Център за Инвитро Оплождане (IVF) – Вашето и Нашето Очакване Приключва Тук

Какво е IVF?

IVF започва с вземане на яйцеклетки, произведени в тялото на жената, със специални игли, след като узреят с помощта на лекарства. Тези яйцеклетки след това се оплождат от мъжки сперматозоиди в лабораторна среда, а получените ембрион или ембриони се поставят в матката.

Кой е кандидат за IVF?

IVF е метод на лечение, прилаган при двойки, които не могат да имат деца поради причини, свързани с жената, мъжа или, понякога, с двама. Ситуациите, при които се прилага лечение с IVF, могат да се посочат по следния начин:

• Ако фалопиевите тръби са затворени при хистеросалпингография (ХСГ) или ако двете фалопиеви тръби са хирургично отстранени
• При мъже с азооспермия (липса на сперматозоиди в семенната течност) или олигоспермия (нисък брой сперматозоиди)
• При жени с намален овариален резерв
• Ако съществува ендометриома (шоколадова киста)
• При пациенти с рак, инвитро оплождането (IVF) може да се използва за запазване на репродуктивната функция преди химиотерапия/лъчетерапия.

Етапи на IVF

Лечението с IVF е процес, който се състои от определени етапи. Първо на бъдещата майка се дават хормонални лекарства за увеличаване на производството на яйцеклетки. След това се събират зрели яйцеклетки и се оплождат в лабораторна среда със сперматозоиди, взети от бъдещия баща. След оплождането се избира най-здравият ембрион измежду развиващите се ембриони и се пренася в матката на майката. След трансфера се прави тест за бременност и се проследява ходът на бременността. Успеваемостта на етапите на IVF зависи от възрастта на двойката и качеството на техните репродуктивни клетки.

Лечение с инвитро оплождане (IVF)

Инвитро оплождането (IVF) е един от методите на асистирана репродукция, прилаган при двойки, които не могат да имат деца по естествен начин. Яйцеклетка, взета от жената, и сперматозоид, взет от мъжа, се оплождат в лабораторна среда за създаване на ембрион. Този ембрион се пренася в матката на жената. Процесът на лечение обикновено се състои от етапи на хормонална терапия, вземане на яйцеклетки, оплождане и трансфер на ембриона. Успеваемостта зависи от фактори като възраст, качество на яйцеклетките и сперматозоидите. Лечението с IVF предлага решение на проблемите с безплодието и позволява на много двойки да имат деца.

Цени на IVF

Цените на IVF варират в зависимост от центъра, използваните техники и допълнителните услуги. Цената на лечението с IVF може да варира в зависимост от използваните техники, оборудването на центъра и допълнителните услуги. Хормоналните анализи, генетичните скрининги и допълнителните процедури, извършени по време на процеса на лечение, могат да повлияят на цената. За подробна информация относно цените можете да се обърнете към Medipol Здравна Група.

Център за IVF

Центровете за IVF са здравни заведения, специално оборудвани за лечение на безплодие. В тези центрове процесите на лечение се провеждат чрез усъвършенствана репродуктивна технология, специалисти и ембриолози. При избора на център трябва да се вземат предвид успеваемостта, специализираният персонал, лабораторната инфраструктура и мненията на пациентите. Със своя специализиран медицински персонал и лаборатории от най-ново поколение, Medipol Здравна Група е надежден избор за вашето лечение с IVF.

Какво е безплодие?

Безплодието е невъзможност на двойка да зачене по естествен начин след най-малко година редовни, незащитени полови контакти. Може да бъде причинено от фактори от страна на мъжа или жената. Хормонални дисбаланси, генетични фактори, структурни проблеми на репродуктивните органи, инфекции, фактори на начина на живот и напреднала възраст могат да допринесат за безплодието. Лечението варира в зависимост от причината.

Симптоми на безплодието

Безплодието често може да се появи без никакви забележими симптоми. При жените симптомите на безплодие могат да включват менструални нередности, болезнени менструации, хормонални дисбаланси и проблеми с овулацията. При мъжете симптомите на безплодие могат да включват фактори като нисък брой сперматозоиди, еректилна дисфункция и болка или намаляване на тестисите.

Какво тогава причинява безплодие? При жените, нарушения на овулацията, затворени фалопиеви тръби и хормонални дисбаланси; при мъжете, проблеми с производството или подвижността на сперматозоидите могат да доведат до безплодие. Факторите на средата, генетичните заболявания, стресът и начинът на живот също могат да повлияят негативно на фертилитета.

Ако бременност не се постигне след година незащитени полови контакти, е важно да се консултирате със специалист за ранна диагностика и лечение.

Какво е необяснимо безплодие?

Необяснимото безплодие е състояние, при което причината за безплодието не може да се установи въпреки всички тестове и прегледи. Двойките не могат да зачеват по естествен начин, а не може да се намери никаква медицинска причина. Бременност не настъпва, дори ако основните фактори като овулация, качество на сперматозоидите и проходимост на фалопиевите тръби са нормални. В такъв случай могат да се препоръчат техники на асистирана репродукция като изкуствена инсеминация и инвитро оплождане (IVF). Промени в начина на живот и поддържащи терапии също могат да допринесат за процеса.

Защо да изберете нас?

Нашият център за IVF предлага услуги с екип от специализирани и опитни гинеколози по безплодие, опитен лабораторен екип, следящ напредъка в областта на IVF, ембриологична лаборатория от най-ново поколение и подход, насочен към пациента. Редовно обновяваме нашето медицинско оборудване и протоколи за лечение в съответствие с глобалния напредък, провеждайки процедури по IVF с висока успеваемост.

Какво е ендометриоза (шоколадова киста)?

Ендометриозата е хронично заболяване, при което ендометриалната тъкан, лигавицата на матката, расте извън матката, обикновено в яйчниците, фалопиевите тръби и коремната кухина. Това състояние може да доведе до симптоми като силни менструални спазми, хронична тазова болка, болка по време на полов контакт и проблеми с червата и пикочния мехур.

Ендометриозата може да намали овариалния резерв, причинявайки възпаление и сраствания, и може да нарушава функцията на фалопиевите тръби, водещи до безплодие. С прогресирането на заболяването могат да се развият шоколадови кисти (ендометриоми). Диагнозата обикновено се поставя чрез ултразвук и лапароскопия. Лечението може да включва хормонална терапия, управление на болката или операция, в зависимост от възрастта, симптомите и желанието на пациентката да има деца.

Лечението на ендометриозата се адаптира за всяка пациентка според нейната възраст, симптоми и желание да има деца. В леки случаи симптомите могат да се контролират с аналгетици и хормонални лекарства. Обаче, в напреднали случаи се разглеждат хирургични опции за по-ефективно лечение.

Операция за ендометриоза може да бъде необходима, особено в случаи на силна болка, големи шоколадови кисти или безплодие. Чрез лапароскопска хирургия могат да се отстранят лезиите на ендометриозата, облекчавайки симптомите на пациентката и запазвайки репродуктивното здраве. След операцията обикновено се препоръчва допълнителна хормонална терапия за предотвратяване на рецидив.

При ранна диагностика и подходящи методи на лечение ендометриозата може да се контролира, значително подобрявайки качеството на живот на пациентките.

Симптоми на ендометриозата

Ендометриозата се проявява особено със силна болка по време на менструация. Болка по време на полов контакт, хронична тазова болка и болка в долната част на гърба, както и проблеми с червата и пикочния мехур, са сред честите симптоми. Менструални нередности, прекомерно кървене, запек, диария и подуване също могат да бъдат свързани с ендометриозата.

С прогресирането на заболяването могат да се образуват сраствания в матката и фалопиевите тръби, увеличавайки риска от безплодие. Симптомите могат да варират от човек до човек, понякога са леки, докато друг път могат сериозно да повлияят на качеството на живот.

Какво е истмоцеле? Може ли да причини безплодие?

Истмоцелето е джоб или белег, който се формира в матката след цезарово сечение. Това състояние може да доведе до нередовни менструации, кървави петна и натрупване на течност в матката. Истмоцелето може да причини хронично възпаление в матката, затруднявайки имплантацията на ембриона, и в някои случаи може да бъде причина за безплодие. Диагнозата обикновено се поставя чрез ултразвук или хистероскопия. Опциите за лечение могат да включват хирургична корекция и хистероскопски процедури.

Какво е мъжко безплодие?

Мъжкото безплодие произтича от фактори като нисък брой сперматозоиди, подвижност и морфологични аномалии. Варикоцеле, хормонални дисбаланси, генетични фактори, инфекции и проблеми с имунната система могат да причинят мъжко безплодие. Освен това фактори на средата като пушене, алкохол, стрес, нездравословно хранене и излагане на радиация могат да повлияят негативно на качеството на сперматозоидите. За диагностика се извършва анализ на семенна течност, а лечението се определя според основната причина.

Варикоцеле при мъжко безплодие

Варикоцелето се появява, когато вените на тестисите се разширяват абнормно, нарушавайки кръвотока. Това може да увеличи температурата на тестисите, повлиявайки негативно на производството, подвижността и качеството на сперматозоидите, водещо до безплодие. Варикоцелето обикновено е безболезнено, но някои мъже може да изпитват дискомфорт в тестисите. Диагнозата се поставя чрез физически преглед и ултразвук. Хирургичното лечение, особено в напреднали случаи, може да подобри качеството на сперматозоидите и да увеличи шансовете за естествена бременност.

Какво е азооспермия?

Азооспермията е пълна липса на сперматозоиди в семенната течност и е значителна причина за мъжко безплодие. Какво причинява азооспермия? Това състояние обикновено настъпва поради недостатъчно производство на сперматозоиди (необструктивна азооспермия) или поради обструкция в семенните каналчета (обструктивна азооспермия). Хормонални дисбаланси, генетични нарушения, инфекции, травма на тестисите и фактори на средата като радиация също могат да доведат до азооспермия.

Симптомите на азооспермията често не са веднага забележими, тъй като количеството и видът на семенната течност могат да бъдат нормални. Обаче се разкрива чрез тестове, извършени при мъже, изпитващи проблеми с безплодието. Заедно с азооспермията могат да се появят допълнителни симптоми като хормонални дисбаланси, намаляване на тестисите или намаляване на либидото.

Диагнозата се поставя чрез анализ на семенна течност и хормонални тестове. Лечението на азооспермията се планира с различни методи в зависимост от основната причина. Хормоналните терапии могат да подпомогнат производството на сперматозоиди, докато хирургичните интервенции може да са необходими при наличие на обструкция. Хирургични методи за получаване на сперматозоиди като микро-TESE се използват за увеличаване на шансовете за репродукция при мъже, които нямат сперматозоиди в семенната течност. Освен това техники на асистирана репродукция като инвитро оплождане (IVF) могат да помогнат на мъже с азооспермия да имат деца.

Лечение с IVF, покривано от SGK (Фонд за социално осигуряване)

SGK покрива разходите до три опита за лечение с IVF за осигурени лица, които нямат деца в настоящия си брак. Осиновяването не е пречка за използването на тази подкрепа.

Условия:

• Центърът за лечение трябва да има договор с Института за социално осигуряване (SGK).
• Доклад на медицинска комисия трябва да показва, че не е възможно зачеване по естествен начин.
• Жената трябва да е на възраст между 23 и 40 години.
• Един от съпрузите трябва да е осигурен най-малко 5 години и да има платени вноски за 900 дни.
• Освен преждевременна овариална недостатъчност или азооспермия, други лечения трябва да са били неуспешни през последните 3 години.
• Ако жената е на повече от 40 години към момента на трансфера на ембриона, Институтът за социално осигуряване (SGK) няма да покрие разходите. Обаче, ако трансферът на ембриона се извърши в рамките на 30 дни с валиден медицински доклад, получен преди 40-та година, разходите ще бъдат покрити.

Често задавани въпроси за лечението с IVF

Колко продължава лечението с IVF?

Обикновено периодът на стимулация на яйцеклетките с хормонални инжекции продължава между 8 и 14 дни, но средно е 10 до 12 дни.

Колко пъти може да се опита лечение с IVF?

Не съществува ограничение за броя на опитите за лечение с IVF.

Болезнено ли е лечението с IVF?

Лечението с IVF не е болезнена процедура. Процесът на вземане на яйцеклетки се извършва под анестезия и продължава приблизително 10 до 15 минути.

Какво се случва в лабораторията по време на лечението с IVF?

• Стимулация на развитието на яйцеклетките с хормонални лекарства
• Събиране на яйцеклетки под анестезия
• Оплождане на яйцеклетките със сперматозоиди, развитие на ембриона и имплантация на ембриона в матката

Какво трябва да се направи преди лечение с IVF?

На първата консултация за двойки, търсещи лечение за безплодие, се взема подробна анамнеза. След това бъдещата майка се подлага на гинекологичен преглед и ултразвук. Този преглед оценява овариалния резерв, матката и шийката на матката на майката. Предоставя се информация за необходимите тестове за установяване на причината за безплодието. От майката се изисква хистеросалпингография (ХСГ), а от бащата спермограма (анализ на семенна течност). Целта на всички тези тестове е разпознаване на причината за безплодието.

Лечение с инвитро оплождане (IVF) се препоръчва на двойки в следните ситуации:

• Обструкция на фалопиевите тръби (ако тръбите са затворени поради предишни операции, възпаление на яйчниците, или ако тръбите са отстранени или третирани с лекарства поради предишна извънматочна бременност)
• Ако резервът от яйцеклетки е изчерпан
• Ако съществува ендометриоза
• Ако бременност не е постигната с предишни стандартни лечения
• При мъже, азооспермия (липса на сперматозоиди) или тежка олигоастенотератозооспермия (общ брой подвижни сперматозоиди под 5 милиона)
• Ако един от съпрузите има наследствено генетично заболяване като таласемия (средиземноморска анемия), кистозна фиброза или хемофилия.
• За да се защитят съпрузите от инфекциозни заболявания като хепатит и ВИЧ.
• Преди лечение на рак

Необходими тестове за двойки, започващи лечение с IVF

Жена

• HbsAg
• Анти-HCV
• Анти-ВИЧ
• TSH
• Пролактин
• Ниво на AMH в серума
• Рубеола IgG
• Пълна кръвна картина и кръвна група

Мъж

• HbsAg
• Анти-HCV
• Анти-ВИЧ
• Спермограма

Как се извършва лечението с IVF? Колко дни продължава лечението? Колко яйцеклетки се събират? Какви са етапите?

Лечението с IVF се състои от 5 етапа.

• Овариална стимулация
• Вземане на яйцеклетки (OPU)
• Оплождане в лабораторна среда
• Култивиране на ембриона
• Трансфер на ембриона (ET)

Овариална стимулация

На 2-ия или 3-ия ден от менструацията, след ултразвук, се изискват хормонални тестове. Ако ултразвукът и кръвните анализи са задоволителни, започват хормонални инжекции за получаване на голям брой яйцеклетки от яйчниците. Овариалната стимулация с хормонални инжекции обикновено продължава между 8 и 14 дни, но средно 10 до 12 дни. През това време пациентката се извиква в болницата 2 до 3 пъти за контролни прегледи, извършват се ултразвукови прегледи и, при необходимост, се проверяват нивата на хормоните в кръвта. Когато размерът на фоликула (малки торбовидни образувания, съдържащи яйцеклетки) достигне 18-20 мм и се получи достатъчен брой, е необходима инжекция за индукция на овулацията и съзряването на яйцеклетките.

Вземане на яйцеклетки

Вземането на яйцеклетки (OPU) се извършва 35-36 часа след инжекцията-спусък. По време на процедурата по вземане се прилага анестезия. Обикновено е проста процедура, която не причинява значителна болка. С помощта на OPU игла, фиксирана на вагинална ултразвукова сонда, фоликулите, намиращи се вътре в яйчниците, се събират през вагиналната стена и се изпращат в ембриологичната лаборатория в стерилна тръбичка. Тази процедура продължава приблизително 15 до 20 минути, в зависимост от броя на яйцеклетките, които ще се събират. В деня на процедурата може да се появят лека коремна болка и чувствителност. Ако се събере голям брой яйцеклетки, усещането за пълнота и коремната болка могат да продължат няколко дни.

Оплождане в лабораторна среда

Приблизително 2 до 3 часа след вземането на яйцеклетките, зрелите яйцеклетки се оценяват под микроскоп. В същия ден се извършва оплождане със сперматозоиди, получени от проба от семенна течност, взета от мъжа чрез мастурбация, със специални техники на измиване и подготовка. В някои случаи, когато сперматозоиди не могат да се получат (от тестисите или епидидимиса), сперматозоидите могат да се получат чрез хирургични процедури.

Микроинжекция (ICSI = интрацитоплазмена инжекция на сперматозоид) е процедура, при която единичен сперматозоид се инжектира в яйцеклетката при увеличение от 200 до 400 пъти. След процедурата оплождането на яйцеклетките се проверява 18 до 20 часа по-късно. Тъй като микроинжекцията осигурява висока степен на оплождане, днес много центрове я извършват рутинно.

Култивиране на ембриона

Една от най-важните стъпки в процедурите по IVF е осигуряването на развитие на ембриона в лабораторни условия. След оплождането се следи развитието на ембриона, а трансферът се извършва в подходящия ден. Дните за трансфер варират в зависимост от броя на получените яйцеклетки на жената и качеството на развиващите се ембриони. Макар трансферът често да се извършва на 5-ия ден (бластоциста), трансфер на 3-ия или 4-ия ден също може да се извърши в зависимост от развитието на ембриона.

Трансфер на ембриона

Трансферът на ембриона е ключова процедура, последна стъпка в процеса на IVF. Това е безболезнена процедура, която не изисква анестезия. Преди трансфера на ембриона двойките се информират за качеството и текущото състояние на ембриона, който ще бъде пренесен. Трансферът се извършва с пълен пикочен мехур и под ултразвуково водене, за да се гарантира, че ембрионът се поставя на най-подходящото място в матката. Ембрионът, който ембриологът донася в катетър, се поставя от лекаря, извършващ трансфера, приблизително 1 см под върха на матката, а катетърът се изтегля. Половин час почивка след трансфера е достатъчен. Установено е, че по-дълги периоди на почивка в леглото не увеличават шансовете за бременност.

Замразяване на ембриони

В лабораториите за инвитро оплождане (IVF) процесът на замразяване и съхранение на ембриони, получени от оплождане на сперматозоиди и яйцеклетки, за по-късна употреба се нарича „замразяване на ембриони“. Ембрионите могат да се замразят на всички етапи на развитие, от 1-ия до 6-ия ден. Процесът на замразяване включва смесване на ембриона със защитна течност чрез специфична техника за неговия етап на развитие, поставянето му в тръбички и замразяване в течен азот (-196 градуса по Целзий) преди съхранение в резервоари.

Замразените ембриони се изваждат от течния азот и се размразяват при стайна температура, когато са готови за размразяване. Един от най-важните критерии, показващи успеха на метода на замразяване, е степента на преживяемост от 98-99% на ембрионите след размразяване. В нашия център замразяваме и размразяваме ембриони с метода на „витрификация“. С този метод на размразяване постигаме степени на бременност, които са най-близки до, или дори малко по-високи от, тези, постигнати при пресни ембриони.

Процедура по замразяване на ембриони (витрификация) в центъра за IVF.

• Прилага се в следните случаи:
• При наличие на здрави останали ембриони след трансфер
• В случаи с риск от синдром на овариална хиперстимулация (OHSS)
• Поради предимплантационна генетична диагностика (PGD)
• В случаи, изискващи вътрематочна хирургия (ендометриален полип)

Какво е замразяване на яйцеклетки? В кои случаи се прилага?

Замразяването на яйцеклетки (витрификация на оцити) е процес на замразяване и съхранение на яйцеклетки, получени от яйчниците на жената, за да има деца в бъдеще. Замразяването на яйцеклетки се извършва по подобен начин на класическата IVF процедура, а зрелите яйцеклетки, получени след вземане, се замразяват и съхраняват с метода на бързо замразяване, наречен витрификация. Съгласно наредбата за IVF, публикувана в нашата страна през 2014 година, жените могат да замразят своите яйцеклетки в следните случаи:

• Преди лечения, които могат да увредят яйчниците, като химиотерапия и лъчетерапия;
• Преди операции, които могат да доведат до загуба на репродуктивна функция (като отстраняване на яйчниците);
• В случаи, когато овариалният резерв е намален или съществува семейна история на ранна менопауза, документирана с доклад на комисия, съставена от трима лекари специалисти.

При жени, подложени на химиотерапия/лъчетерапия за лечение на рак, овариалната стимулация за IVF може да започне веднага, независимо от менструалния цикъл. Прилагат се хормонални инжекции за стимулация на яйчниците, а този процес обикновено продължава 10 до 11 дни. В случаи, когато не желаем повишени нива на естроген в кръвта, както при рак на гърдата, се използва лекарство, което лекарят счита за подходящо, за да се получи достатъчен брой яйцеклетки без увеличаване на нивата на естроген. В случаи с намален овариален резерв лечението започва на 2-ия или 3-ия ден от менструацията, а развитието на фоликулите се стимулира с хормонални инжекции, обикновено за 10 до 12 дни.

Когато яйцеклетките достигнат определен размер, се прилага инжекция-спусък на овулацията, а вземането на яйцеклетки се извършва 34 до 36 часа по-късно. Ембриолозите замразяват зрелите яйцеклетки в лабораторията. При жени, които не са девствени, вземането на яйцеклетки се извършва по вагинален път, докато при девствени може да се извърши по абдоминален път. Жени с нисък овариален резерв може да изискват повече от един цикъл на лечение. Периодът на съхранение на яйцеклетките е 5 години. Този период може да се удължи, ако се желае. Степента на клинична бременност варира от 4 до 12% на събрана яйцеклетка. Два важни фактора, определящи степента на бременност след замразяване на яйцеклетки, са възрастта на жената към момента на замразяването на яйцеклетките и броя на замразените яйцеклетки.

Какво е система за непрекъснато проследяване на ембриона (ембриоскоп)?

Системата за непрекъснато проследяване на ембриона е система, която позволява проследяване на развитието на ембрионите, формирани след оплождане, 24 часа в денонощието, докато се пренесат в матката на бъдещата майка. Ембрионите, получени по време на лечението с IVF, се проследяват в специални устройства, наречени инкубатори. По време на този процес, за оценка на развитието на ембриона и избор на ембриона с най-голям шанс за имплантация в матката, ембрионите се вадят всекидневно от инкубатора и се оценяват от ембриолог под микроскоп.

EmbryoScope е най-модерният инкубатор, оборудван със специални камери, които периодично снимат ембрионите. Това позволява внимателно проследяване на етапите на оплождане и делене на ембриона, позволявайки избор на ембриона с най-голям шанс за имплантация в матката.

Предимства

• Позволява ни да оценяваме всички етапи на развитието на ембриона, докато са в лабораторна среда.
• Тъй като не се вадят от устройството за оценка, не са изложени на стрес, който може да настъпи поради външни условия.
• В някои случаи, когато ембрионът показва абнормно делене, вероятността за бременност е много ниска. Не е възможно да се откриват тези аномалии на делене чрез оценки, извършвани само веднъж дневно. Благодарение на ембриоскопа е възможно да се откриват тези ембриони с ниска вероятност за бременност.

Какво е ембрионално лепило?

Трансферът на ембриона е най-критичният и деликатен етап от процеса на лечение с IVF. Ембрионалното лепило е течност, богата на хиалуронова киселина и човешки албумин, използвана по време на трансфера на ембриона за подпомагане на имплантацията на ембриона в матката. Приложението му е всъщност много просто. Ембрионът или ембрионите, които ще се пренасят, се съхраняват в ембрионалното лепило приблизително 30 минути, а трансферът се извършва в тази течност. Хиалуроновата киселина също се намира в големи количества в матката по време на естественото оплождане. Чрез използването на ембрионално лепило, хиалуроновата киселина в матката може да се увеличи, с което се подобряват шансовете за успех при IVF. Доказано е, че увеличава степента на бременност, особено при жени над 35 години, претърпели повтарящи се неуспехи при IVF.

На кого се препоръчва PGD?

• Напреднала възраст на майката (38 години или повече)
• Повтарящи се ранни загуби на бременност
• Повтарящи се неуспехи при IVF
• Случаи на тежко мъжко безплодие (под 5 милиона сперматозоиди на мл семенна течност или пълна липса на сперматозоиди - азооспермия)
• Избор на ембрион за съкращаване на времето до постигане на бременност при двойки без рискови фактори
• Известен статус на носител на транслокация
• Наличие на дете с дефект на единичен ген и/или необходимост от HLA-съвместима трансплантация

Как се извършва PGD?

След класическата процедура по IVF се вземат клетъчни проби от ембриони, подходящи за биопсия на 5-ия ден, и се замразяват. След генетичен анализ на биопсираните клетки, ембрионите с нормална хромозомна структура се имплантират в матката на майката. Секвенирането от ново поколение (NGS) е една от технологиите за генетичен анализ, която ни позволява цялостен хромозомен скрининг на ембрионите.

Този тест анализира всичките 24 хромозоми, предоставяйки по-подробни и чувствителни резултати и по-точно определяне на степента на мозаицизъм в ембрионите. Започна да се използва като усъвършенствана техника за PGD. С NGS ембрионите се анализират бързо и ефективно, а генетичните проблеми на хромозомно ниво се откриват преди бременността.

Какво са повтарящите се неуспехи при IVF? Как се изследват?

Успешната имплантация е сложен процес, включващ два основни участника (майката и ембриона). Неуспехът при IVF може да произтича от анатомични причини, фактори, свързани с ендометриалния слой, и фактори, произтичащи от ембриона.

Какви тестове трябва да се извършат при двойки, изпитващи повтарящи се неуспехи при IVF?

Изследване на анатомичните причини

Тези случаи трябва да се изследват с 3D ултразвук и хистеросалпингография (ХСГ; рентген на матката). Трябва да се изследват миоми, ендометриални полипи и вътрематочни сраствания, които нарушават целостта на матката. Освен това е известно, че хидросалпинкс, при който краят на фалопиевата тръба се затваря и изтича течност, причинява намаляване на процента на живородени деца от 20 до 50%.

Оценка на ендометриума

Рецептивният ендометриум е важен за имплантацията на ембриона. Оценката на дебелината и вида на ендометриума чрез ултразвуков преглед е необходима за успешна имплантация. Дебелината на ендометриума трябва да бъде най-малко 6-8 мм. Тънкият и нереактивен ендометриум е труден за лечение. Трудности по време на трансфера на ембриона също могат да намалят степента на имплантация. Във всички цикли на лечение с асистирана репродукция трансферът на ембриона трябва да се извършва по възможно най-простия начин и без стимулиране на матката.

Оценка на качеството на ембриона

Качеството на сперматозоидите и яйцеклетките може да влияе на качеството на ембриона, намалявайки шансовете за имплантация.

Изследване на генетичните причини

В случаи на повтарящи се неуспехи при IVF е наблюдавано увеличение на хромозомните аномалии. Затова, за изследване на хромозомни аномалии при майката и бащата, трябва да се извърши хромозомен анализ на периферна кръв.

Фактор на сперматозоидите

По време на изследването на причините за повтарящия се неуспех при IVF могат да се извършат някои усъвършенствани морфологични анализи на сперматозоидите и могат да се тестват специални методи за селекция на сперматозоиди, тъй като приносът на сперматозоидите за производството на нормални и здрави ембриони е много важен. Докладва се, че съотношението на Т-помощни клетки 1/Т-помощни клетки 2 (помощни клетки на имунната система) е по-високо в случаи на повтарящи се спонтанни абортуси и повтарящ се неуспех при имплантация в сравнение с фертилни двойки.

Макар някои изследвания да са установили увеличение на естествените клетки убийци, тази находка не е напълно доказана. Идеята, че имунните фактори могат да играят роля в неуспеха на имплантацията, доведе до тестване на лечения, споменати в научните изследвания, като употреба на стероиди, прилагане на интравенозен имуноглобулин (IVIG), интравенозна инфузия на липиди, ваксини за фертилитет и терапия с алогенни лимфоцити. Обаче ползите от тези лечения все още не са доказани.

Какво ни казват нивата на хормоните в кръвта?

AMH (антимюлеров хормон)

Антимюлеровият хормон (AMH) е хормон, секретиран от фоликулите на яйчника с размер от 2 до 6 мм. Не съществува специфично време от годината за теста; може да се извърши върху проба кръв, взета в произволен ден от менструалния цикъл. AMH е в момента най-важният кръвен анализ, предоставящ информация за овариалния резерв. Стойност на AMH под 1,1 нг/мл индикира намален овариален резерв.

FSH (фоликулостимулиращ хормон)

Нивата на FSH, измерени на 2-ия или 3-ия ден от менструалния цикъл, се използват като мярка за овариалния резерв. Високите стойности (>12 IU/L) индикират намален овариален резерв. Обаче това не означава непременно, че шансовете за бременност са много намалени. Базалните стойности на FSH могат да варират от месец на месец. Стойност на FSH >20 IU/L се счита за индикатор за намалени шансове за бременност.

E2 (естрадиол)

Нивата на E2 често са под 50 пг/мл на 2-3-ия ден от менструалния цикъл. При жени с намален овариален резерв, високи стойности на E2 (над 60-80 пг/мл) в ранната фоликулярна фаза индикират ускорено развитие на яйцеклетките.

LH (лутеинизиращ хормон)

Хормонът LH, който се повишава в средата на менструалния цикъл и позволява овулация, също е основният хормон, който предизвиква освобождаването на яйцеклетката. Съотношението му (FSH/LH) обикновено е по-голямо от едно в началото на менструалния цикъл. Съотношение LH/FSH над 2,5 може да предизвика съмнение за синдром на полицистозни яйчници. Освен това нивата на хормона LH се измерват високи по време на менопауза и начало на менопауза.

Пролактин

Този хормон, секретиран от хипофизата, е отговорен за производството на мляко при жените. Отговорен е не само за секретирането на мляко, но и за функции като репродукция и менструален цикъл; при жени трябва да бъде на ниво от приблизително 15 до 25 µg/L. Високи нива на хормона пролактин предотвратяват овулацията. Затова забременяването става по-трудно отколкото при нормални обстоятелства.

TSH (тиреостимулиращ хормон)

Тестът за хормони на щитовидната жлеза е измерване на хормоните трийодтиронин (T3) и тироксин (T4), произведени от щитовидната жлеза, както и TSH (тиреостимулиращ хормон), произтичащ от хипофизата и отговорен за стимулирането на щитовидната жлеза, за оценка на функциите на щитовидната жлеза. Когато щитовидната жлеза е прекомерно активна, се счита за хипертиреоидизъм, а когато е недостатъчно активна, се счита за хипотиреоидизъм.

DHEAS (дехидроепиандростерон сулфат)

DHEA-S се секретира основно от надбъбречните жлези както при мъжете, така и при жените. Неговите нива могат да се увеличат при синдром на полицистозни яйчници, при жени с прекомерен растеж на окосмяване и когато съществуват проблеми с надбъбречните жлези.

Какво е лечение на овулацията?

Лекарствата за овулация могат да се използват за лечение на някои жени, които не са могли да зачеват по естествен начин. Лекарствата за овулация са основен метод на лечение, особено за жени с нарушения на овулацията. Най-често използваните лекарства за овулация са:

Гонадотропини

При жени, които не могат да овулират с лекарства или не забременяват въпреки овулацията, стимулацията на овулацията се извършва с инжекции. Лечението с инжекции започва с по-ниски дози (37,5-75 IU) на 2-ия или 3-ия ден от менструацията. След 5 дни инжекции се следи развитието на фоликула чрез ултразвук. Проследяването продължава на интервали от 2-3 дни в зависимост от размера на фоликула. Макар инсеминацията да не е необходима при жени със синдром на полицистозни яйчници, подложени на лечение с инжекции, лечението с инсеминация може да се добави за леко увеличаване на шансовете за бременност.

Как се извършва тестът за бременност?

Тестът за бременност измерва количеството на хормона бета-ХГЧ в кръвта или урината, който се повишава в тялото в началото на бременността, за откриване на бременност. Макар този хормон обикновено да се свързва с бременността, той може също да се увеличи поради други заболявания. Тестът, извършван с проба кръв, взета от ръката, обикновено дава резултати в същия ден.

Кръвните тестове за бременност са по-надеждни, защото директно измерват нивото на бета-ХГЧ в кръвта. Нормално, при здрави жени, които не са бременни, нивото на хормона бета-ХГЧ е между 0 и 10 mIU/mL. С настъпването на бременността нивото на този хормон започва бързо да се покачва. Тестовете за бременност в урината, които са първа опция за много хора, подозиращи, че са бременни, се извършват чрез нанасяне на малко количество урина на теста.

Тестът измерва нивото на бета-ХГЧ в урината и дава резултат като една линия (отрицателен) или две линии (положителен). Макар тестовете на урина да имат висока степен на надеждност, тестовете понякога могат да дадат погрешни резултати, поради което се препоръчва използването на кръвен анализ за окончателен резултат.

Техники за селекция на сперматозоиди

DGS (центрофугиране с градиент на плътността)

Успеваемостта на инвитро оплождането (IVF) се увеличава с избора на висококачествени сперматозоиди. Рутинните техники за подготовка на сперматозоиди, като преглед на плътността, центрофугиране с градиент (DGS) и метод на възходящо плуване (swim-up), вече са основни компоненти на процедурите за асистирана репродукция. С тези методи сперматозоидите се разделят, избират под специален микроскоп и се инжектират в яйцеклетката с метода ICSI. За да се получат ембриони с най-високо качество от тези избрани сперматозоиди, се проверява формата на сперматозоида; тоест, правилната форма на опашката, главата и шийката на сперматозоида е от ключова важност. Макар класическите методи все още да се използват за избор на висококачествени сперматозоиди, съществуват и подобрени, дори неотдавна разработени методи.

HOST-ЕОЗИН Y (селекция на сперматозоиди според целостта на мембраната на сперматозоида)

Нормалната структура на мембраната на сперматозоида е важна при оценката на жизнеспособността на сперматозоида. За тази цел тестовете Eozin Y и HOST се извършват рутинно в случаи, когато при диагностичния анализ на семенна течност се наблюдават неподвижни сперматозоиди. Освен това HOST тестът се използва и за избор на подвижни сперматозоиди в случаи на некрозооспермия и напълно неподвижни проби от сперматозоиди.

PICSI (селекция на сперматозоиди според зрялостта на мембраната)

Външният слой на яйцеклетката на жената съдържа протеин, наречен хиалуронова киселина (HA), а по време на нормалното оплождане съществуват области, където зрелите сперматозоиди се свързват с този протеин. PICSI плочката е специално проектирана плочка с област, свързана с HA, на своята повърхност. Измитата проба от сперматозоиди се поставя на ръба на тази област, а след 15 минути се събират сперматозоидите, свързани с HA. Използва се за ICSI.

МИКРОЧИП (селекция на сперматозоиди чрез система от микрофлуидни каналчета)

Чипът за сперматозоиди, метод за селекция на сперматозоиди, най-близък до естествения, е система от малки каналчета, изпълнени с буферна течност, която позволява на сперматозоидите да се движат през каналите по начин, подобен на техния естествен път. В тази система, наречена система от микрофлуидни каналчета (Micro Chip = чип за сперматозоиди), се очаква пробата от сперматозоиди, поставена в една точка, да се движи през каналите до другия край със собственото си движение. Сперматозоидите, показващи този напредък, се считат за такива с нормална морфологична структура, а сперматозоидите, събрани в резервоара, се използват в процедурите IUI/ART.

Методите PICSI и МИКРОЧИП, които все още се считат за експериментални, могат да се прилагат като алтернативен метод в случаи на мъжко безплодие без сериозни морфологични аномалии и с подходяща подвижност на сперматозоидите. Тези методи не могат да се използват в случаи, когато броят на сперматозоидите е много нисък, а подвижността на сперматозоидите е много лоша. Освен това не са подходящи за употреба в случаи, когато сперматозоидите се получават от тестисите чрез методите TESA/TESE.

Какво е ултразвук?

Ултразвукът е вид звукова вибрация с висока честота, която е неусетна за човешкото ухо. Тъй като ултразвукът не използва вредни лъчи, намиращи се в рентгеновото лъчение, може лесно да се използва за визуализация на почти всички нарушения. Като незаобиколим метод за образна диагностика в съвременната медицина, ултразвукът оценява структурата на репродуктивните органи, матката и яйчниците. Всички аномалии във вида на матката (като двойна матка, полипи, вътрематочни сраствания, миоми или вътрематочни септуми), в структурата на яйчниците (включително наличие на кисти) и всяка дилатация на фалопиевите тръби (хидросалпинкс) се оценяват за изследване на връзката им с безплодието.

Овариалният резерв се оценява чрез ултразвук на 3-5-ия ден от менструалния цикъл. Целта на този ултразвук е оценка на капацитета на яйчниците, който намалява при жените, особено с възрастта. Чрез оценка на броя на фоликулите (брой антрални фоликули, фоликули с диаметър между 2 и 5 мм) и нивото на AMH в серума заедно с ултразвука, се оценява вероятността за отговор на лечението. На базата на тази информация се планират протоколът на лечение и дозите на лекарствата. Тази оценка играе ключова роля при избора на подходящо лечение и определянето на неговата успеваемост.

Подход за запазване на фертилитета при пациенти с рак

Напредъкът в лечението на рака позволи на много хора да победят рака. Обаче ракът и неговите лечения имат негативни ефекти върху фертилитета. Запазването на фертилитета преди лечение на рак защитава мечтите на тези хора да създадат семейство в бъдеще.

Лечения на рак като химиотерапия, лъчелечение и операция могат да причинят ранна менопауза или увреждане на яйчниците при жени, докато при мъже нарушават производството на сперматозоиди.

Жените се раждат с приблизително 1-2 милиона яйцеклетки (което е техният максимален капацитет). Тези яйцеклетки непрекъснато се губят с времето, а до пубертета им остават около 400 000 яйцеклетки. Лекарствата за химиотерапия причиняват тези останали яйцеклетки да се изчерпят още по-бързо, водещи до ранна менопауза.

Подходи за запазване на фертилитета при пациенти с рак

Подходите за запазване на фертилитета при жени включват:

• Замразяване на яйцеклетки
• Замразяване на ембриони

Двата метода са техники на инвитро оплождане (IVF) и се препоръчват преди започването на лечение на рака. В случаи, когато пациентката трябва веднага да започне химиотерапия, подходите за запазване на фертилитета могат да се използват по време на паузи в химиотерапията.

Замразяване на ембриони

Този метод се прилага само при венчани двойки. При жени, подложени на химиотерапия/лъчетерапия поради лечение на рак, овариалната стимулация за IVF може да започне веднага, независимо от менструалния цикъл. Започват хормонални инжекции за стимулация на яйчниците, а този процес обикновено продължава 10 до 11 дни. Както при класическото лечение с IVF, когато яйцеклетките достигнат определен размер, се дава инжекция-спусък на овулацията, а вземането на яйцеклетки се извършва 34 до 36 часа след тази инжекция. Висококачествени сперматозоиди, избрани от ембриолог, се поставят в зрели яйцеклетки под микроскоп. След оплождане ембрионите се замразяват и съхраняват на 5-ия ден. Вашето лечение на рака може да започне 1 до 2 дни след вземането на яйцеклетките. Тези процеси продължават средно две седмици. След завършване на лечението на рака и когато вашият хематолог-онколог разреши, и ако сте готова да бъдете майка, се подготвя матката и ембрионът се поставя в матката.

Замразяване на яйцеклетки

Това е предпочитаният метод на лечение за неомъжени жени. Процесът на замразяване на яйцеклетки е подобен на класическия IVF, а зрелите яйцеклетки, получени след вземане, се замразяват и съхраняват с метода на бързо замразяване, наречен витрификация. Хормоналните инжекции започват независимо от менструалния цикъл, а този процес обикновено продължава 10 до 11 дни. Когато яйцеклетките достигнат определен размер, се дава инжекция-спусък на овулацията, а вземането на яйцеклетки се извършва 34 до 36 часа след тази инжекция. Получените зрели яйцеклетки се замразяват и съхраняват с метода на витрификация. Вашето лечение на рака може да започне 1 до 2 дни след процедурата по вземане на яйцеклетки.

Най-новите лечения, като замразяване на овариална тъкан, са подходи за запазване на фертилитета, които трябва да се разгледат, особено при момичета, които още не са достигнали пубертета, и при пациентки с рак, които нямат време да чакат процедури като замразяване на оцити/ембриони и трябва веднага да започнат химиотерапия.

За да запазите шансовете си да имате деца в бъдеще, се препоръчва консултация със специалист по IVF преди започването на лечение на рака.