Инфекциозните болести и клиничната микробиология са клонове на медицината, занимаващи се с диагностика, лечение и профилактика на заболявания, причинени от микроорганизми, навлизащи в тялото. Тези специалности предоставят здравни услуги за широк спектър от заболявания, от грип и ХИВ/СПИН до пневмония и малария.

Какво са инфекциозните болести и клиничната микробиология?

Инфекциозните болести и клиничната микробиология са медицински дисциплини, занимаващи се с диагностика, лечение и профилактика на заболявания, причинени от микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички, паразити), които заплашват човешкото здраве. Тези две области работят заедно в допълваща се сътрудничество, за да се разберат, контролират и лекуват инфекции, заплашващи човешкото здраве.

Специалистите по инфекциозни болести диагностицират и лекуват заболявания, причинени от тези микроорганизми, и предприемат необходимите мерки за защита на здравето на пациентите. Също разработват стратегии за предотвратяване на разпространението на заразни болести.

Клиничната микробиология е област, включваща изследването на микроорганизми в лабораторни условия с цел идентифициране на причинителите на заболяванията. Клиничните микробиолози идентифицират вида на микроорганизма, причиняващ заболяването, и помагат при избора на подходящи методи на лечение. Тези две области имат ключова и допълваща роля за осигуряването на точна диагностика и ефективно лечение на инфекциите.

С какво се занимават инфекциозните болести и клиничната микробиология?

Инфекциозните болести и клиничната микробиология играят особено важна роля в борбата със заразните болести. Специалистите по инфекциозни болести идентифицират здравните проблеми на пациентите, причинени от микроорганизми, докато клиничните микробиолози идентифицират в лабораторни условия патогените, предизвикващи тези заболявания.

Основните заболявания, с които се занимават инфекциозните болести и клиничната микробиология, са следните:

• Всички заболявания, придружени от повишена температура: различни заразни болести могат да бъдат придружени от повишена температура, включително бактериални, вирусни, гъбични и паразитни заболявания.
• Хепатит A, хепатит B, хепатит C и други вируси на хепатит: са вирусни инфекции, засягащи черния дроб. В тази група могат да се включат и хепатит D и E.
• Диария: заболяване, причинено от бактериални, вирусни или паразитни инфекции, което се предава особено чрез вода и храна.
• СПИН (ХИВ инфекция): вирусът на човешкия имунодефицит (ХИВ) е инфекция, която отслабва имунната система.
• Настинка и грип: са вирусни инфекции, засягащи горните дихателни пътища, обикновено причинени от вируса на инфлуенцата.
• Инфекции на кожата и меките тъкани: са бактериални инфекции, засягащи подкожната тъкан и кожата, като целулит и абсцеси.
• Заболявания, причиняващи обрив: вирусни заболявания като морбили, варицела и рубеола се характеризират с обрив.
• Хранително отравяне: заболяване, причинено от бактерии и токсини, предаващо се чрез контаминирана храна и напитки.
• Паразитни заболявания: заболявания като малария и амебна дизентерия са инфекции, причинени от паразити.
• Системни гъбични инфекции: са гъбични инфекции, които могат да се разпространят по цялото тяло; например инфекции, причинени от родовете Candida и Aspergillus.
• Менингит: инфекция на мембраните, обвиващи мозъка и гръбначния мозък, обикновено причинена от бактерии или вируси.
• Пневмония: инфекция на белите дробове, най-често причинена от бактериални, вирусни или гъбични агенти.
• Туберкулоза (ТБ): инфекция, засягаща белите дробове, причинена от бактерията Mycobacterium tuberculosis.
• Инфекция с вируса Зика: вирусна инфекция, предавана чрез комари, която може да има сериозни последствия при бременни жени.
• Бяс: смъртоносна инфекция, причинена от вируса на бяса, която засяга централната нервна система.
• Морбили: заразно вирусно заболяване, причинено от вируса на морбили, характеризиращо се с обрив и повишена температура.

Какви изследвания се извършват в отделението по инфекциозни болести и клинична микробиология?

Отделението по инфекциозни болести и клинична микробиология извършва различни изследвания, за да се установи дали пациентите имат заразни болести и да се изберат подходящи методи на лечение. Тези изследвания се използват за установяване как микроорганизмите навлизат в тялото и какви заболявания причиняват. Основните изследвания, които се извършват, са следните:

• Хемокултура: това изследване включва култивиране на микроорганизми от кръвна проба с цел откриване на бактериални инфекции. Използва се особено за откриване на инфекции, разпространили се в кръвообращението.
• Урокултура: това изследване се извършва за откриване на бактериални инфекции в проба от урина, използвана за диагностика на инфекции на отделителната система.
• PCR тест (полимеразна верижна реакция): изследване, използвано за откриване на генетичен материал на вируси и бактерии. Често се използва при диагностиката на ХИВ, туберкулоза и други вирусни инфекции.
• Тестове за антитела: това изследване се използва за откриване на антитела, произведени от имунната система в отговор на инфекция. Използва се за откриване на вируси като ХИВ и хепатит B и C.
• Анализ на кръвни газове: това изследване се извършва за наблюдение на нивата на кислород и въглероден диоксид в тялото. Полезно е за откриване на белодробни инфекции.
• Микроскопски преглед: това изследване включва преглед на гъбички, паразити и бактерии под микроскоп. Паразитни инфекции могат да се откриват, особено чрез проби от изпражнения.
• Серологични тестове: тези изследвания се използват за диагностика на инфекции чрез откриване на наличието на антитела или антигени в кръвния серум. Използват се особено за инфекции като хепатит, ХИВ и Лаймска болест.
• Тест за вирусно натоварване: това изследване измерва количеството на вирус като ХИВ и хепатит в кръвта. Показва доколко вирусът е активен и как реагира на лечението.
• Тест за антибиотична чувствителност (антибиограма): това изследване, извършено върху проби от бактерии, определя кои антибиотици са ефективни и кои бактерии са резистентни на антибиотици.
• Кожни тестове: това изследване се използва за откриване на инфекции чрез алергени или патогени, поставени под кожата. Използва се за заболявания като туберкулоза.
• Копрокултура: това изследване включва култивиране на микроорганизми от проба от изпражнения с цел откриване на инфекции на храносмилателната система. Използва се особено за хранително отравяне и паразитни заболявания.
• Биопсия и тъканни изследвания: това изследване включва преглед на проби от заразена тъкан под микроскоп. Използва се за откриване на някои гъбични и бактериални инфекции.
• Намазка за инфекции на кожата и меките тъкани: изследване, включващо микроскопски преглед на микроорганизми при инфекции на кожата и меките тъкани.

Какви лечения се предлагат в отделението по инфекциозни болести и клинична микробиология?

Лечениятa, извършвани в отделението по инфекциозни болести и клинична микробиология, имат за цел подобряване на здравето на пациентите, предотвратяване на разпространението на инфекции и предотвратяване на усложнения на заболяванията. Процесът на лечение зависи от вида и тежестта на инфекцията, както и от общото здравословно състояние на пациента. За всяка инфекция се използват различни методи на лечение. Основните методи на лечение включват:

• Антибиотична терапия: антибиотиците се използват за лечение на бактериални инфекции. Това лечение предотвратява размножаването на бактериите и разпространението на инфекцията. Например антибиотична терапия се използва при заболявания като пневмония, инфекции на отделителната система и туберкулоза.
• Антивирусно лечение: вирусните инфекции се лекуват с антивирусни лекарства. Антивирусните лекарства се използват за лечение на вирусни инфекции като ХИВ/СПИН и хепатит B и C. Тези лекарства спират прогресията на заболяването, като предотвратяват размножаването на вируса.
• Антимикотично лечение: антимикотичните лекарства се използват за лечение на гъбични инфекции. Гъбичните инфекции могат да причинят сериозни здравни проблеми, особено при хора с отслабена имунна система. Това лечение инхибира растежа на гъбичките и предотвратява разпространението на инфекцията.
• Антипаразитно лечение: заболявания, причинени от паразити, се лекуват с антипаразитни лекарства. Тези лекарства, използвани при заболявания като малария и амебна дизентерия, предотвратяват разпространението на паразитите в тялото.
• Процедура по ваксинация: много заразни болести могат да се предотвратят с ваксини. Ваксините за заболявания като хепатит B, морбили и грип се използват за предотвратяване на разпространението на инфекции. Ваксините укрепват имунната система и осигуряват защита от заболявания.
• Хоспитализация и поддържащо лечение: сериозните инфекции могат да изискват хоспитализация и поддържащо лечение. Това лечение подпомага имунната система на пациента и облекчава ефектите от инфекцията. Използват се и поддържащи методи като инфузионна терапия и балансиране на електролитите.
• Хирургична интервенция: някои инфекции могат да изискват хирургична интервенция. Хирургична интервенция може да бъде необходима в случаи като абсцеси, абсцедирали рани и отстраняване на заразени органи. Такива интервенции помагат за предотвратяването на разпространението на инфекцията.
• Имунотерапия: при пациенти с отслабена имунна система могат да се приложат лечения с имунотерапия, които укрепват имунната система. Това лечение увеличава капацитета на тялото да се бори с инфекциите.
• Лечение на зоонозни инфекции: инфекции, предавани от животни на хора, обикновено изискват специфични методи на лечение. За зоонозни заболявания като бяс се осигурява неотложно лечение, което обикновено включва ваксинация и терапия с имуноглобулин.

Ендокринологията и метаболитните заболявания са медицинска област, която изучава ендокринните жлези на тялото, хормоните, които те произвеждат, и биохимичните процеси, поддържащи енергийния баланс на тялото. Хормоните са химически посланици, отговорни за жизненоважни функции като растеж, развитие, репродукция, модели на сън и храносмилане.

Областта на ендокринологията и метаболитните заболявания се занимава с дефицит или излишък на хормони, или нарушения в отговора на тъканите към тези хормони. Също нарушенията в метаболизма, процесът, чрез който хранителните вещества се превръщат в енергия, както и честите хронични проблеми като затлъстяване и диабет, представляват ключова област на фокус на това отделение. Ранната диагностика и правилният подход към лечението са от жизненоважно значение за предотвратяване на усложненията, които хормоналните дисбаланси могат да причинят в тялото, и отделението по ендокринология играе жизненоважна роля в това отношение.

Какво е ендокринология?

Ендокринологията е клон на науката, който изучава структурата и функцията на ендокринните жлези и механизмите, чрез които хормоните се секретират в кръвообращението. Ендокринната система, която функционира като комуникационна мрежа на тялото, цели да поддържа вътрешен баланс (хомеостаза) в координация с нервната система.

Ендокринната система се състои от стратегически области като хипофиза, щитовидна жлеза, паратиреоидни жлези, надбъбречни жлези, панкреас и репродуктивни органи. Дори най-малкото отклонение в тази система може да има широк спектър от физически ефекти, от настроението и здравето на костите на човека до сърдечната честота и контрола на телесното тегло.

Какво е ендокринна система?

Ендокринната система се състои от жлези, които секретират хормони, а дисбалансите в тези жлези могат да причинят много системни заболявания. Ендокринната система се състои от следните структури:

• хипофиза
• щитовидна и паратиреоидни жлези
• панкреас
• надбъбречни жлези
• яйчници и тестиси

Какви заболявания лекува отделението по ендокринология и метаболизъм?

Отделението по ендокринология и метаболитни заболявания се занимава с лечението на функционални нарушения и метаболитни процеси, произтичащи от системата за производство на хормони. Отделението по ендокринология и метаболизъм лекува следните заболявания:

• Захарен диабет: проследяване на диабет тип 1, тип 2 и гестационен диабет.
• Заболявания на щитовидната жлеза: фокус върху гуша, тиреоиден нодул, хипертиреоидизъм (токсична гуша), хипотиреоидизъм и рак на щитовидната жлеза.
• Затлъстяване и контрол на телесното тегло: проследяване на наддаване на тегло с хормонален произход и лечение на метаболитния синдром.
• Заболявания на надбъбречната жлеза: проверка на синдрома на Кушинг, болестта на Адисон и формации на надбъбречната жлеза.
• Нарушения на хипофизата: справяне с високи нива на пролактин, излишък на растежен хормон (акромегалия) и хормонални дефицити.
• Метаболизъм на костите и минералите: проследяване на остеопороза (разреждане на костите), дефицит на витамин D и проблеми с паратиреоидните жлези.
• Синдром на поликистозни яйчници (СПЯ): проследяване на хормонални дисбаланси и повишено окосмяване при жените.
• Хиперлипидемия: контрол на метаболитни състояния, характеризиращи се с високи нива на мазнини и холестерол в кръвта.

Какво причинява хормоналните дисбаланси?

Хормоналните дисбаланси се появяват, когато ендокринните жлези функционират абнормно, извън своята нормална функция. Това състояние обикновено може да бъде причинено от самия орган, генетична предразположеност или фактори на околната среда. Основните фактори, причиняващи хормонални дисбаланси в тялото, са:

• Автоимунни отговори: когато имунната система атакува и уврежда здрави жлези (пример: тиреоидит на Хашимото).
• Тумори и формации: развиват се в резултат на доброкачествени или злокачествени разраствания в жлезата, които причиняват прекомерна секреция на хормони или инхибират производството на хормони.
• Генетични фактори: това са метаболитни или хормонални мутации, които се наследяват в рамките на семействата.
• Хроничен стрес: фактор, който потиска ендокринната система чрез нарушаване на баланса на кортизола и адреналина в тялото.
• Недохранване и околна среда: може да се появи поради хранителни дефицити като дефицит на йод или излагане на химикали, нарушаващи функционирането на ендокринната система.

Какви диагностични методи се използват в отделението по ендокринология и метаболитни заболявания?

Освен физикален преглед се използват напреднали лабораторни и образни техники за диагностика на хормоналните нарушения. Тъй като нивата на хормоните в кръвта често осцилират в определени часове от деня, времето на изследванията е важно. Диагностичните методи, използвани в отделението по ендокринология и метаболитни заболявания, включват следните:

• Анализ на хормоналния профил: биохимични анализи, извършени на проби от кръв и урина.
• Динамични тестове: тестове, при които се наблюдава хормоналният отговор на тялото чрез прилагане на стимулиращи или супресивни лекарства (например тест за толерантност към глюкоза).
• Ултразвук на щитовидната жлеза: използва се за оценка на структурата на щитовидната жлеза и наличието на нодули.
• Биопсия (пункция с тънка игла): процедура за вземане на клетъчна проба от съмнителни нодули.
• Радиологични образни изследвания: включват ултразвук, ЯМР и КТ на хипофизата или надбъбречните жлези.

Какви са методите на лечение на ендокринните и метаболитните заболявания?

Процесът и методите на лечение на ендокринните и метаболитните заболявания варират според типа на диагностицираното заболяване и степента на хормоналния дисбаланс. Основната цел е да се замести липсващият хормон или да се нормализира хормоналният баланс чрез балансиране на прекомерното му производство. Основните методи на лечение в областта на ендокринологията са следните:

• Фармакологична терапия (заместителна): процедура за външно приложение на липсващите хормони (инсулин, хормон на щитовидната жлеза и др.) чрез лекарства.
• Хормонална супресия: използват се фармакологични агенти за контрол на хиперактивни жлези.
• Промени в начина на живот и план за хранене: прилага се определена хранителна дисциплина, особено при случаи на диабет и затлъстяване.
• Хирургична интервенция: формации или жлези, които не могат да се контролират с лекарства, трябва да се отстранят хирургично.
• Лечение с радиоактивен йод: целева терапия, използвана при хипертиреоидизъм или някои видове рак на щитовидната жлеза.

Каква е връзката между метаболитните заболявания и затлъстяването?

Метаболизмът е процес, чрез който тялото обработва консумираните калории и ги превръща в енергия, за да поддържа живота. Забавянето на този процес или нарушенията в химичните пътища пряко причиняват наддаване на тегло и натрупване на мазнини.

Метаболитни състояния като инсулиновата резистентност правят така, че тялото превръща захарта в енергия и съхранява тази енергия като мазнина. Тази ситуация може с времето да стимулира затлъстяването, а самото затлъстяване нарушава хормоналния баланс, създавайки порочен кръг. Ендокринологът цели трайно решение чрез изследване дали съществува хормонална причина, стояща в основата на проблема с телесното тегло (като синдром на Кушинг или хипотиреоидизъм).

Кога да посетите отделението по ендокринология?

Симптоми като умора, внезапни промени в телесното тегло, прекомерна жажда, често уриниране, менструални нарушения и повишено окосмяване трябва да мотивират посещение на отделението по ендокринология и метаболитни заболявания. Пациентите обикновено първо посещават отделението по вътрешни болести, а според клиничния преглед и резултатите от изследванията, интернистът ги насочва към отделението по ендокринология.

Дерматологията е медицинска специалност, занимаваща се с диагностиката и лечението на заболявания, засягащи кожата, косата, ноктите, оралната мукоза и полово предаваните болести. Позната също като „кожни и венерически болести“ или „дерматология“, тази област има за цел да защити здравето на кожата, най-големия орган на тялото, и да реши естетични проблеми. Дерматологията не се занимава само с повърхностни проблеми на кожата, но също позволява ранна диагностика на хронични кожни заболявания, свързани с имунната система, и рак на кожата.

Какво е дерматология?

Дерматологията е медицинска специалност, занимаваща се с диагностиката и лечението на кожни нарушения и венерически (полово предавани) болести, които могат да се проявят при лица от всички възрасти, както при възрастни, така и при деца. Тъй като кожата функционира като защитна бариера между тялото и външната среда, дерматологичният преглед може също да предостави важни индикации за общото здравословно състояние на лицето. Специалистите по дерматология се наричат дерматолози или специалисти по кожни болести.

Какви заболявания лекува дерматологията?

Състоянията, с които се занимава отделението по дерматология, обхващат цялата външна повърхност на тялото, от главата до петите. Основните групи заболявания, лекувани в отделението по дерматология, са следните:

• Акне и проблеми с пъпки: включва юношеско акне, акне при възрастни и изригвания, свързани с хормони.
• Видове екземи (дерматит): кожни изригвания със сърбеж, като атопичен дерматит, контактен дерматит и себореен дерматит.
• Псориазис: хронично заболяване, свързано с имунната система, характеризиращо се със сребристо лющене на кожата.
• Гъбични инфекции: гъбични състояния, засягащи краката, ноктите, тялото и скалпа.
• Нарушения на косата: включва проблеми като алопеция ареата, генетично изпадане на косата, мазна кожа на главата и пърхут.
• Нарушения на ноктите: включва проблеми като вътрешно нараснал нокът, удебеляване на ноктите, промени в цвета и гъбички по ноктите.
• Уртикария: характеризира се с внезапни отоци със сърбеж, причинени от алергии или стрес.
• Везикулобулозни заболявания: включва автоимунни заболявания, като пемфигус, характеризиращи се с мехури, изпълнени с течност, по кожата.
• Витилиго: състояние, при което се формират бели петна по кожата.
• Мелазма: кафяви петна от слънце, които често се забелязват, особено при жени.
• Лунички и старчески петна: натрупвания на пигмент, които се появяват в области, изложени на слънце.
• Постинфламаторна хиперпигментация: тъмни белези, оставащи след рани или акне.
• Рак на кожата и проследяване на бенки: една от най-важните области на дерматологията е ранната диагностика на кожните тумори. Успехът на лечението е много висок, когато ракът на кожата се открие в ранна фаза. Дерматолозите използват технология за дигитална дермоскопия за картографиране на бенките по тялото и проследяване на рискови промени. Клиничният преглед на асиметрични бенки, с неправилни ръбове или такива, които променят цвета си, е особено ключов за предотвратяване на видове с висок риск, като злокачествен меланом.

Какви са дерматологичните прегледи и диагностични методи?

Процесът на дерматологичен преглед започва с физикална оценка и продължава с различни специфични техники в зависимост от естеството на заболяването. Дори по-дълбоки слоеве на кожата могат да бъдат изследвани с неинвазивни методи. Прегледите и диагностичните методи, често използвани от дерматолозите, са следните:

• Дермоскопия (микроскопия на повърхността): подробен преглед на бенки и кожни лезии чрез осветено увеличително устройство.
• Биопсия на кожа: процедура за взимане на малка проба тъкан от кожата за крайна диагностика.
• Епикутанен тест (пач тест): използва се за идентифициране на алергени, причиняващи контактен дерматит.
• Кожен прик тест: извършва се за откриване на алергични реакции тип 1, като алергии към полен или храна.
• Пънч биопсия: включва взимане на цилиндрична проба тъкан, обхващаща всички слоеве на кожата.
• Биопсия чрез бръснене: включва взимане на издигнати лезии от горния слой на кожата чрез бръснене.
• Ексцизионна биопсия: хирургично отстраняване на цялата съмнителна лезия.
• Тест на Цанк: използва се при диагностиката на инфекциозни кожни заболявания, особено вирусни везикулярни състояния, като херпес и варицела. Взима се намазка от лезията, оцветява се със специални бои и се изследва под микроскоп.
• Преглед с лампа на Wood: този преглед се извършва в тъмна стая, използвайки източник на ултравиолетова светлина с дължина на вълната 365 nm. Предпочита се за диагностика на състояния, като tinea capitis, витилиго, еритразма и порфирия.
• Кръвни анализи: използват се за идентифициране на основни метаболитни и системни заболявания, свързани с определени дерматологични проблеми.

Какво трябва да се има предвид преди дерматологичните прегледи?

Пациентите трябва да направят определени подготовки, за да не се нарушава точността на прегледа. Неправилни практики или използваните лекарства могат да потиснат или променят резултатите от прегледа. Преди дерматологичните прегледи особено трябва да се има предвид следното:

• Употребата на антихистамини (лекарства за алергия) трябва да се прекъсне под медицински надзор най-малко седмица преди алергичните тестове.
• Не трябва да се нанасят кремове, лосиони или грим на областта за преглед в деня на консултацията.
• Ако се планира биопсия, трябва да се информира лекаря за употребата на антикоагуланти.
• Ако ще се извършва преглед за гъбички, засегнатата област не трябва да влиза в контакт с вода и не трябва да се нанасят кремове 24 часа преди прегледа.

Какви са методите на лечение, използвани в дерматологията?

Дерматологичното лечение включва всички методи, прилагани за управление на биологични, свързани с околната среда или генетични състояния, нарушаващи целостта на кожата. Дерматологичното лечение има за цел както облекчаване на симптомите, така и постигане на траен възстановяване чрез решаване на основната причина за заболяването. Най-често използваните методи в модерната дерматология са подробно изложени по-долу:

• Топикални терапии: директно прилагане на лекарства под формата на кремове, лосиони или мехлеми върху засегнатата област.
• Системни терапии: използване на лекарства, действащи върху цялото тяло чрез перорални таблетки или интравенозни/интрамускулни инжекции.
• Криотерапия (студова терапия): процес на замразяване на тъкан с течен азот.
• Електрокаутеризация: отстраняване на лезии чрез изгаряне с електрически ток.
• Фототерапия: терапевтично използване на ултравиолетова светлина с определени дължини на вълните при лечение на кожни заболявания.
• Дерматологична хирургия: по-малки хирургични процедури, като премахване на бенки, ексцизия на кисти или биопсия на кожа.
• Лазерни и светлинни системи: обикновено се предпочитат за лечение на съдови лезии, белези от акне, кожни петна и премахване на нежелано окосмяване. Фракционирани лазери, Q-switched системи и Nd:YAG лазери са сред технологиите, предлагащи най-безопасните резултати в клинични условия.

Козметична дерматология и области на приложение

Козметичната дерматология е подспециалност, целяща подобряване на естетичния вид на кожата, докато се запазва нейното здраве. Тези процедури се използват за забавяне на признаците на стареене и подобряване на качеството на кожата. Основните приложения в козметичната дерматология включват:

• Ботулинов токсин (ботокс): използва се при лечение на мимически бръчки и прекомерно изпотяване (хиперхидроза).
• Дермални филъри: прилагат се за компенсация на загуба на обем и запълване на дълбоки бръчки.
• Мезотерапия: инжектиране на витамини, минерали и аминокиселини под кожата.
• PRP (плазма, богата на тромбоцити): използване на плазма, богата на тромбоцити, получена от собствената кръв на пациента, за възстановяване на тъкан.
• Химичен пилинг: контролирана ексфолиация и обновяване на горния слой на кожата.

Какво трябва да се има предвид преди дерматологичните процедури?

Процесът на подготовка е важен за увеличаване на успеха на дерматологичната терапия и минимизиране на риска от усложнения. Преди процедурата пациентите трябва внимателно да следват инструкциите на лекаря. Преди дерматологичните процедури трябва да се има предвид следното:

• Не трябва да се нанася грим или какъвто и да е козметичен продукт на областта за лечение.
• Трябва да се информира лекаря, ако се използват антикоагуланти.
• Трябва да се избягва излагане на слънце и солариуми преди лазерните терапии.
• Трябва да се информира за анамнеза на херпес labialis преди процедурата.
• Трябва да се информира за всяка активна инфекция или открита рана.

Отделението по педиатрия на Университета Medipol защитава здравето на деца от всички възрасти с всички клонове, свързани с детското здраве, и лекува заболявания с емпатичния си академичен екип и най-съвременната технология. Успешно се изготвят планове за диагностика, лечение и проследяване на детски заболявания във възрастовия диапазон от 0 до 16 години.

Отделението по педиатрия на Университета Medipol предлага услуги с амбулаторни кабинети, специално оформени с цветове за деца, игрална зала и чакалня. В тази среда децата не се чувстват като в болница, а като у дома си и на детска площадка.

Отделението по педиатрия на Университета Medipol предлага услуги 24 часа във всички клонове, изброени по-долу, за здрава генерация, а децата с нарушено здраве бързо възвръщат своето здраве.

Области на специализация на отделението по педиатрия

Детската психиатрия е медицинска специалност, която изучава познавателното, емоционалното, академичното и социалното развитие на лицата от 0 до 18 години и се занимава с диагностиката и лечението на психичните разстройства, които се появяват през този период. Позната също като детска и юношеска психиатрия, тази област се различава от психиатрията на възрастните по това, че се фокусира върху развиващата се личност и поставя семейството в центъра на процеса на лечение.

Периодът от кърмаческа възраст до късната юношеска възраст е най-критичната фаза в изграждането на структурата на личността и психическата устойчивост на индивида. Травмите, забавянията в развитието или невробиологичните разстройства, преживени през този период, могат, ако не се решат рано, да се превърнат в хронични проблеми, които пряко засягат зрялата възраст. Затова специалистите по детско психично здраве предлагат превантивни и терапевтични услуги, оценявайки съвместно биологичните, психологичните и социалните фактори.

Какво е детска психиатрия?

Детската и юношеската психиатрия е клон на медицината, който изучава психичното и емоционалното здраве на лицата, като започва от детството и продължава до юношеството. Този клон е отговорен не само за диагностиката на заболявания, но и за наблюдението дали детето успешно преминава през етапите на развитие, подходящи за неговата възраст.

Отделението по детска психиатрия използва за поставяне на диагноза стандартните методи на медицинския преглед, както и наблюдение, клинични интервюта, тестове за развитие и доклади от родителите. Планирането на лечението дава приоритет на игровата терапия, семейното консултиране, когнитивно-поведенческите терапии и сътрудничеството с педагогическите служби на училището, вместо на лекарствата.

Какви заболявания лекува отделението по детска психиатрия?

Специалистите по детска и юношеска психиатрия извършват диагностика и лечение на широк спектър от разстройства, които варират в зависимост от етапите на развитие. Отделението за психично здраве на децата се занимава със следните състояния:

• Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD): състояние, характеризиращо се с трудности в концентрацията, хиперактивност и импулсивност.
• Разстройства от аутистичния спектър: разлики в развитието, които се проявяват като ограничения в социалното взаимодействие и повтарящи се поведения.
• Трудности в ученето (дислексия, дисграфия): проявяват се като намален академичен успех в уменията за четене, писане или математика.
• Тревожност и тревожни разстройства: включват тревожност от разделяне, фобия от училище, социална фобия и симптоми на паник атаки.
• Разстройства на настроението: обхваща емоционални колебания като детска депресия и биполярно разстройство.
• Разстройства на поведението: опозиционно-предизвикателното разстройство включва поведения като лъжене, кражба или склонност към насилие.
• Тикове и синдром на Турет: характеризират се с неволни двигателни или вокални движения.
• Разстройства на храненето и сънят: пика (поглъщане на чужди предмети) включва състояния като анорексия, булимия или нощни страхове.
• Проблеми с контрола на сфинктера: занимаваме се с въпроси като нощна енуреза или фекална инконтиненция (енкопреза).

Какви са симптомите на разстройствата на психичното здраве при децата?

Децата не могат винаги да изразят своето емоционално страдание с думи като възрастните, затова проблемите с психичното здраве често се проявяват като промени в поведението. Ето няколко ключови признака, на които родителите трябва да обърнат внимание относно психичното здраве на своите деца:

• Внезапно и необяснимо намаляване на училищния успех
• Загуба на интерес към дейности, които преди са били приятни, и социално отдръпване.
• Нарушение на модела на сън, кошмари или постоянна умора
• Повишена раздразнителност, изблици на гняв или агресивно поведение.
• Соматични оплаквания без медицинска причина, като болки в корема или главоболие.
• Хранителни навици: прекомерно увеличение на апетита или липса на апетит.
• Загуба на вече усвоени умения за развитие (например, спиране на използването на пелени)

Как изглежда процесът на диагностика и оценка в детската психиатрия?

Диагностичният процес за разстройствата на психичното здраве при децата изисква мултидисциплинарен подход и може да не бъде завършен само в една консултация. Специалистът трябва да познава не само текущото състояние на детето, но и подробно цялата негова история на развитие от раждането. Диагностичните методи за разстройствата на психичното здраве при децата включват:

• Среща със семейството: събира се информация за семейната среда на детето, методите на дисциплина и семейните отношения.
• Индивидуално интервю с детето: наблюденията се извършват в среда на игрова терапия или чрез интервю лице в лице, в зависимост от възрастта на пациента.
• Психометрични тестове: прилагат се тестове за интелект (WISC-4 и др.), тестове за внимание и личностни инвентари.
• Формуляри за учители: получава се обратна връзка от училището за социалните и академичните постижения на детето.

Какви са методите на лечение в детската и юношеската психиатрия?

Процесът на лечение на психиатричните разстройства при децата се планира индивидуално според диагнозата и нуждите на детето, с цел облекчаване на симптомите и подпомагане на детето да се адаптира към живота. Методите на лечение на психичното здраве и разстройствата при децата включват:

• Психотерапия: предпочитат се методи на когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), игрова терапия или решенчески ориентирана терапия и др.
• Семейно консултиране: регулират се нагласите на родителите и се учат здрави методи на общуване.
• Фармакотерапия: ако се счита за необходимо, прилагат се фармакологични терапии, които балансират неврохимията на мозъка (под надзора на специалист).
• Психообучение: обучение, предоставено на семейството и детето относно текущата ситуация и как да се управлява.

В какви ситуации трябва да се търси специалист?

Трябва да се търси специализирана помощ, ако характеристиките на развитието на детето значително се различават от връстниците му или ако поведенията му затрудняват ежедневния живот. Особено в случаи на мисли за самонараняване, отчуждение от реалността (халюцинации) или регрес след травматично събитие, трябва незабавно да се обърнете към отделението по детска психиатрия.

Детската психология е наука, която изучава психичното, емоционалното, социалното развитие и развитието на поведението на детето от раждането до юношеството. Тази област цели да подпомогне процесите на здравото развитие на децата и да разпознае рано и да се намеси при всеки психологически проблем, с който те могат да се сблъскат.

Какво е детска психология?

Детската психология е наука, която изучава емоциите, мислите и поведението на децата, помагайки за разбирането на тяхното развитие. Тази област е насочена към разбирането как детето възприема света, как изразява своите емоции, как общува със своята среда и как достига развойните етапи, подходящи за своята възраст.

Детството е ключов период, в който се поставят основите на развитието на личността, самочувствието, комуникативните умения и социалните отношения. Затова детската психология не се занимава само със ситуации, в които се появяват проблеми; тя също цели да подпомогне здравото развитие на детето, да разпознае неговите силни страни и точно да разбере неговите нужди.

В детската психология се разглеждат заедно възрастта на детето, фазата на развитие, семейните отношения, училищния живот, социалната среда и индивидуалните характеристики. Това е така, защото всяко дете може да реагира различно на едно и също събитие. При оценката на поведението на детето се разглежда не само видимото поведение, но и емоциите, нуждите и развойните процеси зад това поведение.

С какво се занимава детската психология?

Детската психология се занимава с оценката на проблемите, които децата изпитват в емоционалната, поведенческата, социалната и развойната област. Появяващите се симптоми могат да варират според възрастта на детето, фазата на развитие и семейния и училищен живот.

Затова детската психология не се занимава само с определени психологически заболявания, но и с много състояния, които влияят на ежедневния живот, отношенията и развитието на детето. Основните заболявания и проблеми, с които се занимава детската психология, са следните:

• Тревожни разстройства: оценяват се състояния като прекомерен страх, безпокойство, тревожност от разделяне, училищна фобия и социално избягване.
• Депресия и разстройства на настроението: симптомите включват постоянно чувство на нещастие, отдръпване, липса на мотивация, епизоди на плач и промени в сънят и апетита.
• Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (ДВХ): занимава се със състояния като трудности в поддържането на вниманието, прекомерно движение, импулсивност и трудности в концентрацията в час.
• Проблеми с поведението: оценяват се пристъпи на гняв, непокорство, агресивно поведение, лъжене, опозиция и трудности в адаптацията.
• Проблеми с адаптацията и училищни проблеми: включва въпроси като трудности при започване на училище, намаляване на академичните успехи, проблеми в отношенията с връстниците и отказ от училище.
• Проблеми със самочувствието и социалните отношения: оценяват се въпроси като невъзможност на детето да се изразява, срамежливост, трудности в отношенията с връстниците и избягване на социални ситуации.
• Въпроси, свързани с травма и стрес: изследват се емоционални реакции, развиващи се след инциденти, загуби, развод, преместване, болест или стресови житейски събития.
• Проблеми със сънят: включва въпроси като трудности при заспиване, нощни страхове, кошмари, чести събуждания или невъзможност на детето да спи самостоятелно.
• Проблеми с храненето: могат да включват загуба на апетит, придирчивост към храната, преяждане и въпроси, свързани с телесната маса и образа на тялото.
• Нощна енуреза и проблеми с преминаването от пелени: занимава се с нощно уриниране, задържане на изпражнения или трудности в преминаването от пелени, продължаващи по-дълго от подходящото за възрастта.
• Тикове и повтарящи се поведения: забелязват се неволни движения или звуци като мигане, свиване на рамене или изчистване на гърлото.
• Обсесии и повтарящи се мисли: оценяват се обсесивни мисли и поведения на проверяване, повтаряне или организиране, които влияят на ежедневния живот на детето.
• Проблеми, свързани с развитието и комуникацията: могат да се изследват забавяния в езиковото развитие, трудности в социалната комуникация, различия в игровите умения и състояния, изискващи проследяване на развитието.

Какви са диагностичните методи в детската психология?

Диагностичните методи в детската психология позволяват цялостна оценка на детето по отношение на емоции, мисли, поведение, развитие и социални отношения. Този процес отчита не само симптомите, които детето показва, но и неговата възраст, фаза на развитие, семейна структура, училищен живот и ежедневно функциониране.

Основните диагностични методи, използвани в детската психология, са следните:

• Клинично интервю: чрез разговор с детето, родителите и учителите (при необходимост) се събира информация за проблемите на детето, процеса на развитие и ежедневния живот.
• Оценка на развитието: оценяват се психичните, емоционалните, социалните, езиковите и моторните умения на детето, подходящи за неговата възраст.
• Наблюдение на поведението: наблюдава се поведението на детето по време на игра, стил на общуване, обхват на вниманието, емоционални реакции и социално взаимодействие.
• Оценка на семейството: разглеждат се семейната комуникация, отношението на родителите, отношенията между братя и сестри и динамиката в дома.
• Обратна връзка от училището и учителите: може да се събере информация за поведението на детето в час, академичните успехи, отношенията с връстниците и процеса на адаптация.
• Психологически тестове: могат да се използват скали и тестове за оценка на области като внимание, интелект, учене, тревожност, настроение, поведение и развитие.
• Оценка, базирана на игра: особено при по-малките възрастови групи, начинът, по който децата се изразяват, се оценява чрез игра. По време на играта могат да се разберат емоциите, нуждите и начините на изграждане на отношения на детето.
• Проективни методи за оценка: методи като рисуване, завършване на истории или символична изразност могат да предоставят подпомагаща информация за вътрешния свят на детето.
• Оценки на симптомите и скали: могат да се събират данни за тревожността, вниманието, поведението, социалната адаптация и емоционалното състояние на детето чрез формуляри, попълвани от родители и учители.
• Насочване за медицинска оценка: в някои случаи може да бъде необходимо насочване към детска психиатрия, педиатрия или други специалности, за да се установи дали симптомите са свързани с физическа или неврологична причина.

Какви са методите на лечение в детската психология?

Методите на лечение в детската психология се планират според емоционалните, поведенческите, социалните или развойните трудности, които детето изпитва. Целта на процеса на лечение не е само намаляване на симптомите, но и подпомагане на детето да се изразява по-добре, да разпознава своите емоции, да развива здрави стратегии за справяне и да става по-адаптивно в ежедневния живот.

Основните методи на лечение, използвани в детската психология, са следните:

• Игрова терапия: метод, който се използва често, особено при по-малките възрастови групи. Чрез играта децата могат да изразят своите емоции, страхове, нужди и трудности.
• Когнитивно-поведенческа терапия: помага на децата да разпознаят негативните модели на мисли и по-здравословно да управляват тревожността, страха, гнева или проблемите в поведението.
• Семейна терапия: когато проблемите на детето са свързани със семейната комуникация, отношението на родителите или домашната среда, в процеса се включват членове на семейството.
• Консултиране на родители: родителите се ориентират да разберат по-добре поведението на своето дете, да поставят граници, да общуват и да развият подпомагащ подход.
• Методите на поведенческата терапия могат да се прилагат за намаляване на нежеланите поведения и укрепване на положителните поведения. Могат да бъдат особено полезни в случаи на проблеми с гнева, адаптацията и вниманието.
• Упражнения за емоционална регулация: целта е детето да разпознае емоции като гняв, тревожност, тъга или страх и да научи как да управлява тези емоции.
• Обучение на социални умения: може да се прилага при деца, които имат трудности в отношенията с връстниците, трудности в общуването или избягват социални ситуации.
• Сътрудничество с училището: при необходимост се установява комуникация с учителите и педагогическата служба на училището за подпомагане на адаптацията на детето към училищната среда.
• Терапия, насочена към травма: може да помогне на детето да изгради своето чувство за сигурност след тежки преживявания като загуба, инциденти, занемаряване, злоупотреба, развод или внезапни житейски промени.
• Терапии, базирани на изкуство и изразност: децата могат да бъдат насърчавани да се изразяват чрез рисуване, разказване на истории, драма или творчески дейности.
• Психообразование: на детето и семейството се предоставя информация за състоянието, подходяща за тяхната възраст. Целта е по-добро разбиране на симптомите и по-ефективно управление на процеса.
• Насочване към лекарства: в някои случаи психологическата подкрепа сама по себе си може да не е достатъчна. При разстройство на вниманието, сериозна тревожност, депресия или сериозни проблеми в поведението може да бъде необходима оценка от детска психиатрия.

Педиатричната неврология е специализирана област, която се занимава със заболявания на мозъка, гръбначния мозък, нервната система и мускулите при деца, от кърмачета до юношество. Това отделение извършва неврологични прегледи на деца, планира необходимите изследвания и прилага подходящи планове за лечение.

Какво е педиатрична неврология?

Педиатричната неврология е медицинска специалност, която изучава здравни състояния, свързани с мозъка, гръбначния мозък, нервната система и мускулите при деца, от кърмачета до юношество. Детството е период на бързо развитие на нервната система. Поради това неврологичните състояния при децата се разглеждат по различен начин, отколкото при възрастните.

Педиатричните неврологи оценяват не само заболявания, но и дали детето се развива адекватно за своята възраст. В тази рамка се разглеждат много области, включително движение, равновесие, говор, учене и поведение. В оценката се включва и информацията, предоставена от семейството, историята на детето и неговото ежедневно поведение. Ако се смята за необходимо, могат да бъдат поискани допълнителни изследвания за по-подробен преглед.

Какви заболявания лекува педиатричната неврология?

Педиатричната неврология се занимава с диагностика и проследяване на много заболявания, засягащи мозъка, нервната система и мускулите при децата. Най-често оценяваните заболявания са:

• Епилепсия (гърчове): гърчовете са неврологично нарушение, характеризиращо се с епизоди на фиксиран поглед, загуба на съзнание или неволни мускулни спазми.
• Забавено развитие: състояние, при което детето достига развойни етапи като сядане, ходене и говор по-късно от своите връстници.
• Церебрална парализа: състояние, причиняващо проблеми с движението и контрола на мускулите поради увреждане на мозъка преди или след раждането.
• Мускулни заболявания: заболявания, характеризиращи се с мускулна слабост, лека умора и ограничена подвижност.
• Главоболие и мигрена: изследват се причините за повтарящо се главоболие, което влияе на ежедневния живот.
• Разстройство на вниманието и затруднения в ученето: разстройство на вниманието, проблеми с концентрацията и затруднения в ученето се оценяват от неврологична гледна точка.
• Разстройство от аутистичния спектър: развойно състояние, характеризиращо се с трудности в социалната комуникация и повтарящо се поведение.
• Двигателни нарушения и тикове: неврологични състояния, характеризиращи се с неволни движения, тремор или спазми.
• Световъртеж и загуба на съзнание: изследват се основните причини за временна загуба на съзнание или епизоди на фиксиран поглед.
• Инфекции на нервната система: неврологичните ефекти, развиващи се след менингит или енцефалит, се проследяват в тази област.
• Неврологични проблеми, свързани със сън: оценяват се гърчове, спазми или абнормни движения по време на сън.
• Генетични и невро-метаболитни заболявания: извършват се диагностика и проследяване на вродени заболявания, засягащи нервната система.

Какви прегледи се извършват в отделението по педиатрична неврология?

Прегледите, извършвани в отделението по педиатрична неврология, са оценки, планирани според оплакването на детето, и помагат за диагностиката. Най-често използваните прегледи са:

• ЕЕГ (електроенцефалография): основен преглед за измерване на електрическата активност на мозъка. Използва се особено за класификация на епилепсията и гърчовете. Може да се извърши като запис по време на сън, бодърстване или чрез 24-часово видео-ЕЕГ мониториране.
• ЕМГ (електромиография): оценява функцията на мускулите и нервите, които ги инервират. От жизненоважно значение е за диагностиката на мускулна слабост, нарушения на походката и компресия на нерви.
• Краниална ЯМР (ЯМР на мозъка): радиологичен метод, който с най-голяма детайлност показва мозъчната тъкан, съдовите структури и гръбначния мозък. Това е златният стандарт за откриване на тумори, кисти, аномалии в развитието на мозъка и заболявания на бялото мозъчно вещество.
• ВЕП, БАЕП и СЕП (евокирани потенциали): тези изследвания измерват скоростта на отговора на мозъка към визуални (ВЕП), слухови (БАЕП) и тактилни (СЕП) стимули. Използват се за откриване на увреждания в провеждащите пътища на нервите.
• Компютърна томография (КТ): образен метод, използван за бърза оценка на структурата на мозъка, особено в спешни ситуации.
• Тестове за развитие: оценяват дали двигателното, езиковото, когнитивното и социалното развитие на детето е адекватно за неговата възраст.
• Лумбална пункция (анализ на цереброспиналната течност): взема се проба от цереброспинална течност (ЦСТ) чрез въвеждане на специална игла в долната част на гърба. Използва се за диагностика на инфекции като менингит, метаболитни заболявания или определени тумори.
• Метаболитни и генетични анализи: при случаи на интелектуални затруднения или необяснени неврологични находки се изследват генетичната структура и нивата на ензими на детето чрез проби от кръв, урина или тъкан.

Какви методи на лечение се използват в отделението по педиатрична неврология?

Методите на лечение, прилагани в отделението по педиатрична неврология, се планират според възрастта, нивото на развитие, съществуващото неврологично заболяване и тежестта на симптомите на кърмачето, детето или юношата.

Методите на лечение могат да включват широк спектър от подходи, като лекарства, контрол на гърчовете, поддържащи интервенции за мускулни и двигателни нарушения, развойни терапии, терапии, базирани на хранене, инжекции, програми за рехабилитация и, в напреднали случаи, насочване към хирургия.

• Фармакотерапия: при състояния като епилепсия, мигрена, разстройство на вниманието и двигателни нарушения се използват персонализирани лекарства за контрол на симптомите.
• Терапия за епилепсия и гърчове: терапиите се планират според типа на гърча, с цел намаляване на честотата и контрол на гърчовете.
• Кетогенна диета: специална програма за хранене, използвана при случаи на лекарствено-резистентна епилепсия за намаляване на гърчовете.
• Терапия с ботулинов токсин (инжекции): помага за подобряване на подвижността при деца с мускулна скованост (спастичност) чрез отпускане на мускулите.
• Физиотерапия и рехабилитация: използва се за увеличаване на мускулната сила, подобряване на равновесието и подпомагане на двигателните умения.
• Логопедична терапия: подпомага развитието на езика при деца, които имат забавяне на говора или проблеми с комуникацията.
• Подкрепа за развитие и специално образование: обхваща образователни програми, предназначени за подобряване на ученето, вниманието и социалните умения.
• Насочване към хирургия: при необходимост се извършва насочване към детска неврохирургия за допълнителна оценка.
• Терапия на двигателни нарушения: използват се лекарства и поддържащи методи за постигане на контрол върху тиковете, тремора и неволните движения.
• Терапии за мускулни заболявания: прилагат се поддържащи терапии за запазване на мускулната сила и забавяне на прогресията на заболяването.

Педиатричната нефрология е клон на медицината, който се занимава с диагностика, лечение и проследяване на заболявания на бъбреците и уринарния тракт при деца, от кърмачета до юношество. Много заболявания, от инфекции на уринарния тракт и вродени аномалии на бъбреците до нефротичен синдром и хипертония, попадат в обхвата на тази специалност.

Какво е педиатрична нефрология?

Педиатричната нефрология е подспециалност на педиатрията, която обхваща оценката, диагностиката, лечението и проследяването на бъбречни и уринарни състояния при деца. От кърмачета до юношество, развитието и функцията на бъбреците, балансът на течности и електролити в тялото, и функциите на уринарната система са сред основните области на интерес на педиатричната нефрология.

Тази област не се ограничава до лечението на съществуващи бъбречни проблеми; тя е важна и за запазването на бъбречната функция, ранното откриване на прогресиращи проблеми и подпомагането на здравия растеж и развитие на детето.

Тъй като бъбреците играят ключова роля в елиминирането на излишната течност и отпадните продукти от тялото, регулирането на кръвното налягане, поддържането на минералния баланс и регулирането на определени хормони, педиатричната нефрология е важна част от общото здраве на детето.

Какви заболявания лекува педиатричната нефрология?

Педиатричната нефрология се занимава с диагностика, лечение и проследяване на заболявания, свързани с бъбреците, уринарния тракт и уринарната система при деца. Бъбречните и уринарните проблеми, които могат да се появят от кърмаческа възраст до юношество, се оценяват от специалисти по педиатрична нефрология.

Основните заболявания, които лекува педиатричната нефрология, са:

• Инфекции на уринарния тракт: чести при деца, могат да се проявят със симптоми като повишена температура, парене, често уриниране или урина с неприятна миризма.
• Бъбречните камъни могат да причинят симптоми като болка в корема, хълбока или долната част на гърба, кръв в урината и затруднено уриниране.
• Нефротичен синдром: може да се прояви като отоци по тялото, загуба на протеин в урината и подуване, особено около очите.
• Нефрит: това състояние причинява възпаление на бъбреците. Симптомите могат да включват кръв в урината, високо кръвно налягане и отоци по тялото.
• Вродени аномалии на бъбреците и уринарния тракт: включват проблеми в развитието, свързани със структурата на бъбреците и уринарния тракт, които се забелязват в утробата или след раждането.
• Везикоуретерален рефлукс: състояние, при което урината изтича обратно от пикочния мехур към бъбреците. Може да доведе до рекурентни инфекции на уринарния тракт.
• Хипертония при деца: високото кръвно налягане при някои деца може да бъде свързано с бъбречно заболяване и може да изисква проследяване от нефролог.
• Наличие на кръв или протеин в урината: може да се открие по време на рутинни анализи или постоперативни оценки и трябва да се проучи по отношение на бъбречната функция.
• Нощна енуреза (нощно уриниране и инконтиненция): може да се оцени от педиатричен нефролог според възрастта на детето, фазата на развитие и съпътстващите симптоми.
• Хронично бъбречно заболяване: отнася се до състояние, при което бъбречната функция е отслабена за дълъг период. Редовното проследяване и планиране на лечението са важни.

Какви прегледи се извършват в отделението по педиатрична нефрология?

Прегледите, извършвани в отделението по педиатрична нефрология, се използват за оценка на правилното функциониране на бъбреците и уринарния тракт. Тези прегледи, използвани в диагностичния процес, се планират според оплакванията и клиничното състояние на детето.

Основните прегледи, извършвани в педиатричната нефрология, са следните:

• Анализ на урина: този преглед оценява урината за кръв, протеини, признаци на инфекция и други аномалии.
• Уринокултура: извършва се за идентифициране на бактериите, причиняващи инфекции на уринарния тракт.
• Кръвен анализ: проверяват се нивата на уреа, креатинин и електролити, както и бъбречната функция.
• Анализ на загубата на протеин: загубата на протеин се измерва с проба от урина или 24-часова урина.
• Ехография на бъбреците: визуализират се структурата, размерът и възможните аномалии на бъбреците.
• Микционна цистоуретрография (MCUG): извършва се за оценка дали урината изтича обратно от пикочния мехур към бъбреците.
• Сцинтиграфия на бъбреците: изследва функционалното състояние на бъбреците и наличието на увреждане.
• Измерване на кръвното налягане: оценява се високо кръвно налягане, което може да бъде свързано с бъбречно заболяване.
• Допълнителни анализи на урина и кръв: извършват се детайлни анализи при необходимост.

Какви терапии се предлагат в отделението по педиатрична нефрология?

Терапиите в отделението по педиатрична нефрология се планират с цел защита на бъбречното и уринарното здраве на детето, предотвратяване на прогресията на съществуващото заболяване и контрол на симптомите. Процесът на лечение се определя индивидуално според възрастта на детето, диагнозата, тежестта на заболяването и състоянието на бъбречната функция.

Основните терапии, прилагани в педиатричната нефрология, са следните:

• Фармакологични терапии: лекарствата могат да се използват за лечение на състояния като инфекция, високо кръвно налягане, отоци, протеинурия или бъбречно възпаление.
• Терапия на инфекции на уринарния тракт: планира се подходяща антибиотична терапия според причината за инфекцията. При рекурентни инфекции може да бъде необходима профилактична терапия и редовно проследяване.
• Терапия на кръвното налягане: високото кръвно налягане, което може да се развие поради бъбречно заболяване, се контролира с лекарства и промени в начина на живот.
• Терапия на загубата на протеин и нефротичния синдром: прилагат се терапии за намаляване на загубата на протеин в урината, контрол на отоците и защита на бъбречната функция.
• Регулиране на баланса на течности и електролити: следи се баланса на водата, солта, калия, калция и други минерали в тялото за определяне на необходимия план за лечение.
• Диетични адаптации: в зависимост от типа на бъбречното заболяване могат да се дадат персонализирани препоръки относно приема на сол, протеин, течности или определени минерали.
• Терапия на бъбречните камъни: в зависимост от размера, позицията и причината на камъка, терапията може да включва прием на течности, промени в диетата, лекарства или, при необходимост, интервенционни лечения в сътрудничество с различни специалисти.
• Терапия на нощната енуреза и уринарната инконтиненция: в зависимост от възрастта на детето и основната причина, могат да се прилагат препоръки относно поведението, програма за проследяване и, при необходимост, лекарства.
• Проследяване на хроничното бъбречно заболяване: запазва се бъбречната функция, забавя се прогресията на заболяването, а процесът се проследява внимателно чрез редовни лабораторни анализи.
• Диализа и допълнително планиране на лечението: в случаи на сериозно отслабена бъбречна функция, диализата или други опции за лечение се оценяват от педиатричен нефролог.

За разлика от кардиологията при възрастни, педиатричната кардиология се фокусира върху структурата на сърцето при деца в развитие, които са във фаза на растеж и развитие. Ранната диагностика на вродени аномалии (вродени сърдечни заболявания) е особено важна, за да може детето да живее здравословен живот.

Какво е педиатрична кардиология?

Педиатричната кардиология е медицинска специалност, която се занимава с диагностика, лечение и проследяване на сърдечни състояния при кърмачета, деца и юноши до 18 години. Педиатричната кардиология е област, която обхваща както вродени структурни аномалии на сърцето, така и придобити сърдечни заболявания. Тъй като структурата на сърцето и физиологичните нужди на децата се различават от тези на възрастните, грижата за тях се провежда от специалисти по педиатрична кардиология. Ранната диагностика играе жизненоважна роля в лечението на сърдечните заболявания при деца и пряко влияе на качеството на живот на детето.

Какви заболявания лекува педиатричната кардиология?

Отделението по педиатрична кардиология предоставя грижа в широк спектър от състояния, от анатомичната структура на сърцето до нарушения на ритъма. В отделението по педиатрична кардиология се лекуват както структурни проблеми, изискващи хирургична интервенция, така и състояния, изискващи медицинско проследяване. 

Отделението по педиатрична кардиология се занимава със следните заболявания:

• Вродени отвори в сърцето: отвори в преградите между сърдечните камери (ASD, VSD, PDA).
• Заболявания на сърдечните клапи: стеснения или недостатъчности, които се появяват на сърдечните клапи.
• Нарушения на ритъма и проводимостта на сърцето: сърцето бие по-бързо, по-бавно или по-нередовно от нормалното (аритмия).
• Заболявания на сърдечния мускул: кардиомиопатии, засягащи структурата на сърдечния мускул.
• Ревматични сърдечни заболявания: увреждания, които настъпват в сърдечните клапи след някои инфекции.
• Болка в гърдите и припадъци: симптоми, които често се появяват при деца и се изследват, за да се установи дали произтичат от сърцето.

Какви сърдечни заболявания се появяват при деца?

Сърдечните заболявания при деца се делят на две категории: вродени и придобити състояния. Днес, благодарение на усъвършенстваните технологии за образна диагностика, много от тези заболявания могат да се диагностицират още преди раждането на бебето. 

Вродени сърдечни заболявания

Появяват се, когато сърдечните камери, кръвоносните съдове или клапите не се развиват напълно по време на развитието на бебето в утробата. Най-честите типове са дефект на междукамерната преграда (VSD) и дефект на междупредсърдната преграда (ASD).

Придобити сърдечни заболявания

Въпреки че сърцето е здраво при раждането, то се развива по-късно в живота в резултат на инфекции или реакции на имунната система. Острата ревматична треска и болестта на Кавазаки са най-известните примери от тази група.

Какви са симптомите на сърдечните заболявания при деца?

Симптомите на сърдечните заболявания при деца варират според възрастта на детето и тежестта на състоянието. При кърмачетата се забелязва умора по време на храненето, докато при по-големите деца по-видимо е намаляването на способността за физическо натоварване.

Основните симптоми на детските сърдечни заболявания са следните:

• Цианоза: синкава промяна на цвета, особено видима по устните, езика и ноктите.
• Затруднения при храненето: характеризира се с факта, че кърмачетата лесно се уморяват по време на храненето, губят дъх и се изпотяват прекомерно.
• Изоставане в развитието: липса на увеличение на телесната маса или по-бавен растеж на височината в сравнение с връстниците.
• Чести белодробни инфекции: повтарящи се епизоди на пневмония или бронхит са признак.
• Сърцебиене и болка в гърдите: усещане за ускорено сърцебиене, както го описват по-големите деца.
• Припадък (синкоп): внезапни епизоди на загуба на съзнание, особено по време на физическа активност.

Какви диагностични методи се използват в отделението по педиатрична кардиология?

Съвременната педиатрична кардиология детайлно изследва структурата и функцията на сърцето, използвайки както инвазивни (интервенционни), така и неинвазивни методи. Диагностичният процес обикновено започва с физически преглед, извършен от специалист, и аускултация на сърцето със стетоскоп. Диагностичните методи, използвани в педиатричната кардиология, са следните:

• Ехокардиография (ЕХО): визуализация на структурата на сърцето и кръвотока в реално време чрез звукови вълни.
• Електрокардиография (ЕКГ): запис на електрическата активност на сърцето и откриване на нарушения на ритъма.
• Фетална ехокардиография: преглед на сърцето на плода между 18-та и 22-та седмица в утробата.
• Холтер монитор: запис на сърдечния ритъм в продължение на 24 или 48 часа чрез преносимо устройство.
• Тест с физическо натоварване на сърцето: измерване на сърдечната функция, докато детето е под физическо натоварване на бягаща пътека.
• Сърдечна катетеризация и ангиография: процедура, при която тънки тръбички се въвеждат в сърдечните камери за измерване на налягането и получаване на детайлни изображения.

Какви са методите на лечение на сърдечните заболявания при деца?

Лечението на сърдечните заболявания при деца се планира с мултидисциплинарен подход според типа и тежестта на състоянието. Докато някои малки сърдечни дефекти могат да се затворят сами, някои сложни аномалии може да изискват спешна хирургична интервенция. Деца, чието лечение е завършено, трябва да бъдат редовно проследявани от педиатричен кардиолог през цялото им развитие.

Методите на лечение на сърдечните заболявания при деца са следните:

• Фармакотерапия: използва се за подобряване на сърдечната функция, регулиране на сърдечния ритъм или отстраняване на излишната течност от тялото.
• Интервенционно лечение (чрез ангиография): процедура, при която сърдечните дефекти се затварят или стеснените клапи се разширяват чрез балонна дилатация без операция.
• Сърдечна хирургия: открити или минимално инвазивни операции, извършвани за коригиране на структурни аномалии на сърцето.
• Терапии за регулиране на ритъма: включват, при необходимост, поставяне на пейсмейкър или елиминиране на аритмии чрез методи на аблация.

Често задавани въпроси за педиатричната кардиология

Опасен ли е сърдечният шум при деца?

Повечето шумове се наричат „невинни шумове“ и са звуци, които не се основават на никаква структурна аномалия; за диференциална диагноза се препоръчва ехокардиография.

Може ли отворът в сърцето на кърмаче да се затвори сам?

Някои дефекти на междукамерната преграда (VSD) или междупредсърдната преграда (ASD) с малък диаметър могат да се затворят сами, докато детето расте, а по време на този процес е необходимо редовно медицинско проследяване.

Трябва ли децата, занимаващи се със спорт, да правят кардиологичен преглед?

Препоръчва се деца, които ще се занимават с състезателен спорт, да преминат поне една оценка от педиатричен кардиолог, за да се предотврати риск от внезапни сърдечни инциденти.

Може ли сърдечното заболяване да се диагностицира в утробата?

Да, чрез фетална ехокардиография е възможно да се прегледа структурата на сърцето на бебето в съответните седмици на бременността.

Винаги ли болката в гърдите при деца е от сърцето?

Болката в гърдите при деца обикновено е с мускулно-скелетен произход или е свързана със стрес, но трябва да се потърси оценка от специалист, за да се изключат сериозни причини (макар и редки).

Винаги ли цианозата е симптом на сърдечно заболяване?

Не, но централна цианоза, забелязана по устните и езика, може да индикира сериозно сърдечно или белодробно заболяване и затова изисква оценка от специалист.

Колко продължава консултацията в педиатричната кардиология?

Консултациите в педиатричната кардиология, включващи ЕКГ и ехокардиография, обикновено са безболезнени процедури, продължаващи между 30 и 45 минути.

Могат ли децата, претърпели сърдечна операция, да се върнат към нормален живот?

При успешна операция и подходяща рехабилитация, повечето деца, претърпели сърдечна операция, могат да постигнат качество на живот, подобно на техните връстници, и да се занимават със спорт.

Педиатричната имунология и алергичните заболявания са медицинска специалност, която изследва вродени или придобити нарушения на имунната система и алергични реакции и управлява техните процеси на диагностика и лечение. Тази специалност се занимава всеобхватно не само с чести алергични заболявания при децата, но и с широк спектър от здравни проблеми, произтичащи от намалена или повишена активност на имунната система.

Какво е педиатрична имунология и алергични заболявания?

Педиатричната имунология и алергичните заболявания са медицинска специалност, насочена към нарушения на имунната система и алергични заболявания при децата. Тази специалност оценява нормалното функциониране на имунната система, механизмите на защита на тялото от микроорганизми и реакциите на свръхчувствителност, които се развиват в отговор на алергени.

Тъй като имунната система продължава да се развива през детството, определени инфекции, алергични симптоми и имунни отговори могат да се проявяват по различен начин, отколкото при възрастните. Специалността педиатрична имунология и алергични заболявания подхожда към тези различия със специфичен за детето подход, адаптиран към педиатричната възрастова група.

Какви заболявания лекуват педиатричната имунология и алергичните заболявания?

Отделението по педиатрична имунология и алергични заболявания отговаря за диагностиката и проследяването на заболявания, които се развиват в резултат на намалена или повишена активност на имунната система при децата. В този контекст подробно се оценяват както вродените нарушения на имунната система, така и алергичните заболявания, причинени от фактори на околната среда.

Основните заболявания, лекувани в това отделение, включват:

Заболявания на имунната система (първични имунодефицити)

• Селективен дефицит на IgA: най-честото нарушение на имунодефицит, характеризиращо се с повишена склонност към респираторни и гастроинтестинални инфекции.
• Хронична грануломатозна болест: характеризира се с чести и сериозни инфекции поради невъзможността на имунните клетки да елиминират ефективно микроорганизмите.
• Тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД): потенциално животозастрашаващо заболяване, при което имунната система е сериозно отслабена и изисква ранна диагностика.
• Общ вариабилен имунодефицит (ОВИД): характеризира се с недостатъчно производство на антитела и причинява рецидивиращи инфекции.
• Брутонова агамаглобулинемия (Х-свързана): генетично заболяване, срещащо се при деца от мъжки пол, при което производството на антитела е почти напълно отсъстващо.
• Автоимунен лимфопролиферативен синдром (АЛПС): характеризира се с атака на имунната система срещу собствените й клетки и увеличение на лимфните възли.
• IPEX синдром: причинява ранна поява на автоимунни заболявания в резултат на неконтролирано функциониране на имунната система.
• Хипер-IgM синдром: характеризира се с невъзможност на имунната система да произвежда различни типове антитела.
• Синдром на Ди Джордж: характеризира се с проблеми на имунната система, свързани с нарушение в развитието на тимуса.
• Дефект на левкоцитната адхезия: причинява незарастващи инфекции, защото белите кръвни клетки не могат да достигнат до мястото на инфекцията.
• Дефицити на системата на комплемента: склонност към инфекции се развива поради дефицит на важна част от имунната система.
• Синдром на Уискот-Олдрич: генетично заболяване, характеризиращо се с инфекции, склонност към кървене и екзема.
• Атаксия-телеангиектазия: комплексно заболяване, характеризиращо се с неврологични находки и имунодефицит.
• Хемофагоцитна лимфохистиоцитоза (ХЛХ): потенциално животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с тежко възпаление, причинено от прекомерна активация на имунната система.
• Рецидивиращи и необяснени инфекции: чести състояния като пневмония, синузит или ушни инфекции се оценяват по отношение на нарушения на имунната система.
• Алергия към латекс: след контакт с продукти, съдържащи латекс, могат да се появят кожни или респираторни реакции.
• Алергичен конюнктивит: алергично състояние, характеризиращо се със сърбеж, сълзене и зачервяване на очите.
• Еозинофилни заболявания: група заболявания, които се развиват поради увеличение на броя на определени клетки, свързани с алергични механизми.

Респираторни алергии

• Алергична астма: характеризира се със затруднено дишане, кашлица и свирене поради стеснение и свръхчувствителност на дихателните пътища.
• Алергичен ринит: причинява носна секреция, кихане и запушен нос поради алергени като полен и домашен прах.
• Алергия към полен: алергично състояние, известно и като полиноза, което се засилва особено при смяна на сезоните.
• Алергия към домашни акари: хронична респираторна свръхчувствителност към микроскопични организми, намиращи се в домашната среда.
• Алергия към мухъл: отнася се до алергични реакции, развиващи се срещу спори на мухъл, намиращи се във влажни среди.
• Алергия към косми на животни (епител): респираторна алергия, развиваща се срещу кожни люспи на животни като котки и кучета.
• Алергичен конюнктивит: може да съпътства респираторните алергии и се характеризира със сърбеж, зачервяване и сълзене на очите.

Хранителни алергии

• Алергия към краве мляко: честа алергия при кърмачета, която може да причини храносмилателни и кожни симптоми.
• Алергия към ядки, сушени плодове и фъстъци: значима хранителна алергия, която може да причини сериозни реакции и анафилаксия.
• Алергия към риба и морски дарове: може да се прояви с бързо развиващи се алергични симптоми след консумация.
• Алергия към глутен (пшеница и др.): отнася се до алергични реакции, развиващи се в отговор на пшеница и подобни зърнени култури.
• Алергия към яйца: честа е в детството и обикновено се развива в ранна възраст.
• Алергия към соя: може да се развие, особено при кърмачета, след въвеждането на алтернативна храна.
• Алергия към сусам: хранителна алергия, чиято честота се е увеличила през последните години и която може да причини сериозни реакции.
• Алергии към плодове и зеленчуци (синдром на оралната алергия): някои сурови плодове и зеленчуци могат да причинят сърбеж и парене в устата.

Алергии към лекарства

• Алергия към пеницилин и антибиотици: една от най-честите лекарствени алергии, може да варира от обрив до сериозни алергични реакции.
• Алергия към аналгетици: включва алергични реакции към аспирин и подобни лекарства.
• Алергични реакции към ваксини: рядко наблюдавани алергични реакции след ваксинация, но изискващи оценка.
• Алергии към анестетици: могат да се развият в отговор на лекарства, използвани по време на хирургични процедури.

Кожни алергии

• Уртикария: характеризира се с внезапна поява на отоци със сърбеж.
• Атопичен дерматит (екзема): хронично алергично кожно заболяване, характеризиращо се със сухота и сърбеж.
• Контактен дерматит: възниква в резултат на контакт на кожата с алергенно вещество.
• Ангиоедем: характеризира се с внезапен отток в по-дълбоките слоеве на кожата.
• Алергия към метали като никел: реакции, развиващи се след контакт с метали като бижута или копчета.
• Алергия към латекс: кожни или системни реакции, развиващи се след контакт с продукти като ръкавици или балони.

Алергии от ужилване от насекоми

Алергия от ужилване от пчела: може да причини редица реакции, от локален отток до системни реакции.

Алергия от ухапване от други насекоми: алергични реакции, развиващи се след контакт с насекоми като комари и мравки.

Системни алергични реакции

Анафилаксия (бързо развиващ се алергичен шок): потенциално животозастрашаващо състояние, което може да се развие поради храна, лекарства или ужилване от насекоми и изисква спешна интервенция.

Какви прегледи се извършват в отделението по педиатрична имунология и алергични заболявания?

Прегледите, извършвани в отделението по педиатрична имунология и алергични заболявания, се използват за точна диагностика на алергичните заболявания и нарушенията на имунната система. Тези прегледи се планират според симптомите, клиничните находки и анамнезата на детето и се оценяват в различни категории.

Алергични тестове

• Кожен прик тест: бързо показва алергична свръхчувствителност към полен, домашни акари, мухъл, животински косми и храна чрез кожата.
• Интрадермален тест: напреднал кожен тест, при който алергенът се инжектира под кожата, за да се получат по-чувствителни резултати.
• Епикутанен тест (пач тест): помага за идентифициране на отговорното вещество при контактни алергии като контактен дерматит.
• Специфичен IgE в кръвта: измерва отговора на имунната система към специфични алергени чрез кръвен анализ.
• Тест за общ IgE: кръвен анализ, предоставящ информация за общата алергична предразположеност на тялото.
• Молекулярни алергични тестове: предоставят по-подробна и насочена оценка чрез анализ на компонентите на алергена.

Тестове за респираторна функция

• Тест за респираторна функция (спирометрия): помага в диагностиката на астмата чрез измерване на белодробния капацитет и обструкцията на дихателните пътища.
• Тест за отговор на бронходилататор: показва дали астмата е обратима чрез оценка на подобрението на дихателните пътища след прилагане на лекарство.
• FeNO тест: предоставя информация за възпалението на дихателните пътища чрез измерване на нивата на азотен оксид в издишания въздух.

Тестове за алергия към храна и лекарства

• Тест за провокация с храна (орална провокация): тест, при който съмнителната храна се дава в контролирани условия, за да се потвърди наличието на алергия.
• Тест за провокация с лекарства: позволява безопасно тестване на съмнителното лекарство в случаи на съмнение за лекарствена алергия.

Имунологични тестове

• Нива на имуноглобулини (IgG, IgA, IgM, IgE): оценяват способността на имунната система да произвежда антитела.
• Анализ на подгрупите на IgG: изследва причината за рецидивиращите инфекции чрез идентифициране на дефицити в подгрупите на антителата.
• Анализ на отговора на антителата към ваксини: показва дали е генериран подходящ имунен отговор към приложените ваксини.
• Анализ на подгрупите на лимфоцитите: оценява имунодефицитите чрез изследване на броя и разпределението на Т, В и NK клетките.
• Анализ на системата на комплемента: измерва функцията на системата на комплемента, един от ключовите защитни механизми на имунната система.
• Анализ на функцията на неутрофилите: оценява способността на имунните клетки да се борят с микробите.

Общи и поддържащи кръвни анализи

Пълна кръвна картина: показва общото състояние на клетките, свързани с инфекция и алергия.

Брой на еозинофилите: установява нивата на клетки, които се увеличават при алергични заболявания и определени паразитни състояния.

Напреднали диагностични анализи

Генетични тестове: използват се за окончателна диагноза на вродени заболявания на имунната система.

Какви терапии се прилагат в отделението по педиатрична имунология и алергични заболявания?

Терапиите, прилагани в отделението по педиатрична имунология и алергични заболявания, се планират според диагнозата, възрастта, тежестта на симптомите и хода на заболяването на детето. Целта на това отделение е контролиране на алергичните симптоми, управление на проблемите, свързани с имунната система, предотвратяване на кризи и подобряване на качеството на живот на детето.

Терапии за алергични заболявания

• Терапия чрез избягване на алергена: включва мерки, насочени към избягване на алергени като полен, домашни акари, мухъл, животински косми или храна, причиняваща алергични реакции.
• Антихистаминови терапии: помагат за намаляване на алергичните симптоми като сърбеж, кихане, носна секреция и уртикария.
• Терапии с назални спрейове: използват се за контрол на запушения нос и секрецията при алергичен ринит.
• Терапии с капки за очи: облекчават сърбежа и зачервяването на очите при алергичен конюнктивит.
• Инхалаторни терапии за астма: намаляват стеснението на дихателните пътища, улеснявайки дишането и помагайки за предотвратяване на астматични пристъпи.
• Терапии с небулизатор: помагат за прилагане на лекарства чрез инхалация при малки деца, допринасяйки за облекчаване на дихателните пътища и подобряване на дишането.
• Терапии за атопичен дерматит: екземата се контролира с хидратиращи кремове, които укрепват кожната бариера, и медицински кремове.
• Терапии за уртикария и ангиоедем: използват се лекарства за намаляване на епизодите на сърбеж и отток.
• Спешно лечение на анафилаксия: за бърза интервенция при случаи на анафилактичен шок се предписва автоинжектор с адреналин и се изготвя план за спешно действие.

Терапии за алергии към храна и лекарства

• Терапия чрез елиминиране на храна: симптомите се контролират чрез премахване от диетата на храната, причиняваща алергия.
• Проследяване на хранителната толерантност: извършва се контролирано проследяване за оценка дали алергията отслабва с времето.
• План за безопасно хранене: осигурява се балансирано хранене с алтернативни храни, за да се предотвратят хранителни дефицити.
• Управление на лекарствената алергия: избягва се лекарството, причиняващо алергия, и се идентифицират безопасни алтернативи.
• Терапия чрез десенсибилизация: при необходимост може да се извърши контролирана десенсибилизация към определени лекарства.

Терапии с имунотерапия (ваксина против алергия)

• Ваксина против алергия (имунотерапия): включва контролирано прилагане на алергена, за да се намали прекомерният отговор на имунната система към него.
• Сублингвална имунотерапия: дълготраен метод на терапия, при който алергенът се прилага под езика под формата на капки или таблетки.
• Подкожна имунотерапия: прилага се под формата на инжекции на редовни интервали, за да помогне на имунната система да развие толерантност.

Терапии за заболявания на имунната система

• Заместителна терапия с имуноглобулин: имуноглобулинът се прилага интравенозно или подкожно за подпомагане на имунитета при деца с дефицит на антитела.
• Профилактична антибиотична терапия: помага за предотвратяване на инфекции при деца с чести инфекции.
• Терапия на инфекции: развиващите се инфекции се лекуват рано с подходящи лекарства.
• Планиране на ваксинацията: изготвя се специален график за ваксинация за деца с нарушения на имунната система.
• Имуномодулиращи терапии: използват се лекарства, които помагат за възстановяване на баланса в случаи, когато имунната система е прекомерно или недостатъчно активна.
• Трансплантация на хемопоетични стволови клетки: може да се използва като окончателна опция за лечение при някои сериозни имунодефицити.

Кои болници имат отделение по педиатрична имунология и алергични заболявания?

Болниците на Medipol, които имат отделение по педиатрична имунология и алергични заболявания, са посочени по-долу:

• Университетска болница Medipol Мега Bağcılar
• Болница Medipol Bahçelievler
• Регионална болница Medipol Acıbadem
• Университетска болница Medipol Sefaköy