологията рак?

Рентгенологията е едно от най-често консултираните отделения при пациенти със съмнение за рак. Рентгенологията има важна роля в изследването на рака, оценката на неговото разпространение и проследяването на процеса на лечение. Ранните признаци на рак често се откриват чрез рентгенологични изображения.

Рентгенологията остава включена и след поставянето на диагнозата рак. Рентгенологичните прегледи се използват за да се определи дали заболяването е ограничено до своето оригинално местоположение или се е разпространило към лимфните възли или други органи. Тази оценка помага за подходящия избор на метод на лечение.

Проследяването на прогресията на заболяването след започването на лечението също е сред задачите на рентгенологията. Дали туморът намалява, отговаря на лечението или се е развил нов проблем, се проследява чрез редовни контролни прегледи с образни изследвания. Така процесът на лечение може да се коригира рано, ако е необходимо.

Какви пациенти идват в отделението по рентгенология?

Отделението по рентгенология е звено, в което проблемите на тялото се преглеждат чрез образни методи. Затова много пациенти с различни оплаквания се насочват към рентгенологията от съответните отделения.

Пациенти, които забележат болка, отичане, ограничена подвижност или образувание в която и да е част на тялото, могат да бъдат насочени към рентгенология. Също се извършват изображения при наранявания след падания, удари или спортни дейности с цел оценка на фрактури или увреждания на тъканите.

Рентгенологичните прегледи могат да бъдат изисквани в случаи като коремна болка, съмнение за бъбречни или жлъчни камъни и проблеми на пикочните пътища. Също се консултира рентгенология в случаи на персистираща кашлица, недостиг на въздух или съмнение за инфекция, свързана с белите дробове.

Пациенти, които имат симптоми като главоболие, световъртеж, изтръпване или внезапна загуба на сила, се насочват към рентгенология за оценка на мозъка и нервната система. Също се консултира рентгенология за проследяване на бременността, прегледи на гърдата, съдови заболявания, проследяване на предварително диагностицирани състояния и за целите на скрининга.

Лъчетерапевтичната онкология е един от трите основни стълба на лечението на рака. Това са, по ред, направленията онкологична хирургия, лъчетерапия (терапия с лъчение) и медицинска онкология.

Какви заболявания лекува лъчетерапевтичната онкология?

В областта на лъчетерапевтичната онкология се лекуват всички видове рак; между 50 и 70% от всички онкологични пациенти получават лечение в определен момент от живота си в клиника по лъчетерапевтична онкология.

• Рак на гърдата
• Рак на простатата
• Рак на белите дробове
• Тумори на мозъка
• Тумори на пикочния мехур
• Рак на кожата
• Рак на ларинкса
• Рак на матката и шийката на матката
• Рак на ректума
• Лимфом
• Рак на панкреаса
• Костни метастази
• Мозъчни метастази
• Метастази в черния дроб
• Метастази в лимфните възли

Как функционира лъчетерапията?

Функционира чрез действието на йонизиращо лъчение с висока енергия или ускорени частици върху онкологичните тъкани. Обикновено се използват гама лъчи или рентгенови лъчи. Тези лъчи причиняват прекъсвания в ДНК на онкологичната тъкан, убивайки онкологичната клетка или неутрализирайки я чрез спиране на размножаването й.

Увреждането на ДНК в нормалните тъкани може да се поправи много по-ефективно, отколкото в онкологичната тъкан. Освен това, тъй като лъчите се концентрират силно върху онкологичната тъкан благодарение на технологията от ново поколение, страничните ефекти върху нормалните тъкани се намаляват до много нисък процент.

Как се взема решение за прилагане на лъчетерапия?

Решенията за лъчетерапия (терапия с лъчение) обикновено се взимат от туморни комисии, формирани от лекари от всички съответни специалности.

Какви са целите на лъчетерапията?

Куративните лечения имат за цел пълното отстраняване на рака.

Палиативната грижа включва лечения, насочени към облекчаване на болката, предотвратяване на костни фрактури и спиране на кървене.

Какви са опциите на лъчетерапията (терапия с лъчение)?

Външни лечения (телетерапия)

Извършват се с линейни ускорители, които могат да предложат лечение с модулиран интензитет, насочвано чрез изображение. Броят на сесиите на лечение варира между 1 и 40, а времето на лечение може да варира между 10 и 30 минути.

Пациентите остават неподвижни в определено положение под апарата. Апаратите се движат около пациента, доставяйки необходимата концентрирана доза с максимална защита на тъканта без рак.

Вътрешни лечения (брахитерапия)

Това е лечение, което включва близък контакт. Източникът на лъчение се поставя директно в тумора.

Нашето настоящо оборудване за лъчетерапия

Оборудването, с което разполага отделението по лъчетерапевтична онкология на Университетска болница Medipol Мега, е следното:

Varian TrueBeam

Системата Varian TrueBeam, с бързата си способност за лечение, отваря нови врати за лечението на рак на белите дробове, черния дроб, главата и врата, и простатата.

Какво е системата Varian TrueBeam?

Varian Medical Systems е съвременен апарат за лъчетерапия. Този апарат е проектиран да доставя лъчение само на тумора с много висока прецизност. Комбинирайки съвременни възможности за образна диагностика с проследяването на движението на тумора, той позволява лечение с точкова прецизност. С бързата си способност за лечение той отваря нови врати за лечението на рак на белите дробове, черния дроб, главата и врата, и простатата.

Halcyon

Halcyon е апарат за лъчетерапия, който подпомага процесите на лечение с лъчение благодарение на своите съвременни характеристики.

Halcyon, технология от ново поколение, съкращава времето на лечение, позволявайки повече хора да получат лечение за един ден. Апаратa също доставя лъчетерапия с контролиран интензитет на дозата чрез непрекъснато движение.

CyberKnife M6

CyberKnife M6 може да лекува тумори, разположени в която и да е част от тялото, включително белите дробове, простатата, черния дроб, панкреаса, мозъка и гръбначния мозък.

Какво е CyberKnife M6?

Роботизираната система за радиохирургия CyberKnife е опция за лечение, използвана за унищожаването на онкологични или неонкологични клетки в която и да е част от тялото без необходимост от операция. Това лечение обещава на пациента нов живот, доставяйки високи дози лъчение на тумора с много висока прецизност.

Брахитерапия (VariSource iX)

Всички медицински апарати, избрани за диагностика, лечение, грижа за пациента и безопасност на пациента, се състоят от водещи марки с международно признати постижения.

Брахитерапията е система, която лекува онкологичните тъкани с радиоактивен източник, поставян за кратко в тумора.

GammaKnife (Perfexion)

Единственото насочено и нехирургично лечение за заболявания на мозъка, Gamma Knife се счита за „златен стандарт“ на стереотактичната радиохирургия.

Радиохирургия Gamma Knife

Gamma Knife е една от най-съвременните техники, използвани при лечението на заболявания, засягащи мозъка, и се счита за „златен стандарт“ на стереотактичната радиохирургия. Gamma Knife е система за лечение, която позволява унищожаването на болна мозъчна тъкан на конкретни координати чрез гама лъчи. С Gamma Knife могат да се лекуват както доброкачествени тумори на мозъка (менингиоми, хипофизни аденоми, акустични неврини), така и злокачествени тумори на мозъка (мозъчни метастази, глиални тумори). Освен туморите на мозъка, Gamma Knife се използва и при съдови заболявания на мозъка (артериовенозни малформации) и функционални заболявания на мозъка (тригеминална невралгия, паркинсонизъм, епилепсия).

IntraBeam (ZEISS)

IntraBeam е апарат, който позволява доставянето на лъчение в областта на тумора по време на хирургичната процедура. Този апарат се използва за метод на лечение, наречен интраоперативна лъчетерапия (извършва се в операционната зала по време на операцията). Процедурата включва доставяне на фокусирано лъчение в областта на тумора по време на същата операция, веднага след хирургичното отстраняване на тумора. Този подход цели лечение на туморното ложе чрез директно насочване към него, предлагащ по-бърза опция за лечение в сравнение с традиционната външна лъчетерапия.

Какви процедури се извършват преди лъчетерапия (терапия с лъчение)?

Първо, лъчетерапевтичният онколог информира пациента за областта, върху която ще се прилага лъчение, както и за честотата и дозата. Лекарят също информира пациента за възможните ранни и късни странични ефекти на лъчението. След получаване на съгласието на пациента се извършва необходимата компютърна томография, за да се улесни планирането.

След предварителните подготовки според областта, която се лекува, се получават томографии с и без контраст, известни като симулации, като се определят конкретни позиции и се използват необходимите системи за фиксация.

По време на КТ симулациите на рак на гърдата и белите дробове техниките на задържане на дишането значително намаляват дозите върху сърцето, коронарните артерии и здравата белодробна тъкан.

При рак на простатата и шийката на матката поддържането на пълен пикочен мехур е един от методите, използвани за намаляване на дозите върху червата и пикочния мехур, и съответно възможните странични ефекти. След тази фаза лекарят, водещ лечението, сравнява планиращата томография с други налични изображения (ПЕТ/КТ, магнитен резонанс, ангиография и др.), за да разпознае тумора, областите на възможно разпространение и критичните органи. След това се включват медицински физици, за да изготвят най-оптималните планове.

Какви са страничните ефекти на лъчетерапията?

Страничните ефекти след лъчетерапия могат да варират според лекуваната област, дозата на лъчението, продължителността на лечението и общото здравословно състояние на пациента.

Ранни ефекти (първите три месеца):

• Слабост, загуба на апетит, гадене, нарушение на вкуса и обонянието.
• Затруднения при преглъщане, възпаление на гърлото, диария, абдоминална болка, дрезгавост, кашлица, намалена слюнчена секреция, възпаление на мукозата, прекомерна секреция и отхрачване.
• Пневмонит от лъчение
• Намаляване на броя на кръвните клетки
• Зачервяване на кожата, мокра и суха десквамация, отток.
• Загуба на косата и брадата

Късни ефекти (приблизително 6 месеца след приключване на лъчетерапията):

• Уплътняване на тъканта на гърдата, прибиране, отток на гърдата и ръката
• Болезнено възпаление на гърдата
• Немикробна пневмония, увреждане на белодробната тъкан.
• Фрактура на ребро
• Хроничен ендокардит, инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето, застойна сърдечна недостатъчност (особено след лъчетерапия на лявата гърда)
• Изразени капиляри на кожата
• Рядко, увреждане на брахиалния нерв, костно увреждане, причинено от лъчение.
• Ректално кървене, уринарна инконтиненция, намален капацитет на пикочния мехур.
• Намалена слюнчена секреция, кариес.
• Развитие на вторичен тумор
• Увреждане на гръбначния мозък, намален слух и зрение.

Често задавани въпроси за лъчетерапевтичната онкология

Какъв е минималният и максималният брой сесии на лъчетерапия?

Процедурите на стереотактична радиохирургия, като CyberKnife или Gamma Knife, използвани за лечение на малки мозъчни метастази, могат да се завършат в една сесия, докато конвенционалните лечения на простатата могат да продължат до 40 сесии.

Обикновено ракът на главата и врата изисква от 28 до 35 сесии, туморите на мозъка от 27 до 30 сесии, а туморите на белите дробове от 30 до 33 сесии. Лечението се провежда 5 дни в седмицата, с почивка в събота и неделя, за да могат здравите тъкани да се възстановят. Съществуват и ускорени сесии, провеждани 6 дни в седмицата, с интервал от 6 часа между сутрешните и следобедните сесии.

Колко продължава една сесия на лъчетерапия?

Тази процедура, извършвана от специалист по лъчетерапевтична онкология и неговия екип, продължава приблизително 10 до 30 минути. Продължителността на лечението зависи от техниката, използвана в процедурата. Този период може да е по-дълъг през първия ден на лечение.

Ще навредя ли на членовете на моето семейство след лъчетерапия?

При лъчетерапията получената доза лъчение се елиминира от организма преди пациентът да напусне стаята за лечение. Няма да настъпи абсолютно никаква вреда за членовете на семейството. Дядо, който се лекува от рак на простатата, може да носи своя внук, а майка може да носи своето дете, веднага след всяка сесия на лечение.

Мога ли да карам кола след лъчетерапия?​

Решението за шофиране след лъчетерапия принадлежи на лекаря, водещ лечението.

Влияе ли лъчетерапията на социалния живот?

Не, няма да повлияе. Защото получаваното лъчение не е вид лъчение, което се натрупва в организма, циркулира, разпространява се или се предава на друго лице. Затова е възможно да продължите нормалния си живот както обикновено след сесия на лъчетерапия.

Причинява ли лъчетерапията болка?

Пациентът не изпитва никаква болка по време на сесия на лъчетерапия.

Причинява ли лъчетерапията загуба на косата и брадата?

Ако областта на косата и брадата е включена в полето на лъчетерапия, могат да настъпят временна или постоянна загуба на косми, в зависимост от общата доза, фракционираната доза и факторите, свързани с пациента.

Еднаква ли е продължителността на лъчетерапията за всички пациенти?

Продължителността на лъчетерапията не е еднаква за всички пациенти. Множество фактори определят продължителността на лечението на пациента. За това трябва да се говори с лекаря, който ще лекува пациента.

Може ли да се извършва дентално лечение по време на лъчетерапия?

Лъчетерапевтичният онколог ще препоръча консултация със стоматолог преди всяко лечение, включващо областта на главата и врата. Ако има зъби, които трябва да бъдат извадени или пломбирани, тези процедури трябва да се завършат най-малко 2 до 3 седмици преди лечението.

Изваждането на зъби и пломбирането не се извършват по време на лечение, включващо областта на главата и врата. След завършване на лъчетерапията на главата и врата е необходимо одобрение от лъчетерапевтичния онколог, за да се продължи лечението. Препоръчва се всички лечения, включително лечението с имплантите, да се завършат в периода от 6 месеца до 2 години след лъчетерапията, тъй като това се счита за най-подходящия момент за лечение.

Психологията е цялостен клон на науката, който изучава ума, емоциите и човешкото поведение чрез научни методологии. Клиничната психология е една от най-често прилаганите области на тази дисциплина.

Използва научни методи за разбиране, прогнозиране и лечение на психични, емоционални и поведенчески разстройства при хората. Тази дисциплина се занимава внимателно не само с тежки психични заболявания, но и с проблеми на адаптацията, управлението на стреса и процесите на личностно развитие, с които хората се сблъскват в ежедневния живот.

Какво е клинична психология?

Клиничната психология е професионална дисциплина, която се занимава с разнообразието и сложността на човешкия опит в научна рамка, фокусирайки се върху оптимизирането на психичното благополучие на хората. Тази област играе ключова роля в защитата на психичното здраве на обществото, предлагайки услуги за оценка и лечение в широк спектър от състояния, от процеси на развитие до патологични състояния.

Практиките на клиничната психология включват задълбочен анализ на когнитивната структура, емоционалното състояние и междуличностните отношения на човека. Специалистите използват процеси на психотерапия, известни като „терапия чрез разговор“, но които се състоят от структурирани научни протоколи, за да помогнат на хората да разберат своя вътрешен свят и да развият по-здрави механизми за справяне.

С какви заболявания се занимава клиничната психология?

Клиничната психология има активна роля в диагностиката и лечението на широк спектър от психични и емоционални затруднения, които нарушават функционирането на човека. Клиничните психолози, специализирани в тази област, целят подобряване на качеството на живот на пациентите чрез различни терапевтични подходи.

Основните състояния, за които се предлага подкрепа в рамките на клиничната психология, са следните:

• Разстройства на настроението: процеси, характеризиращи се с хронично чувство на нещастие, загуба на енергия и намален ентусиазъм за живота, преди всичко депресия.
• Тревожни разстройства: управление на пристъпи на паника, социална фобия, генерализирано тревожно разстройство и специфични фобии.
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР): обсесивни мисли, които ограничават живота на човека, и повтарящи се поведения, които се появяват, за да ги облекчат.
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР): рехабилитация на психологическите ефекти, причинени от травматични събития от миналото, като инциденти, загуби или насилие.
• Хранителни разстройства: психологически разстройства, насочени към образа на тялото и храненето, като нервна анорексия, нервна булимия и разстройство на преяждането.
• Личностни разстройства: проблеми с адаптацията и отношенията, произтичащи от гранична, нарцистична и отбягваща структура на личността.
• Психосоматични разстройства: физическа болка и дискомфорт, които нямат ясно обяснена медицинска причина, но се смята, че имат психологически произход.
• Процеси на зависимост: процес на психосоциална подкрепа при зависимост от вещества, алкохол или дигитална зависимост.

Какви диагностични методи се използват в клиничната психология?

Клиничните психолози използват набор от научни инструменти за оценка, за да изяснят ситуацията на клиента и да определят най-подходящия план за терапия. Този процес цели да разпознае не само затрудненията на човека, но и неговия потенциал и силни страни. Основните методи, използвани за диагностика, са следните:

• Клинично интервю: първоначални оценки, при които се анализират детайлно житейската история на пациента, настоящите оплаквания и семейната история.
• Психометрични тестове: стандартизирани научни тестове, които измерват интелектуалните способности (WISC-IV) или анализират структурата на личността (MMPI).
• Невропсихологична оценка: тестове, които измерват влиянието на мозъчните функции, като внимание, памет и изпълнителни функции, върху психологическото представяне.
• Скали за самооценка: обективни инструменти за измерване, като скалата на Бек за депресия или тревожност, при които клиентът оценява собствените си симптоми.

Какви терапевтични методи се използват в клиничната психология?

Терапията е път на изцеление с научна основа, изграден върху отношение на професионално доверие, установено между клиента и терапевта. Използваните методи могат да варират според естеството на проблема и нуждите на клиента. Често предпочитаните научни терапевтични подходи включват:

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ)

Това е краткосрочен, ориентиран към решения метод, който цели да помогне на хората да разпознаят своите негативни модели на мисли и да ги заменят с по-функционални поведения.

Психодинамична терапия

Това е задълбочен подход, който се фокусира върху несъзнаваните процеси и преживяванията от ранното детство, за да се разберат корените на настоящите проблеми.

Схема терапия

Това е холистичен подход, който цели трансформацията на дълбоко вкоренени и трудно променливи убеждения и модели (схеми).

Екзистенциална терапия

Това е вид терапия с философска основа, която се занимава с конфликтите на човека във връзка с основни понятия като смисъл на живота, отговорност и свобода.

EMDR (десенсибилизация и преработка чрез движения на очите)

EMDR е терапия с физиологична основа, която цели намаляване на симптомите чрез промяна на начина, по който мозъкът обработва травматичните спомени.

Гещалт терапия

Това е хуманистичен подход, който позволява на хората да се фокусират върху „настоящия момент“, да повишат своята осъзнатост и да приемат себе си като цялост.

Кратка терапия, ориентирана към решения

Това е практичен подход, който се фокусира върху ресурсите и бъдещите цели на човека, вместо върху корените на проблема.

Терапия на двойки и семейна терапия

Терапията на двойки и семейна терапия е подход, който се фокусира върху взаимодействието и системата от отношения между хората, вместо върху самите хора. Изхожда от предположението, че проблемите в отношенията не произтичат от един човек, а са свързани със системата като цяло.

Сексуална терапия

Сексуалната терапия е специализиран вид терапия, който се занимава с проблеми с психологическа основа, с които хората или двойките се сблъскват в своя сексуален живот. Не разглежда сексуалността само като биологичен акт, а като емоционална и психична цялост. Темите, които често се разглеждат в рамките на сексуалната терапия, включват:

• Сексуално незаинтересуване: изследване на психологическите причини за ниско либидо, което може да се появи както при жени, така и при мъже.
• Вагинизъм: когнитивни и поведенчески интервенции, използвани в случаи на невъзможност за коитус или болезнен коитус.
• Тревожност от изпълнението: изследване на сексуалната дисфункция, причинена от страх от „неуспех“.
• Проблеми с адаптацията: съгласуване на разликите в очакванията и сексуалните ритми между партньорите.

Поддържащи и структурирани практики на психотерапия

Подходите на психотерапия могат да се развиват в две основни посоки, според нуждите на клиента. Поддържащите подходи са повече насочени към запазване на съществуващата функционалност, докато структурираните подходи се развиват в рамките на специфичен протокол и техническа рамка. Основните техники, използвани в терапевтичните сесии, са следните:

• Когнитивно преструктуриране: разпознаване на ригидни и погрешни модели на мисли, които влияят негативно на живота на клиента, и заменянето им с по-гъвкави модели на мисли.
• Регулиране на емоциите: обучение на практически техники за управление на интензивни емоции като гняв, страх или тъга.
• Изложение: особено в работата с фобии и тревожности, включва контролирана работа със ситуацията, от която човекът се страхува.
• Психообразование: нормализиране на процеса чрез предоставяне на клиента на научна информация за механизмите на неговото състояние.

Нуклеарната медицина е модерен клон на медицината, който използва радиоактивни вещества (радиофармацевтици) за диагностика и лечение на заболявания. Съвременните техники за образна диагностика позволяват оценка не само на структурата на органите, но и на техните функции. Има жизненоважна роля в широк спектър от състояния, от рак и сърдечни заболявания до разстройства на щитовидната жлеза и костни заболявания.

Какво е нуклеарна медицина?

Нуклеарната медицина е модерен метод за образна диагностика и лечение, който използва ниски дози радиоактивен материал за изследване на функционирането на органите и тъканите на тялото. Този метод позволява получаване на информация на клетъчно и функционално ниво.

Радиоактивните вещества, използвани в приложенията на нуклеарната медицина, се наричат „радиофармацевтици“. Тези вещества се избират специфично според органа или системата, която ще се изследва. След въвеждането им в тялото, те се натрупват в съответната област и се визуализират със специални камери. Получените изображения помагат на лекарите да откриват заболяванията по-рано, да оценяват разпространението на болестта и да планират процеса на лечение.

Процедурите на нуклеарната медицина са предимно безболезнени и позволяват на пациентите бързо да се върнат към ежедневния живот. Количеството радиоактивен материал се планира в ниски дози, а процедурата се извършва от специалисти след оценка на състоянието на пациента. Процесът на изображение може да варира според процедурата; някои изследвания завършват бързо, докато други може да изискват период на изчакване преди самото изображение.

Какви технологии се използват в отделението по нуклеарна медицина?

Технологичното оборудване, използвано в отделението по нуклеарна медицина, се състои от съвременни системи, които позволяват структурна и функционална оценка на органите в процесите на диагностика, проследяване и лечение на заболявания.

В отделението по нуклеарна медицина устройствата за изображение откриват натрупването на радиоактивен материал в тялото чрез специални детектори и преобразуват тази информация в изображения. Тези системи имат ключова роля в ранната диагностика на заболяванията и оценката на отговора на лечението.

PET/CT (позитронно-емисионна томография / компютърна томография)

• PET/CT устройство: комбинира PET изображения, показващи метаболитна активност, с CT изображения, показващи анатомична структура, в една система за подробно откриване на локацията и разпространението на заболяването.
• 18F-FDG PET/CT: показва консумацията на глюкоза от клетките, позволявайки разпознаване на метаболитно активните тъкани.
• 18F-NAF PET/CT: регистрира с висока чувствителност кръвоснабдяването и структурните промени в костната тъкан.
• Ga-68 Dotatate PET/CT: модерна техника за PET изображение, която позволява визуализация на тъкани, съдържащи соматостатинови рецептори.
• Ga-68 PSMA PET/CT: помага за получаване на изображения на специфични маркери на простатната тъкан.
• PET/CT TOF технология: нейната функция Time of Flight позволява по-ясни изображения и използване на по-ниски дози радиоактивен материал.

SPECT/CT и гама камера системи

• SPECT/CT устройство: комбинира функционални гамаграфски данни с компютърна томография за ясно анатомично разпознаване на засегнатите области.
• Гама камера: създава гамаграфски изображения чрез откриване на разпределението на радиоактивното вещество, въведено в тялото, в органите и тъканите.
• Гама камера от ново поколение (GE 530c): предлага висока чувствителност, съкращава времето за изображение и помага за получаване на висококачествени изображения с по-малко облъчване.

Сърдечна гама камера: използва се в специализирани гамаграфски изображения, оценяващи кръвотока към сърдечния мускул.

Системи за гамаграфско изображение

• Гамаграфия на белодробна перфузия: предоставя информация за функциите на дихателната система, оценявайки кръвотока в белите дробове.
• Гамаграфия вентилация-перфузия: анализира както въздушния поток, така и кръвообращението в белите дробове.
• PET изображение на мозъка: позволява функционална оценка чрез изследване на метаболизма на мозъка.
• Гамаграфия на церебрална перфузия: показва състоянието на кръвоснабдяването на мозъчната тъкан.
• Гамаграфия на миокардна перфузия: оценява количеството кръв, достигащо до сърдечния мускул.
• MUGA (радионуклидна вентрикулография): измерва силата на изпомпване на сърцето, за да предостави информация за сърдечната функция.
• Трифазна гамаграфия на кост: изследва кръвоснабдяването на костта и метаболитната активност на фази.
• Гамаграфия на цялото тяло (кост): предоставя цялостна оценка на целия скелетен систем.
• PET/CT на кост (F18-NAF): предоставя по-прецизни изображения на промените в костната тъкан.
• Артрогамаграфия: предоставя функционална оценка на структурите вътре в ставата.

Системи за изображение на ендокринни жлези и функция на органи

• Гамаграфия на щитовидна жлеза: оценява функцията и структурата на щитовидната жлеза.
• Гамаграфия на паращитовидни жлези: показва активността и местоположението на паращитовидните жлези.
• Дакриогамаграфия: изследва проходимостта и функцията на слъзните канали.
• Гамаграфия на слюнчени жлези: оценява функционалния капацитет на слюнчените жлези.

Системи за изображение на стомашно-чревната система

• Гамаграфия на стомашно-чревно кървене: идентифицира мястото на активно кървене в храносмилателната система.
• Гамаграфия на гастроезофагеален рефлукс: оценява връщането на стомашното съдържимо в хранопровода.
• Гамаграфия на дивертикул на Мекел: помага за откриване на вродени структури в тънкото черво.
• Гамаграфия на стомашно изпразване: оценява храносмилателната функция чрез измерване на времето за стомашно изпразване.
• Измерване на езофагеалния транзитен тайм: анализира скоростта, с която храната преминава през хранопровода.

Системи за изображение на отделителната и половата система

• Динамична гамаграфия на бъбрек (DTPA/MAG3): оценява кръвоснабдяването и функциите на филтрация и отделяне на бъбреците.
• Статична гамаграфия на бъбрек (DMSA): открива увреждане или белези в бъбречната тъкан.
• Гамаграфия на бъбрек с АСЕ инхибитор: помага при оценка на стеснението на бъбречните кръвоносни съдове.
• Гамаграфия на везикоуретерален рефлукс: показва връщането на урина от пикочния мехур към бъбреците.
• Тестикулярна гамаграфия: използва се за оценка на кръвоснабдяването на тестисите.

Изображение на инфекции и лимфна система

• Гамаграфия на белязани левкоцити: този метод използва собствените бели кръвни клетки на пациента за прецизно локализиране на мястото на инфекцията.
• Гамаграфия на костен мозък: показва активността и разпределението на костния мозък.
• Изображение на инфекция с 18F-FDG: открива области на инфекция с повишена метаболитна активност.
• Лимфогамаграфия: визуализира потоците и пътищата на дренаж на лимфната система.

Технологии за хирургична поддръжка

• Интраоперативна гама сонда: позволява на хирурзите лесно да разпознаят тъкани или лимфни възли, които са усвоили радиоактивния материал по време на операцията.
• Картографиране на сентинелния лимфен възел (SPECT/CT): помага за анатомичното разпознаване на първия лимфен възел по пътя на разпространение на тумора.

Какви лечения се прилагат в отделението по нуклеарна медицина?

Лечението с нуклеарна медицина са модерни и ефективни методи, включващи целенасочено приложение на радиоактивни вещества върху болната тъкан. Радиофармацевтиците, използвани в тези лечения, се свързват селективно със специфични клетки, действайки директно върху засегнатата област и помагайки за запазването на здравите тъкани.

Лечението с нуклеарна медицина има значителна роля, особено при лечението на рак, заболявания на щитовидната жлеза, костни метастази и някои хронични заболявания на ставите.

Лечения, прилагани при заболявания на щитовидната жлеза

• Терапия с радиоактивен йод-131: това лечение използва способността на клетките на щитовидната жлеза да усвояват йод, насочвайки се към прекомерно активна тиреоидна тъкан или ракови клетки.
• Терапия с ниска доза йод: помага за потискане на прекомерно активната щитовидна жлеза при състояния като хипертиреоидизъм и топли нодули.
• Терапия с висока доза йод (аблация): използва се за унищожаване на клетки, които могат да останат след лечение на рак на щитовидната жлеза, и намаляване на риска от рецидив на заболяването.

Лечения на невроендокринни тумори

Терапия с лутеций-177 DOTATATE: позволява целенасочено облъчване чрез свързване с клетките на невроендокринните тумори, носещи соматостатинови рецептори.

Лечения на рак на простатата

• Терапия с лутеций-177 PSMA: директно се насочва към туморната тъкан, атакувайки PSMA рецепторите, присъстващи в клетките на рака на простатата.
• Терапия с радий-223 (Xofigo): особено ефективна при рак на простатата с костни метастази, насочва се към костната тъкан и създава ефект на целенасочено облъчване.

Лечения, прилагани при костни метастази

• Терапия със самарий-153: чрез създаване на радиоактивен ефект в областите, където се намират костните метастази, помага за контролиране на симптомите.
• Терапия със стронций-89: терапевтичен радионуклиден агент, който се натрупва в костната тъкан и действа целенасочено върху метастатичните области.
• Терапия с рений-186: друга опция за лечение с нуклеарна медицина, използвана при костни метастази, предоставяща целенасочено облъчване.

Лечения, използвани при тумори на черния дроб

Терапия с Y-90 микросфери (радиоемболизация): това лечение осигурява облъчване директно на туморната тъкан чрез въвеждане на радиоактивни микросфери в кръвоносните съдове, хранещи тумора на черния дроб.

Лечения, прилагани при заболявания на ставите и ревматологични заболявания

Радиосиновектомия: локален метод на лечение, който помага за потискане на възпалената синовиална тъкан чрез въвеждане на радиоактивни агенти в ставата.

Приложения на целенасочена терапия с радионуклиди

Терапии с радионуклиди: целенасочени и персонализирани методи на лечение, използващи радиоактивни агенти, избрани според биологичните характеристики на болните клетки.

Неврологията е медицинска специалност, занимаваща се с диагностиката, лечението и управлението на заболявания на нервната система, включваща мозъка, гръбначния мозък, нервите и мускулите. Отделението по неврология се занимава със заболявания като епилепсия, мигрена, болестта на Паркинсон, инсулт, болестта на Алцхаймер, множествена склероза (МС), главоболия, нарушения на сънa и невромускулни заболявания. Лечението на тези състояния, диагностицирани от специалисти невролози, използва съвременни образни изследвания и електрофизиологични тестове като МР, ЕЕГ и ЕМГ. Лечението на неврологичните заболявания включва лекарства, физиотерапия, рехабилитация или, в някои случаи, хирургична интервенция.

Какво е неврология?

Неврологията е дял на медицината, занимаващ се с диагностиката, лечението и проследяването на заболявания, свързани с нервната система; специализирана е във физиологията и патологиите на нервната система. Неврологите оценяват широк спектър от проблеми, засягащи централната и периферната нервна система, като инсулт, епилепсия, мигрена, болестта на Паркинсон, множествена склероза, невропатия и деменция, и обикновено достигат до окончателна диагноза чрез неврологичен преглед (например рефлекси, координация, сензорни тестове) и образни методи (МР, CT, ЕЕГ, ЕМГ). Когато диагнозата е ясна, се подготвят цялостни планове за лечение, включващи лекарства, насочване към физиотерапия, насочване към хирургия при необходимост или препоръки относно начина на живот.

Какво е невролог?

Неврологът е лекар, специализиран в заболяванията на нервната система (мозък, гръбначен мозък и периферни нерви). Тези специалисти са отговорни за диагностиката и лечението на множество неврологични проблеми, преди всичко инсулт, епилепсия, болестта на Паркинсон, множествена склероза (МС), различни видове главоболие, деменция, невропатии и мускулно-скелетни нарушения. По време на неврологичната оценка невролозите извършват неврологични прегледи, магнитен резонанс (МР), компютърна томография (CT), електрофизиология (ЕЕГ, ЕМГ), изследвания на нервната проводимост и, при необходимост, съвременни тестове като лумбална пункция. При заболявания на нервната система, базирани на имунната система, като множествена склероза, невролозите и лекарите достигат до окончателна диагноза чрез съвместна оценка на анамнезата, физикалния преглед, образните изследвания и лабораторните резултати на пациента.

Какви поликлиники са свързани с отделението по неврология?

Неврологията е дял на науката, който диагностицира, лекува и проследява заболявания, свързани с мозъка, гръбначния мозък, периферната нервна система и мускулите. В тази рамка много специализирани поликлиники предлагат услуги под отделението по неврология. Отделенията по неврология, свързани с болница Medipol, са следните:

• Поликлиника за нарушения на паметта
• Поликлиника за главоболие
• Множествена склероза / МС
• Поликлиника за невромускулни заболявания
• Лаборатории

Поликлиника за загуба на паметта

Поликлиниките за нарушения на паметта са специализирани здравни звена, в които лица с проблеми с паметта и други когнитивни нарушения получават диагностика, проследяване и лечение. Тези поликлиники обикновено прилагат мултидисциплинарен подход, в който заедно работят специалисти по неврология, психиатрия, гериатрия и психология. Лицата с нарушения на паметта често изпитват следните симптоми:

• Повишена забравчивост и отнесеност в последно време.
• Трудности при изпълнение на ежедневни задачи
• Проблеми с концентрацията и нарушение на вниманието
• Трудности при усвояването на нова информация
• Трудности при намирането на думи при говор
• Фамилна анамнеза за болестта на Алцхаймер или деменция.

Какъв е неврологичният тест за паметта?

Невролозите първо вземат подробна анамнеза от пациентите, идващи с оплаквания от забравяне; след това извършват неврологичен преглед за оценка на когнитивно-телесните системи като внимание, памет, рефлекси, сетивна перцепция, двигателна функция и равновесие. В тази рамка се провеждат оценки с въпроси и отговори, известни като опростен „тест за забравяне"; например пациентът се проследява чрез примери от ежедневния живот, като забравяне какъв ден е или невъзможност да си спомни имената на близки приятели и роднини. Също, ако се смята за необходимо, се използват образни методи като ЕЕГ, МР и CT, или кръвни изследвания за изследване на основните неврологични или системни причини за забравяне. Накратко, неврологичният тест за забравяне не само оценява забравянето, но и предоставя цялостни показатели за изясняване на възможната връзка между забравянето и деменцията, лекото когнитивно нарушение (ЛКН) или други неврологични заболявания.

Поликлиника за главоболие

Главоболията, дори леките, са често оплакване, което може значително да намали качеството на ежедневния живот. Областта на главата е сложна анатомична структура, съдържаща не само мозъка, но и много други структури като очи, уши, нос, параназални синуси, зъби, уста и сливици. Поради това произходът на главоболието може да произтича от много различни области. Подробни процедури по диагностика и лечение се извършват в поликлиниките за главоболие на болница Medipol.

Множествена склероза / МС

Множествената склероза (МС) е хронично и прогресивно неврологично заболяване, засягащо централната нервна система, наблюдавано най-често при млади възрастни между 20 и 40 години. Тя е втората основна причина за неврологична инвалидност при млади хора след травмата. Множествената склероза обикновено започва с рецидиви. Тези рецидиви могат да се проявят със следните симптоми:

• Внезапни проблеми със зрението (особено замъглено зрение в едното око)
• Изтръпване в ръцете и краката
• Мускулна слабост
• Трудности при ходене и дисбаланс
• Нарушения на говора

Епизодите обикновено продължават най-малко 24 часа и могат да продължат няколко седмици. След епизода симптомите често значително се повлияват сами или с лекарства като кортизон. Обаче в някои случаи неврологичното увреждане не се излекува напълно, което води до постоянна инвалидност.

Поликлиника за невромускулни заболявания

Невромускулните нарушения са състояния, възникващи поради промени във връзката между централната нервна система, периферната нервна система и мускулите. Тези заболявания възникват поради увреждания, появяващи се в различни области по протежение на нервните пътища, предаващи движение и усещане. В поликлиниките за невромускулни заболявания на болница Medipol нашите неврологи предлагат подробни процедури по диагностика и лечение.

Лаборатории

Лабораториите, работещи към отделението по неврология, извършват тестове, позволяващи подробна оценка на функциите на нервната система. Те не извършват образни изследвания, но откриват функционални нарушения.

Какви заболявания лекува неврологията?

Неврологията предлага диагностика и лечение на широк спектър от заболявания, засягащи централната и периферната нервна система. Отделението по неврология се занимава със следните заболявания:

• Епилепсия (гърчове)
• Мигрена и други видове главоболие
• Множествена склероза (МС)
• Болестта на Паркинсон и двигателни нарушения
• Болестта на Алцхаймер и други видове деменция
• Амиотрофична латерална склероза (АЛС)
• Инсулт
• Периферни невропатии
• Синдром на Гилен-Баре
• Тумори на мозъка и гръбначния мозък
• Нарушения на сънa (например нарколепсия, безсъние)
• Компресии на нерви (например синдром на карпалния тунел)
• Световъртеж
• Невроимунологични и невроваскуларни заболявания
• Неврологични заболявания в детството

Какви са симптомите на неврологичните заболявания?

Неврологичните заболявания се проявяват с широк спектър от симптоми, съобразно увреждането на нервната система (мозък, гръбначен мозък и околни нерви). Симптомите на неврологичните заболявания са посочени по-долу:

• Изтръпване на тялото
• Боцкане
• Загуба на сетивност
• Мускулна слабост
• Загуба на равновесие
• Уринарна инконтиненция
• Запек
• Чревни нарушения
• Двойно виждане
• Замъглено зрение
• Затруднено преглъщане
• Нарушение на говора

Какви са неврологичните заболявания?

Неврологичните заболявания са голяма група нарушения, възникващи поради промени в електричната проводимост и структурната цялост на мозъка, гръбначния мозък, периферната нервна система или мускулите. Неврологичните заболявания са изброени по-долу:

• Инсулт (запушване или кръвоизлив в кръвоносен съд на мозъка)
• Епилепсия
• Мигрена и други главоболия
• Болестта на Паркинсон и двигателни нарушения
• Болестта на Алцхаймер и други видове деменция
• Множествена склероза (МС)
• АЛС (амиотрофична латерална склероза)
• Невропатии (увреждане на нервите)
• Невромускулни заболявания
• Заболявания на периферната нервна система
• Тумори на мозъка
• Менингит
• Енцефалит

Как се извършва неврологичният преглед?

Неврологичният преглед започва с изслушване на подробна анамнеза от пациента. Оценява се информация като кога са започнали симптомите, колко дълго са продължили, дали има други придружаващи симптоми и какви лекарства са били използвани. След това стъпка по стъпка се преглеждат различни функции на мозъка и нервната система. Първо се оценява психичният статус, последван от преглед на черепномозъчните нерви, мускулната сила и двигателната система, рефлексите, сетивата, равновесието и походката. Движенията на очите, зрението и слухът се проверяват чрез съответните нерви. Мускулната сила се тества чрез преглед на неволевите мускулни движения, мускулната ригидност и тенденцията на ръцете да падат. Прегледът на рефлексите оценява рефлексите на ръката, коляното и глезена. Сетивната оценка тества усещания като лек допир, болка, температура, вибрация и позиция на става. При оценката на координацията се извършват прости тестове като теста пръст-нос; за равновесието се иска от лицето да стои със затворени очи. Накрая се наблюдава походката на пациента; проверяват се моделът на стъпките, равновесието и ритъмът. Според находките, получени по време на този преглед, може да се изискват допълнителни тестове като образно изследване на мозъка.

Диагностика и изследвания, извършвани в отделението по неврология

В поликлиниките по неврология неврологичният преглед започва с цялостна физикална оценка, разглеждаща нивото на съзнание, движенията на очите, зрението, слуха, равновесието, мускулната сила и рефлексите. След това често се използват ЕЕГ (електроенцефалография), ЕМГ (електромиография), МР/CT на мозъка, Доплер ангиография и кръвни изследвания в подкрепа на диагностиката на нарушенията на мозъка и нервната система. ЕЕГ регистрира електричната активност на мозъка при епилепсия и нарушения на сънa, докато ЕМГ предоставя информация за проводимостта на мускулите и нервите, помагаща за разграничаване на периферна невропатия, АЛС и мускулни заболявания. МР, който предлага детайлни изображения без радиация, е необходим при оценката на тумори, съдови заболявания, демиелинизиращи заболявания и дегенеративни заболявания. При необходимост полисомнографията в лаборатория за сън или домашните тестове за сън откриват сънна апнея и неврологични нарушения на сънa. Също, лумбалната пункция за анализ на цереброспиналната течност и биохимичните/генетичните тестове допринасят за диагностиката при съмнение за МС, невропатия или паранеопластичен синдром.

Лечение и методи, прилагани при неврологични пациенти

Основната стъпка в управлението на неврологичните заболявания се базира на надеждни диагностични методи; съвременните образни техники като компютърна томография (CT), магнитен резонанс (МР), ангиография и цветен Доплер имат ключова роля след неврологичния преглед. Лечението се формира чрез мултидисциплинарни подходи като медикаментозна терапия, физическа и трудова рехабилитация и логопедична терапия, според вида на заболяването. Хирургичните интервенции се успешно прилагат в рамките на неврохирургията за операции, насочени към мозъчни тумори, аневризми, травматични увреждания или епилепсия. Дълбоката мозъчна стимулация (DBS), като нефармакологична опция при болестта на Паркинсон, есенциален тремор и резистентна на лечение епилепсия, предоставя значително подобрение на симптомите чрез имплантиране на електроди в мозъка. Също, транскраниалната магнитна стимулация (TMS) регулира мозъчната активност чрез магнитни полета, предоставяйки поддържащо лечение както за неврологични, така и за психиатрични нарушения, и в някои случаи предлагайки алтернатива без лекарства.

Нашите болници с отделения по неврология

Нашето отделение по неврология предлага услуги с експертния си персонал в диагностиката и лечението на заболявания, свързани с мозъка, гръбначния мозък, нервната система и мускулите. Болниците с отделение по неврология в болница Medipol са посочени по-долу:

• Университетска болница Medipol Mega Bağcılar
• Болница Medipol Bahçelievler
• Болница Medipol Kosuyolu Istanbul
• Университетска болница Medipol Esenler
• Университетска болница Medipol Sefaköy
• Университетска болница Medipol Çamlıca
• Университетска болница Medipol Pendik
• Университетска болница Medipol Vatan
• Университетска стоматологична болница Medipol Unkapanı
• Регионална болница Medipol Acıbadem

Често задавани въпроси за неврологията

По-долу се намира списък с често задавани въпроси и отговори за отделението по неврология.

Изтръпването в стъпалата неврологично заболяване ли е?

Изтръпването в стъпалата е чест симптом на увреждане на нервите (периферна невропатия или полиневропатия) и поради това се счита за неврологичен проблем.

Какви изследвания извършва неврологът?

Невролозите могат да изискват образни изследвания като ЕЕГ, ЕМГ, МР и CT, както и кръвни изследвания или лумбална пункция при необходимост, според вида на заболяването.

Колко продължава диагностиката на неврологично заболяване?

Диагностиката на неврологичните заболявания започва основно с вземане на анамнеза и физикален преглед; диагнозата обикновено се потвърждава в рамките на няколко дни, въз основа на необходимите образни изследвания и лабораторни тестове.

Главоболието неврологично заболяване ли е?

Главоболията обикновено са свързани с телесни състояния като стрес, напрежение или мигрена и самите по себе си не се считат за неврологично заболяване; обаче може да бъде необходим неврологичен преглед.

Стресът предизвиква ли неврологични заболявания?

Стресът може да отслабва имунната система, предизвиквайки симптоми при неврологични проблеми като епилепсия и херпес зостер.

Кои са най-честите неврологични заболявания?

Най-честите неврологични заболявания включват инсулт, болестта на Алцхаймер, епилепсия, множествена склероза (МС) и болестта на Паркинсон.

Лекува ли неврологията тинитус?

Макар тинитусът обикновено да се оценява от УНГ специалисти, неврологична интервенция може да бъде необходима, ако е съпроводен от световъртеж.

Зачервяването на лицето неврологично нарушение ли е?

Зачервяването на лицето обикновено има дерматологичен или циркулаторен произход и не се счита за неврологично нарушение.

Какво означава скалата за оценка на инвалидността в неврологията?

„Неврологичната скала за оценка на инвалидността" е формална таблица за оценка, която показва процентната степен на функционална загуба при пациента; тази информация често се използва в процесите на социалното осигуряване.

Лекува ли неврологията болка в краката?

Ако има изтръпване, слабост или болка, свързана с нервите в краката, тези състояния се оценяват от невролог поради съмнение за неврологично нарушение.

Свързани ли са с неврологията плаващите петна в окото?

Плаващите петна в окото обикновено са причинени от промени в стъкловидното тяло на окото, нямат неврологичен произход и се оценяват от специалисти по офталмология.