Трансплантацията на роговицата е процес на замяна на увредена тъкан на роговицата със здрава роговица от донор. Този хирургичен метод се прилага, когато роговицата — най-външните слоеве на окото, които позволяват ясно зрение чрез пречупване на светлината — загуби функцията си по различни причини. Днес, благодарение на съвременните хирургични техники, трансплантацията на роговицата може да се извърши изцяло или частично.

Какво е трансплантация на роговицата?

Трансплантацията на роговицата (кератопластика) е очна операция, извършвана за замяна на всички или определени слоеве на роговицата при проблеми с роговицата, които намаляват зрението.

Тъй като роговицата е изложена на външни влияния, тя може да загуби прозрачност, да се деформира или тъканта й да бъде трайно увредена поради инфекции, травми или структурни дефекти. В тези случаи способността на роговицата да пречупва правилно светлината и да предава ясни образи намалява значително. Трансплантацията на роговицата възстановява функциите на роговицата.

Трансплантацията на роговицата може да се извърши по различни начини, в зависимост от това кои слоеве на роговицата са увредени:

• Трансплантация на роговицата с пълна дебелина: този подход заменя цялата дебелина на роговицата.
• Частична (ламеларна) трансплантация на роговицата: това са подходи, при които се заменят само увредените слоеве на роговицата.

Методът, който ще се прилага, се определя след подробен преглед от лекар, в зависимост от местоположението и дълбочината на увреждането на роговицата. Благодарение на съвременните напреднали техники, трансплантацията на роговицата е метод на лечение, който може безопасно да се прилага.

В кои случаи се извършва трансплантация на роговицата?

Трансплантация на роговицата се извършва, когато тъканта на роговицата загуби прозрачност, формата й е деформирана или е трайно увредена. Трансплантацията на роговицата обикновено се извършва в следните случаи:

Трайно затъмняване и загуба на прозрачност на роговицата

Когато роговицата загуби прозрачност, светлината не може да навлезе правилно в окото и образът става размазан. Това може да бъде причинено от предишни инфекции на роговицата, травми (трайно увреждане след ожулвания, удари, контакт с химикали) или очни увреждания, оставени от предишни заболявания или наранявания на окото. Ако тази загуба на прозрачност значително намалява зрението и не може да се коригира с други методи, може да се обмисли трансплантация на роговицата.

Кератоконус

Кератоконусът е състояние, при което роговицата с течение на времето изтънява и се изпъва напред, причинявайки нарушения в зрението. Въпреки че в ранните фази може да се контролира с очила, лещи и различни лечения, трансплантация на роговицата може да се обмисли, ако зрението не може да се коригира достатъчно с очила/лещи, ако се развие напреднало изтъняване и неравност на роговицата, или ако настъпи трайно увреждане на повърхността на роговицата.

Трайно увреждане след инфекции на роговицата

Някои инфекции на роговицата могат да оставят трайни белези, затъмняване или загуба на тъкан на роговицата дори след оздравяване. Това пречи на правилното навлизане на светлината в окото и може значително да намали зрението. Трансплантация на роговицата може да се обмисли, когато след инфекция се появят трайни белези, изтъняване на роговицата или язви, които не зарастват.

Трайна едема на роговицата

Ендотелният слой на вътрешната повърхност на роговицата е отговорен за поддържането на баланса на течностите, който запазва роговицата прозрачна. Когато този слой не функционира правилно, роговицата натрупва течност, подува се и зрението става размазано. Това може да се случи поради определени заболявания на ендотела, свързани с възрастта, увреждане на ендотела след предишни очни операции или трайна едема, развиваща се след продължителни проблеми с роговицата. Ако влошаването на зрението значително влияе на ежедневния живот и е трайно, може да се планира трансплантация.

Неуспех на предишна трансплантация на роговицата

При някои пациенти, претърпели предишна трансплантация на роговицата, прозрачността на трансплантираната тъкан може да се влоши с времето или нейната функция може да намалее. Ако зрението отново значително се влоши и няма други възможности, може да се обмисли повторна трансплантация на роговицата.

Наследствени дистрофии на роговицата (генетични заболявания на роговицата)

В някои редки случаи роговицата може да загуби прозрачност от раждането или да развие сериозно увреждане през детството. В случаи, които сериозно засягат зрението и са трайни, може да се планира трансплантация.

Химически изгаряния на роговицата

Киселини, основи (като луга) или други химически вещества могат сериозно да увредят тъканта на роговицата. След изгаряне може да се развият загуба на прозрачност на роговицата, васкуларизация и трайна загуба на зрение. Ако роговицата не се възстанови въпреки подходящите лечения, може да се извърши трансплантация на роговицата.

Как се извършва трансплантация на роговицата?

Операцията за трансплантация на роговицата обикновено се извършва под локална анестезия; пациентът не се упоява напълно, само окото и околната област се обезчувствяват, за да бъде процедурата комфортна. Обаче, обща анестезия може да се предпочете при педиатрични пациенти, хора, които имат затруднения да останат неподвижни, или в случаи, когато се смята за необходимо.

По време на операцията внимателно се отстранява увредената тъкан на роговицата, а на нейно място се поставя роговица от донор, подготвена в подходящи размери. Процедурата завършва с микрохирургични техники, а в края на операцията окото се покрива със защитна превръзка.

Днес съществуват два най-често използвани метода за трансплантация на роговицата: процедурите DALK и DMEK. Методът, който ще се приложи, се определя според това кой слой на роговицата е увреден.

DALK (трансплантация на предната роговица)

С този метод се отстраняват увредените тъкани в предната част на роговицата, но се запазва най-вътрешният слой — ендотелът. Това означава, че здравият вътрешен слой на роговицата на пациента остава на място. След това здрав преден слой, взет от донор, се поставя в подготвената област и се фиксира с фини конци. Този метод се предпочита особено при пациенти, чийто вътрешен слой на роговицата е интактен.

DMEK (трансплантация на ендотелния слой на роговицата)

При този метод проблемът е в най-вътрешния слой на роговицата. В този случай се отстранява само увреденият ендотелен слой. Много фин вътрешен слой, взет от роговицата на донора, се поставя вътре в окото и се фиксира на задната повърхност на роговицата със специални техники. Обикновено малък въздушен мехур, въведен в окото, помага на новата тъкан да се прикрепи на мястото си.

Как изглежда процесът на възстановяване след трансплантация на роговицата?

Процесът на възстановяване след трансплантация на роговицата изисква търпение. Дори ако операцията е успешна, зрението не се изчиства веднага. Роговицата е най-чувствителният и най-прозрачният слой на окото. Необходимо е време, за да новата трансплантирана тъкан се адаптира към окото, отокът да спадне и зрението да се стабилизира. Този процес може да варира от човек на човек, но редовното проследяване е много важно.

Следното се счита за нормално през първите дни след операцията:

• Размазано зрение
• Лека болка или усещане за изтръпване
• Зачервяване на окото
• Чувствителност към светлина
• Насълзяване

Тези симптоми обикновено намаляват с времето. Най-важното през първите дни е редовно да се използват капките, предписани от лекаря, и да се пази окото от удари.

Общо през първите 1-3 месеца:

• Зачервяването намалява.
• Дискомфортът отминава.
• Зрението започва постепенно да се изчиства.

Обаче зрението може да не бъде напълно възстановено през този период. Пълното възстановяване на зрението след трансплантация на роговицата обикновено отнема между 6 месеца и 1 година. Този период може да бъде по-кратък при някои пациенти и по-дълъг при други.

Ако има конци, те могат да бъдат премахнати или коригирани с течение на времето според оценката на лекаря. За здраво възстановяване е много важно да се използват капките навреме и редовно, да не се търка окото, да се пази от удари, да не се пропускат контролните прегледи и да не се прекъсва приемът на лекарства без препоръка от лекар.

Често задавани въпроси за трансплантацията на роговицата

Трудна ли е операцията за трансплантация на роговицата?

Това е деликатна операция, изискваща микрохирургия, но опитните хирурзи я извършват безопасно.

Колко дни са необходими за зарастване на трансплантацията на роговицата?

Началното зарастване започва в рамките на няколко седмици, докато пълното възстановяване на зрението може да отнеме няколко месеца в зависимост от използвания метод.

Колко конци се използват при трансплантация на роговицата?

Трансплантациите с пълна дебелина обикновено изискват около 16 фини конци; някои методи могат да използват по-малко конци или никакви (като DMEK).

Извършва ли се трансплантация на роговицата в Турция?

Да, успешно се извършва в много добре оборудвани офталмологични центрове в Турция.

Упоява ли се пациентът по време на трансплантация на роговицата?

Обикновено се извършва под локална анестезия, но в някои случаи може да се предпочете обща анестезия.

Какво се случва, ако не се извърши трансплантация на роговицата?

В случай на сериозно увреждане на роговицата загубата на зрение може да прогресира, а в някои случаи структурната цялост на окото може да бъде компрометирана.

Колко дълго издържа трансплантираната роговица?

Трансплантираната роговица може да функционира много години; продължителността зависи от очната структура на пациента и спазването на контролните прегледи.

Кой е кандидат за трансплантация на роговицата?

Извършва се при пациенти, чието зрение е значително намалено поради трайно увреждане на роговицата, затъмняване, деформация или ендотелна недостатъчност.

Какъв е процентът на възстановяване на зрението след трансплантация на роговицата?

Процентът на възстановяване на зрението след трансплантация на роговицата варира според текущото състояние на окото на пациента, но повечето пациенти постигат значително подобрение на зрението; все пак точният резултат е индивидуален. Възстановяването на зрението след трансплантация на роговицата може да отнеме между 6 месеца и 1 година.

Променя ли се цветът на окото след трансплантация на роговицата?

Не, тъй като роговицата е прозрачен слой, цветът на окото не се променя след трансплантацията.

Как се намира роговица от донор?

Роговицата от донор се получава от подходящ донор и, след преминаване на проверки за медицинска годност чрез очните банки, се получава за трансплантация.

Трансплантацията на черен дроб е процес на замяна на увредения черен дроб със здрав черен дроб от донор при пациенти с напреднала чернодробна недостатъчност или необратимо увреждане на черния дроб. Този метод, извършен чрез трансплантация на здрава чернодробна тъкан от жив донор или донор с мозъчна смърт на пациента, е една от най-ефективните и най-трайните опции за лечение при чернодробни заболявания в терминален стадий.

Какво е трансплантация на черен дроб?

Трансплантацията на черен дроб е процес на хирургично отстраняване на собствения черен дроб на пациента, който вече не може да изпълнява своята функция, и замяната му със здрав черен дроб от донор при напреднали чернодробни заболявания. Тази процедура обикновено се извършва при случаи на сериозно увреждане на черния дроб, цироза или необратим упадък на чернодробната функция.

Трансплантацията на черен дроб, извършена чрез трансплантация на здрав черен дроб или чернодробна тъкан от жив донор или донор с мозъчна смърт на реципиента, е животоспасяващ метод на лечение, който може значително да подобри очакваната продължителност на живота и качеството на живот на пациентите.

Защо се извършва трансплантация на черен дроб?

Трансплантацията на черен дроб се извършва, когато черният дроб е необратимо увреден, не може да изпълнява функциите си, и животът на пациента е в риск. Тези ситуации включват:

Чернодробна недостатъчност в терминален стадий (цироза)

Цирозата се развива вследствие на трайно увреждане на чернодробната тъкан и нейното заместване с фиброзна (белезна) тъкан. В напреднал стадий се развиват натрупване на течност в корема (асцит), жълтеница, промени в съзнанието (чернодробна енцефалопатия), кървене от варици и сериозни нарушения на коагулацията. В този момент медицинското лечение е недостатъчно, а трайното решение е трансплантацията на черен дроб.

Остра чернодробна недостатъчност (с внезапно начало)

Трансплантацията на черен дроб се извършва също при случаи на чернодробна недостатъчност, която се развива бързо и прогресира при човек, който преди е бил здрав. В такъв случай функциите на черния дроб могат сериозно да се влошат в рамките на няколко часа или дни. В тази животозастрашаваща ситуация решението за трансплантация може да бъде взето без отлагане.

Рак на черния дроб

Трансплантацията на черен дроб може да се извърши и при пациенти с рак на черния дроб, които отговарят на определени критерии. При случаи на хепатоцелуларен карцином (ХЦК), особено в контекста на цироза, ако туморът отговаря на определени критерии за размер и брой, трансплантацията лекува както рака, така и основната цироза.

Метаболитни и генетични заболявания на черния дроб

Някои вродени метаболитни заболявания могат сериозно да нарушат чернодробната функция. Тези заболявания включват:

• Болест на Уилсън
• Хемохроматоза
• Дефицит на алфа-1 антитрипсин
• Някои метаболитни заболявания от детството

Кой е подходящ кандидат за трансплантация на черен дроб?

Подходящостта за трансплантация на черен дроб се определя чрез оценка на тежестта на заболяването, развитите усложнения, допълнителните заболявания и общото състояние на пациента за толериране на трансплантацията. Групите, които могат да бъдат подходящи за трансплантация, са:

Пациенти с остра или хронична чернодробна недостатъчност

Основната причина за кандидатура за трансплантация на черен дроб е чернодробната недостатъчност.

• Остра чернодробна недостатъчност (внезапно и сериозно увреждане, развиващо се при преди здрав човек поради фактори като вируси, отравяне с лекарства/гъби или автоимунни причини),
• Хронична чернодробна недостатъчност (основно поради цироза).

Пациенти с цироза, готови за трансплантация (оценка чрез MELD/Child)

При пациенти с цироза необходимостта от трансплантация се оценява чрез кръвни изследвания, клинично състояние и системи за точкуване. В тази оценка се използват две основни системи:

• MELD скор (изчислен със стойности като натрий, билирубин, INR и креатинин),
• Child скор (отчитащ билирубин, албумин, INR, както и находки като натрупване на течност/асцит в корема и нарушение на съзнанието)

MELD скор от 15 или повече и Child B или C скор са важни прагове, показващи, че е дошло време за трансплантация.

Пациенти със сериозни усложнения поради цироза

При някои пациенти с цироза не само точкуването, но и наличието на усложнения засилват кандидатурата за трансплантация. Следните състояния, наречени специално „усложнения на портална хипертония“, са важни при оценката за трансплантация:

• Натрупване на течност в корема (асцит)
• Кървене от езофагеални варици
• Нарушение на съзнанието (чернодробна енцефалопатия)

Кой не може да получи трансплантация на черен дроб?

Трансплантацията на черен дроб не се извършва при всички пациенти с чернодробно заболяване; решението се взема чрез съвместна оценка на обхвата на заболяването, съдовата структура, състоянието на рака и общото здравословно състояние на пациента.

• Трансплантация на черен дроб не се извършва при пациенти с рак, който се е разпространил извън черния дроб (метастатичен).
• Трансплантация не се извършва при пациенти с чернодробни тумори в напреднал стадий, засегнали големи кръвоносни съдове, или които не отговарят на критериите за трансплантация.
• В случаи, когато порталната вена е сериозно тромбозирана (напълно запушена), хирургичната трансплантация може да не е възможна.
• Трансплантация не се извършва при хора с напреднала и неконтролирана сърдечна болест поради високия риск на голяма операция.
• Пациенти със сериозна и необратима белодробна болест не се считат за подходящи за трансплантация.
• Трансплантацията не е безопасна при пациенти, развили мултиорганна недостатъчност.
• Трансплантация не се извършва при хора, чието общо състояние е толкова лошо, че не могат да толерират операцията.
• Трансплантация не се извършва при пациенти с нисък MELD скор, които могат да се контролират с медицинско лечение, тъй като е ненужна.

Как се извършва трансплантацията на черен дроб?

Операцията се извършва под обща анестезия и може да продължи часове. Първо внимателно се отстранява увреденият черен дроб на пациента. След това здравият черен дроб се поставя в корема, и неговите кръвоносни съдове и жлъчен канал се свързват поотделно. Когато се установи кръвотокът, новият черен дроб започва да функционира.

Ако трансплантацията е от жив донор, операциите на донора и реципиента започват едновременно и се координират от два отделни екипа. Докато от донора се отстранява подходящата част от черния дроб, от реципиента се отстранява болния черен дроб и се финализират подготовките; така органът се трансплантира бързо, без отлагане.

След операцията пациентът се наблюдава внимателно в интензивното отделение. Контролира се кървенето, следи се функцията на органа, и се започват лекарства за регулиране на имунната система, за да се предотврати отхвърлянето на новия черен дроб от тялото. При подходящо проследяване и лечение пациентите могат накрая да се върнат към своя ежедневен живот.

Какви са условията за донор при трансплантация на черен дроб?

При трансплантация на черен дроб от жив донор изключително важни са както съвместимостта на донора с реципиента, така и собственото му здраве. Условията за донор са следните:

• Лица под 18 години не могат да бъдат донори. Обикновено са подходящи лица между 18 и 60 години.
• Необходима е съвместимост на кръвната група с реципиента. В някои специални случаи могат да се разглеждат различни кръвни групи, но пълната съвместимост е идеална.
• Не могат да имат сериозно хронично заболяване.
• Не могат да имат активна инфекция.
• Не могат да имат мастен черен дроб, цироза или структурно заболяване на черния дроб.
• Функциите на сърцето, белите дробове и бъбреците трябва да бъдат нормални.
• Обемът на черния дроб на донора трябва да бъде достатъчно голям за реципиента, а оставащата част при донора трябва да бъде на безопасно ниво.
• Донорът трябва да бъде доброволец. Извършва се психиатрична оценка. За донорства, които не са от роднини, е необходимо съгласие на етичен комитет.
• Екстремното затлъстяване не е желателно.

Следните групи може да не бъдат подходящи за донорство:

• Лица с активен хепатит или инфекциозни заболявания
• Лица с напреднал мастен черен дроб
• Лица със сериозни сърдечни и белодробни заболявания
• Лица с неконтролиран диабет или хипертония
• Лица, считани за психиатрично неподходящи

На какво трябва да обърнат внимание донорите при трансплантация на черен дроб?

Да бъдеш жив донор при трансплантация на черен дроб е сериозна отговорност както от хуманитарна, така и от медицинска гледна точка. Затова лицето, което ще дари черен дроб, трябва да обърне внимание на някои важни точки преди и след операцията.

На какво да се обърне внимание преди операцията

Живият донор трябва да бъде напълно здрав. Затова се извършват подробни кръвни изследвания, образни изследвания и оценка на органите. Кандидатът за донор трябва:

• Да не има чернодробно заболяване
• Да не има сериозно сърдечно, белодробно или бъбречно заболяване
• Да не има активна инфекция
• Да бъде психологически подготвен за процеса. Освен това е важно да спре пушенето и консумацията на алкохол преди операцията, да се храни редовно и да спазва процеса на подготовка, препоръчан от лекаря.

На какво да се обърне внимание след операцията

В постоперативния период:

• Медицинските контролни прегледи не трябва да се пропускат.
• Лекарствата трябва да се приемат редовно.
• През първите седмици трябва да се избягва повдигането на тежки предмети.
• Трябва да се обърне внимание на хигиената за предотвратяване на риска от инфекция.
• Трябва да се спазва балансирано хранене с достатъчно протеини.

Тъй като черният дроб е регенеративен орган, останалата чернодробна тъкан постепенно ще нарасне отново до своя нормален капацитет. Обаче по време на този процес на оздравяване трябва да се избягват дейности, които прекомерно натоварват тялото.

Какво се случва, ако има отхвърляне на органа след трансплантация на черен дроб?

След трансплантация на черен дроб имунната система на тялото може да възприеме новия трансплантиран черен дроб като чуждо тяло и да развие защита срещу него. Това се нарича отхвърляне на органа. Обаче благодарение на имуносупресивните лекарства, използвани днес, отхвърлянето на органа често може да се контролира.

Когато се открие отхвърляне на органа, обикновено:

• Увеличават се дозите на имуносупресивните лекарства.
• Започват допълнителни лечения.
• При необходимост се налага кратка хоспитализация.

Повечето остри (ранни) случаи на отхвърляне на органа могат да се контролират с подходящо лечение. Ранното откриване увеличава успеха на лечението.

Често задавани въпроси за трансплантацията на черен дроб

Колко дълго живее донорът на черен дроб?

Живите донори, при подходящи здравословни условия, могат да продължат живота си с нормална очаквана продължителност на живота и качество на живот след операцията.

Трансплантацията на черен дроб окончателно решение ли е?

Трансплантацията на черен дроб е най-ефективното лечение за чернодробно заболяване в терминален стадий, но изисква доживотно проследяване и лекарства.

Колко време е необходимо на черния дроб да се регенерира?

Черният дроб се регенерира в голяма степен по обем в рамките на няколко месеца след трансплантация от жив донор.

Има ли възрастова граница за трансплантация на черен дроб?

Няма строго възрастово ограничение; важна е биологичната възраст на пациента и общото здравословно състояние, което му позволява да толерира операцията.

Какви са рисковете за донора на черен дроб?

Макар дарението от жив донор да се счита за безопасно, както при всяка голяма хирургия, съществува риск от кървене, инфекция и, в редки случаи, сериозни усложнения.

Трансплантацията на черен дроб тежка операция ли е?

Трансплантацията на черен дроб е дълга и технически сложна операция, която изисква напреднал хирургичен опит.

Колко продължава възстановяването на човек след трансплантация на черен дроб?

Пациентите обикновено могат да се върнат към ежедневния живот в рамките на няколко седмици след трансплантацията, но пълното възстановяване може да отнеме няколко месеца.

Трансплантацията на бъбрек е хирургично поставяне на здрав бъбрек в тялото на пациент с бъбречна недостатъчност, с цел поемане на функцията на бъбрека, който не функционира. Процесът на трансплантация се състои от идентифициране на подходящ донор, планиране на операцията и постоперативно проследяване.

Какво е трансплантация на бъбрек?

Трансплантацията на бъбрек (бъбречна трансплантация) е хирургична замяна на бъбрек, който трайно е загубил функцията си, със здрав бъбрек. Това е една от най-често извършваните органни трансплантации. Обикновено се извършва при хора с бъбречна недостатъчност в терминален стадий. Бъбреците изпълняват жизненоважни функции като пречистване на кръвта, елиминиране на вредни вещества чрез урината и поддържане на баланса на вода и соли в организма. Когато тези функции не могат да се изпълняват, в организма се появяват сериозни здравословни проблеми.

Когато бъбречната недостатъчност прогресира, пациентите често се подлагат на диализа. Диализата пречиства кръвта с помощта на машина; обаче този процес се извършва в определени интервали и не замества напълно всички функции на бъбрека. Когато трансплантираният бъбрек се свърже с кръвоносната система на тялото, той започва да филтрира кръвта и да произвежда урина.

Това помага за елиминирането на отпадните продукти (като урея и креатинин), които се натрупват в кръвта, и за изхвърлянето на излишната течност от тялото. В резултат на това много от симптомите и дисбалансите, причинени от бъбречната недостатъчност, могат да се подобрят с течение на времето.

Какво е роботизирана трансплантация на бъбрек?

Роботизираната трансплантация на бъбрек е форма на операция за трансплантация на бъбрек, подпомагана от робот и извършвана лапароскопски, която се прилага при пациенти с бъбречна недостатъчност. Това означава, че операцията продължава да се извършва от хирурга; обаче хирургът извършва операцията с по-голяма прецизност и контрол с помощта на роботизирана система.

При класическата (открита) трансплантация на бъбрек се прави по-голям разрез в корема. При роботизираната трансплантация на бъбрек се правят няколко малки отвора в корема. Въвеждат се камера и специални хирургични инструменти. Хирургът извършва операцията, седнал на конзола, управлявайки тези инструменти.

Защо се извършва трансплантация на бъбрек?

Трансплантация на бъбрек се извършва, когато бъбреците вече не могат трайно да изпълняват своята функция. Най-основната причина е бъбречна недостатъчност в терминален стадий. Когато работният капацитет на бъбреците падне до критично ниво, тялото не може да се прочисти, нито да поддържа своя вътрешен баланс. Това състояние може, с течение на времето, да доведе до сериозни проблеми, засягащи много органи, особено сърдечно-съдовата система. Целта на трансплантацията е да позволи на пациента да продължи да живее, като бъбрекът отново поеме тези функции.

Други причини за трансплантация на бъбрек включват:

• Когато бъбреците престанат да функционират, отпадни продукти като урея и креатинин се натрупват в кръвта. Това натрупване може да причини слабост, загуба на апетит, гадене, сърбеж, проблеми със сънa и значително намаляване на общото здраве. Трансплантацията на бъбрек прочиства тялото, гарантирайки редовна филтрация на тези отпадни продукти.
• Диализата се извършва в определен момент и в редовни интервали, което може да ограничи ежедневния живот на човека и може да не осигури еднакъв комфорт за всички пациенти. При подходящите пациенти трансплантацията може да намали или напълно да елиминира нуждата от диализа.
• При бъбречна недостатъчност задържането на вода в тялото може да се увеличи; могат да се появят симптоми като отоци на краката, затруднено дишане и високо кръвно налягане. Освен това балансът на минерали като калий, натрий и фосфор може да бъде нарушен, и това може да създаде значителни рискове, включително проблеми със сърдечния ритъм. Трансплантацията на бъбрек може да стабилизира баланса на течности и минерали в тялото.
• Бъбреците имат пряка роля в регулирането на кръвното налягане. Когато бъбречната функция е нарушена, хипертонията става честа и може да бъде трудна за контролиране. Трансплантацията може да допринесе за по-добро управление на кръвното налягане.
• Бъбреците също имат роля в производството на определени хормони, като еритропоетин, които влияят на производството на кръв. Анемията е честа при бъбречна недостатъчност. Освен това здравето на костите може да бъде негативно повлияно поради дисбаланс на витамин D, калций и фосфор. Трансплантацията може да елиминира тези проблеми чрез възстановяване на хормоналните ефекти на бъбрека.

Кой е подходящ кандидат за трансплантация на бъбрек?

Трансплантацията на бъбрек обикновено се разглежда за хора с бъбречна недостатъчност в терминален стадий. Тази група включва:

• Хора с напреднала бъбречна недостатъчност,
• Пациенти на диализа,
• Пациенти, които още не са започнали диализа, но чиято бъбречна функция е достатъчно намалена, за да изисква трансплантация (кандидати за превантивна трансплантация).

В кои случаи не може да се извърши трансплантация на бъбрек?

Някои по-възрастни пациенти могат да бъдат кандидати за трансплантация, ако са медицински подходящи, докато някои по-млади пациенти може да не бъдат подходящи поради сериозни съпътстващи здравословни проблеми. Следните групи може да не бъдат подходящи за трансплантация на бъбрек:

• Сърдечно-съдови заболявания, изискващи контрол
• Напреднали белодробни заболявания
• Чернодробни заболявания
• Тумори
• Сериозни проблеми в съдовата структура
• Специфични състояния, свързани с имунната система

Как се извършва трансплантация на бъбрек?

Трансплантацията на бъбрек е хирургична процедура, при която се имплантира здрав бъбрек на пациенти с напреднала бъбречна недостатъчност. Трансплантираният бъбрек може да се получи от жив донор или донор с мозъчна смърт. Операцията в операционната зала се извършва от опитни екипи за органна трансплантация.

По време на операцията собствените бъбреци на пациента обикновено не се отстраняват. Новият бъбрек обикновено се поставя в дясната или лявата ингвинална област, извън перитонеума. Това е защото в тази област се намират големи кръвоносни съдове, което позволява по-безопасни хирургични връзки.

Артерията и вената на трансплантирания бъбрек се свързват със съдовата система на пациента. След това уретерът, каналът, който излиза от бъбрека, се свързва с пикочния мехур. Когато тези връзки се завършат, започва притока на кръв към бъбрека, и при повечето пациенти се наблюдава производство на урина в кратко време.

Ако бъбрекът се взема от жив донор, операцията на донора обикновено се извършва със затворен (лапароскопски) метод. Тази техника, извършвана чрез по-малки разрези, може да ускори процеса на възстановяване на донора и да подобри постоперативния комфорт. Операцията по трансплантация за реципиента, обаче, се извършва с открита хирургична техника.

Понякога, поради несъвместимост на кръвна група или тъкан, донорът не може да дари бъбрек на своя роднина. В такъв случай се разглежда метод, наречен „кръстосана трансплантация“. В тази система се сдвояват два или повече двойки донор-реципиент. Ако донорът на една двойка не е подходящ за своя роднина, той може да бъде подходящ за реципиента на другата двойка. Така, чрез взаимно сдвояване, всеки реципиент може да получи съвместим бъбрек.

Кръстосаната трансплантация предлага значителна възможност за пациенти с малки шансове за получаване на трансплантация. Всички двойки се планират на базата на подробни тестове за съвместимост и медицински оценки, и операциите се извършват едновременно.

Какви са признаците на отхвърляне на трансплантирания бъбрек?

След трансплантация на бъбрек имунната система може да възприеме трансплантирания бъбрек като чуждо тяло и да реагира срещу него. Това се нарича отхвърляне на органа. Отхвърлянето не винаги показва симптоми. Поради това редовните кръвни изследвания и медицински контроли са от жизненоважно значение. Все пак, някои възможни симптоми включват:

• Повишено ниво на креатинин
• Намаляване на количеството урина
• Отоци
• Високо кръвно налягане
• Повишена температура
• Болка и чувствителност на мястото на трансплантацията
• Умора, загуба на апетит, слабост

Какво е тест за кръвна група / съвместимост на кръвна група за трансплантация на бъбрек?

Една от най-важните фази в трансплантацията на бъбрек е оценката на съвместимостта на кръвната група. Преди трансплантацията, както реципиентът, така и донорът се подлагат на ABO тест за кръвна група. Това е защото кръвните групи на реципиента и донора трябва да бъдат съвместими преди трансплантацията.

• Кръвна група 0: може да получи бъбрек само от кръвна група 0.
• Кръвна група A: може да получи бъбрек от A или 0.
• Кръвна група B: може да получи бъбрек от B или 0.
• Кръвна група AB: може да получи бъбрек от A, B, AB и 0.

Какви са страничните ефекти и рисковете на трансплантацията на бъбрек?

Както всяка хирургична процедура, трансплантацията на бъбрек носи определени рискове и странични ефекти както за реципиента (пациента), така и за донора. Тези рискове могат да варират според хирургичната процедура и дългосрочната употреба на лекарства.

Възможните рискове за реципиента включват:

• Рискове, свързани с операцията, като кървене и уринарна инконтиненция
• Отхвърляне на органа
• Инфекция
• Страничните ефекти на имуносупресивните лекарства включват високо кръвно налягане, диабет, увеличаване на теглото, остеопороза и висок холестерол.

Възможните рискове за донора включват:

• Рискове, свързани с операцията, като кървене и инфекция
• Временна постоперативна болка, умора и ограничена подвижност, които могат да се наблюдават краткосрочно
• Леко намаление на бъбречната функция поради живот с един бъбрек

Какво трябва да се направи след трансплантация на бъбрек?

За да продължи трансплантираният бъбрек да функционира правилно и за да се предотвратят възможни усложнения, пациентът трябва да следва определени правила. Тези правила са следните:

• Най-критичният аспект след трансплантацията е редовната употреба на лекарства, които регулират имунната система. Тези лекарства помагат да се избегне разпознаването на новия бъбрек от тялото като чуждо тяло и отхвърлянето му.
• През първите месеци след трансплантацията контролите са по-чести. Нивата на креатинин, бъбречната функция и нивата на лекарствата се следят чрез кръвни изследвания. Въпреки че интервалите между контролите могат да се удължат с времето, те не се прекратяват напълно.
• Рискът от инфекция може да се увеличи поради имуносупресивните лекарства. Поради това трябва внимателно да се спазва хигиена на ръцете, да се действа с повишено внимание в претъпкани и затворени помещения, и незабавно да се обърне към лекар, ако се появят симптоми като повишена температура, кашлица и усещане за парене при уриниране.
• Хранителният план след трансплантацията трябва да се съобрази с препоръките на лекаря и диетолога. Трябва да се избягва прекомерен прием на сол. Трябва да се обърне внимание на балансирано и хигиенично хранене. Трябва да се гарантира подходящ прием на течности.
• Високото кръвно налягане и неконтролираният диабет могат да увредят трансплантирания бъбрек. Поради това кръвното налягане трябва да се измерва редовно, и, ако е необходимо, трябва да се следят и нивата на кръвната захар.
• През първите седмици след операцията не се препоръчва повдигане на тежки предмети, резки движения или извършване на дейности, които прекомерно натоварват коремната област. Трябва да се внимава през периода, определен от лекаря, а физическата активност трябва да се увеличава постепенно.

Често задавани въпроси за трансплантацията на бъбрек

Колко години може да се живее след трансплантация на бъбрек?

Очакваната продължителност на живота след трансплантация на бъбрек може да продължи много години с добро здраве, в зависимост от общото здраве на пациента, спазването на фармакологичната терапия и редовните контроли.

На каква възраст може да се бъде донор на бъбрек?

Живите донори на бъбрек обикновено се избират измежду хора на 18 години или по-възрастни, които са медицински здрави.

Колко продължава възстановяването на донора на бъбрек?

Живите донори обикновено могат да се върнат към ежедневния живот за 2 до 4 седмици.

Колко дни са необходими на пациент с трансплантация на бъбрек да се възстанови?

Пациентите с трансплантация обикновено се изписват в рамките на 1 до 2 седмици, но пълното възстановяване може да отнеме няколко седмици.

Какво трябва да яде реципиентът на трансплантация на бъбрек?

Реципиентът на трансплантация на бъбрек трябва да консумира хигиенична и балансирана храна с ниско съдържание на сол и да следва хранителния план, препоръчан от неговия лекар.

Какви са условията за трансплантация на бъбрек?

Трансплантацията на бъбрек изисква диагноза на бъбречна недостатъчност в терминален стадий, медицинска подходящост и завършване на необходимите тестове за съвместимост на кръв и тъкан.

Важна ли е еднаквата кръвна група за трансплантация на бъбрек?

Да, съвместимостта на кръвната група е важен критерий за безопасността и успеха на трансплантацията.

Лесно ли е да се намери бъбрек за трансплантация?

Процесът на намиране на бъбрек зависи от наличността на донори и списъка на чакащите, поради което не протича с еднакъв темп за всички пациенти.

Колко продължава трансплантацията на бъбрек?

Операцията по трансплантация на бъбрек обикновено продължава от 3 до 4 часа, но продължителността може да варира според състоянието на пациента.

Какво трябва да бъде нивото на креатинин след трансплантация на бъбрек?

Нивата на креатинин след трансплантация обикновено се очакват между 0,5 и 1,1 mg/dL при жените и 0,6 до 1,3 mg/dL при мъжете, но идеалното ниво може да варира според мускулната маса и общото здраве на пациента.

Сколиозата е тримерна кривина на гръбначния стълб, характеризираща се с ротация на прешлените около собствената им ос, която обикновено се появява в областта на гръдния кош и долната част на гърба. При нормален гръбначен стълб гръбначният столб изглежда прав, когато се гледа отзад. При сколиоза гръбначният стълб се изкривява наляво или надясно, формирайки деформация във формата на „S“ или „C“.

Хирургията на гръбначния стълб е интердисциплинарна медицинска специалност, която се фокусира върху лечението на структурни деформации на гръбначния стълб, травматични наранявания и дегенеративни нарушения на гръбначния стълб, като сколиозата е една от нейните основни области на интерес. Целите на хирургията на гръбначния стълб са подобряване на качеството на живот на пациента, елиминиране на натиска върху нервите и възстановяване на правилното подравняване на гръбначния стълб и общия баланс на тялото.

Какво е сколиоза?

Сколиозата е деформация на гръбначния стълб, определена като латерална кривина на гръбначния стълб, измерена на 10 градуса или повече, която най-често се открива по време на период на бърз растеж (преди пубертета). Сколиозата не е само козметичен проблем; тя е също системно здравно състояние, което в по-тежки случаи може да влияе на респираторния капацитет и да нарушава функцията на вътрешните органи. Основните характеристики на сколиозата са следните:

• Латерална кривина на гръбначния стълб (латерална девиация)
• Ротация на прешлена (торзия)
• Асиметрия на раменете и хълбоците
• Изразен вид на гърбица (ребрена гърбица) от една страна на гърба.

Какви са симптомите на сколиозата?

Сколиозата често се проявява с видими асиметрии, които могат да се открият по време на физически преглед. Особено при юношите първите предупредителни знаци могат да включват дрехи, които не се прилепват правилно, или рамо, изглеждащо по-високо от другото. Симптомите на сколиозата са изложени по-долу:

• Едно рамо остава по-високо от другото
• Една лопатка е по-изразена или издадена
• Асиметрия между дясната и лявата страна на контура на кръста
• Неравномерно разстояние между ръцете и тялото, когато ръцете висят свободно до тялото.
• Тялото се накланя на една страна

Какво е хирургия на гръбначния стълб?

Хирургията на гръбначния стълб обхваща всички хирургични процедури, извършвани на 33 прешлена, от областта на врата до опашната кост, на дисковете между тези кости и на тъканта на гръбначния мозък, която те защитават. В хирургията на гръбначния стълб се използват усъвършенствани медицински технологии за лечение на анатомично сложните мрежи от нерви и поддържащи тъкани, с цел подобряване на тяхната функция и структурна целостност.

Основният принцип на съвременната хирургия на гръбначния стълб е постигането на стабилизация на гръбначния стълб и извършването на декомпресия (елиминиране на натиска върху нервите). Хирургичната интервенция обикновено се счита за необходима за защита на неврологичното здраве на пациента, когато консервативните методи като физиотерапия, лекарства или инжекции са недостатъчни.

С какви заболявания се занимава хирургията на гръбначния стълб?

Специалистите по хирургия на гръбначния стълб лекуват широк спектър от състояния, от дегенеративни процеси до генетични нарушения. Тези състояния могат да нарушат механичното подравняване на гръбначния стълб и могат да включват фактори, които пряко застрашават нервната система. Проблемите, с които се занимава хирургията на гръбначния стълб, са следните:

• Лумбални и цервикални хернии (дискова херния): това е състояние, при което междупрешленните дискове се изместват от своето място и притискат нервите.
• Кривина на гръбначния стълб (сколиоза и кифоза): структурни нарушения, характеризиращи се с абнормна латерална или предна кривина на гръбначния стълб.
• Стеснение на спиналния канал (спинална стеноза): това е състояние, при което спиналният канал се стеснява, ограничавайки преноса на нервни сигнали и притискайки нервите.
• Приплъзване на прешлен (спондилолистеза): това е изместване на един прешлен напред или назад спрямо друг, което води до нестабилност на гръбначния стълб.
• Тумори на гръбначния стълб: това са доброкачествени или злокачествени образувания, които се развиват в или около гръбначния мозък и в околните костни структури.
• Фрактури и травма на гръбначния стълб: това са нестабилни костни наранявания, които са резултат от инциденти или падания.
• Анкилозиращ спондилит: това е състояние на намалена подвижност, причинено от възпаление на ставите на гръбначния стълб.

Кога да се посети отделението по хирургия на гръбначния стълб?

Нарушението на системата на гръбначния стълб може да се прояви не само с болка в гърба, но и с различни симптоми, разпростиращи се по нервните пътища. Промените, усещани в крайниците (ръце и крака), са важни сигнали, които могат да изискват хирургична оценка. Симптомите, индикиращи необходимост от хирургична интервенция, са следните:

• Остри болки като електрически удари, разпростиращи се в ръцете и краката
• Постоянно усещане за изтръпване и мравучкане в ръцете и краката
• Съкращаване на разстоянието за ходене и бързо уморяване на краката (неврогенна клаудикация)
• Загуба на мускулна сила (невъзможност за задържане на предмети или развитие на отпусната стъпало)
• Внезапна загуба на контрол на урина или изпражнения (това е индикация за спешна операция).
• Видими постурални нарушения и асиметрия на раменете

Какви диагностични методи се използват в хирургията на гръбначния стълб?

Прецизният план за лечение започва с рентгенологични и електрофизиологични тестове, които позволяват оценка на гръбначния стълб на милиметрово ниво. След физически преглед хирургът на гръбначния стълб използва усъвършенствани техники за образна диагностика за ясно разпознаване на произхода на проблема. Най-често използваните диагностични методи в хирургията на гръбначния стълб са изложени по-долу:

• Магнитен резонанс (МР): това е златният стандарт за детайлна оценка на меките тъкани, междупрешленните дискове и нервните корени.
• Компютърна томография (КТ): предпочита се за ясна визуализация на костната структура и линиите на фрактурите.
• Рентген: използва се за оценка на общото подравняване на гръбначния стълб и определяне на степента на кривината.
• ЕМГ (електромиография): извършва се за измерване на скоростта на нервната проводимост и обхвата на мускулното увреждане.

Какви методи на лечение се използват в хирургията на гръбначния стълб?

Напредъкът на технологичната инфраструктура позволява разработването на хирургични решения, адаптирани за всеки пациент и всяко състояние.

Лечение на лумбални и цервикални хернии (дискова херния)

При лечението на лумбална и цервикална дискова херния първо се разглеждат нехирургични методи като почивка, физиотерапия и епидурални инжекции. Обаче операцията е неизбежна в случаи, когато присъстват неврологични дефицити. Най-често прилаганите методи са:

• Микродискектомия: това е отстраняване на хернирания дисков материал през малък разрез с помощта на хирургичен микроскоп.
• Напълно ендоскопска дискектомия: това е процедура за отстраняване на хернирания диск чрез въвеждане на камера през отвор от около 0,5-1 см.
• Дискова протеза: при цервикална дискова херния, това е процедура, при която се имплантира изкуствен диск, заменящ увреденото диск, за запазване на подвижността.

Лечение на кривина на гръбначния стълб (сколиоза и кифоза)

Лечението на сколиозата се планира според степента на кривината и възрастта на пациента. При леки кривини се използват наблюдение и корсети, докато при прогресиращи кривини или такива, застрашаващи функцията на вътрешните органи, се прилагат следните хирургични методи:

• Задна фузия и инструментация: това е корекция и стабилизация на кривината на гръбначния стълб с винтове и пръти през задната част.
• Магнитно контролирани системи от растящи пръти: това е използване на специални разширяващи се системи, които могат периодично да се удължават, за да не ограничават растежа на гръбначния стълб при малки деца.

Лечение на стеснение на спиналния канал (спинална стеноза)

Спиналната стеноза е стеснение на спиналния канал поради стареене или дегенеративни промени (като калцификация) и натиск върху нервите. Тези пациенти обикновено изпитват изтръпване в краката и трябва да спират след ходене на определено разстояние. Основната цел на лечението е разширяване на спиналния канал и елиминиране на натиска върху нервите. Методите на лечение, прилагани при спинална стеноза, са следните:

• Ламинектомия (декомпресия): това е частично или пълно отстраняване на костната дъга в задната част на гръбначния стълб (ламина) за намаляване на натиска върху нервите.
• Фораминотомия: това е хирургично разширяване на отвора (форамен), през който нервните корени излизат от гръбначния стълб.

Лечение на приплъзване на прешлен (спондилолистеза)

Спондилолистезата е състояние, при което един прешлен се приплъзва напред или назад спрямо прешлена под него. Това състояние може да причини силна болка в долната част на гърба и натиск върху нервния корен. Физиотерапията и корсетът са ефективни в леки случаи, докато при случаи, при които се развива нестабилност, се прилагат следните лечения:

• Спинална фузия (стабилизация): това е процедура за стабилизация и фузия на приплъзналите се прешлени с титаниеви винтове и системи от клетки.
• TLIF/PLIF методи: това е процедура, при която се достига до пространството на междупрешленния диск за отстраняване на хернирания дисков материал и подпомагане на спиналната фузия.

Лечение на тумори на гръбначния стълб

Туморите на гръбначния стълб могат да произтичат от самия гръбначен стълб или да се развият в резултат на метастаза от тумори на други органи. Процесът на лечение се извършва в сътрудничество с отделенията по онкология и лъчетерапия. Хирургичната интервенция обикновено се основава на принципите на отстраняване на тумора и стабилизация на гръбначния стълб и включва следното:

• Резекция на тумора: това е отстраняване на образуванието във възможно най-голяма степен без увреждане на нервната тъкан.
• Вертебропластика / кифопластика: това е инжектиране на специален медицински цимент в прешлена в случаи на компресивни фрактури, свързани с тумор, за облекчаване на болката и укрепване на костта.

Лечение на фрактури и травма на гръбначния стълб

Фрактурите, резултат от пътнотранспортни произшествия, падания или остеопороза, може да изискват спешна интервенция поради риск от увреждане на гръбначния мозък. Лечението се определя според типа фрактура и стабилността на гръбначния стълб:

• Вътрешна фиксация: това е стабилизация на гръбначния стълб чрез поставяне на система от винтове и пръти над и под фрактурирания сегмент.
• Минимално инвазивно перкутанно завиване на винтове: позволява ранна мобилизация на пациента чрез въвеждане на винтове през малки входни точки без да се прави голям разрез на кожата.

Лечение на анкилозиращ спондилит

Анкилозиращият спондилит е хронично ревматично заболяване, характеризиращо се с възпаление на ставите на гръбначния стълб, което води до фузия на прешлените и вид на „гръбначен стълб във формата на бамбукова пръчка“. Основното лечение се състои от управление с лекарства, предписвани от ревматолози; обаче, в случаи, когато се развиват сериозни деформации, се разглеждат следните хирургични опции:

• Остеотомия: това е операция, извършвана в случаи на прекомерна предна кривина на гръбначния стълб (кифоза), при която се отстранява кост за възстановяване на изправената поза на пациента.
• Ставни интервенции: в случаи, когато са засегнати и тазобедрената, и колянната става, операции за поставяне на ендопротеза могат да се включат в хирургичния план.

Затлъстяване и хирургия на затлъстяването

Затлъстяването, казано просто, се определя като увеличаване на телесната мастна тъкан до степен, която нарушава общото здраве. Въпреки че затлъстяването често се смята за козметичен проблем, в действителност то е сериозен здравословен проблем. Лошите хранителни навици, генетичните нарушения, заседналият начин на живот, прекомерната консумация на храна и хормоналните фактори могат да допринесат за затлъстяването. Освен това затлъстяването може да доведе до значителни здравословни проблеми като сърдечни заболявания, диабет, сексуална дисфункция, нарушения на мускулно-скелетната система и сънна апнея.

Какво е затлъстяването?

Затлъстяването е комплексно разстройство, причинено от прекомерно увеличение на телесната мастна тъкан, което води до здравословни проблеми. Затлъстяването се изчислява чрез индекса на телесна маса (ИТМ), който се базира на височината и теглото: Световната здравна организация смята за затлъстяване ИТМ над 30, за морбидно затлъстяване над 40, а за суперзатлъстяване над 50. Персонализирана хирургия на затлъстяването: при подходящите пациенти със затлъстяване, затлъстяването се лекува по-лесно с персонализирани методи на лечение.

С нашата модерна технология и опитен академичен екип предлагаме най-подходящия план на лечение за всеки човек. Персонализираните варианти на лечение се определят, като се вземат предвид пола, възрастта, резултатите от тестовете и прегледите на пациента, и наличието на здравословни проблеми, свързани със затлъстяването.

Какви заболявания причинява затлъстяването?

Затлъстяването причинява много здравословни проблеми, включително негативни ефекти върху системите на тялото (ендокринна система, сърдечно-съдова система, дихателна система, стомашно-чревна система, кожа, урогенитална система, мускулно-скелетна система), психосоциалното благополучие и безплодието поради влиянието му върху качеството на спермата. Синдромът на поликистозните яйчници (ПКЯС), наблюдаван при жените, също често е свързан със затлъстяването.

Хипертонията е шест пъти по-честа при хора със затлъстяване, отколкото при слаби мъже и жени. Хипертонията, съпътстваща затлъстяването, достига много високи нива, особено в случаите на абдоминално затлъстяване, когато обиколката на талията надвишава 80 см при жените и 94 см при мъжете.

Затлъстяването едновременно увеличава риска от сърдечни заболявания, диабет и висок холестерол, създавайки по този начин условията, необходими за развитието на хипертония.

Какво е хирургията на затлъстяването (бариатрична хирургия)?

Хирургията на затлъстяването е наименование за всички хирургични интервенции, извършвани за елиминиране на морбидното затлъстяване, а в медицината се нарича „бариатрична хирургия“. Бариатричната хирургия е в момента най-ефективният метод за поддържане на загубата на тегло при пациенти с морбидно затлъстяване. Бариатрична хирургия се обсъжда, когато пациентът не може да отслабне желаното тегло с диета, физически упражнения, промяна в поведението и лекарства.

Бариатричната хирургия може да се разглежда като възможност за пациентите, борещи се с напреднало затлъстяване, да победят това заболяване. Най-важните цели на бариатричната хирургия са устойчива загуба на тегло, подобряване на качеството на живот, намаляване на нивата на усложнения, рентабилност и ниски нива на смъртност. За постигането на тези цели, преди операцията пациентът трябва да премине през задълбочена оценка на хранителните навици, хранителното и клиничното състояние от екипа по бариатрична хирургия, психологическа оценка за разпознаване на разстройства на храненето и доживотно проследяване с екип, включващ диетолог.

Какви методи се използват в хирургията на затлъстяването?

Рестриктивни методи

Тези процедури намаляват обема или капацитета на стомаха, ограничавайки по този начин приема на калории чрез стимулиране на ранно усещане за ситост. Примерите включват лапароскопски регулируем гастрален бандаж (LAGB), вертикална гастропластика с пръстен (VBG), лапароскопска стомашна резекция тип „ръкав“ (LSG) и стомашен балон.

Стомашна резекция тип „ръкав“ (операция за намаляване на стомаха)

Това е хирургичен метод за лечение на затлъстяването, който се прилага при хора с допълнителни заболявания като проблеми с коленете и сърцето, или при пациенти с индекс на телесна маса от 40 или повече, които нямат никакво основно заболяване. Казано просто, по време на операцията се отстраняват 85% от обема на стомаха с различни медицински инструменти, и стомахът се стеснява във формата на тръба. Основната цел на операцията е да ограничи количеството храна, което стомахът може да приеме. Стомашната резекция тип „ръкав“ сама по себе си не е метод за отслабване. В постоперативния период пациентите трябва да следват нов хранителен режим и, ако е възможно, програма за упражнения. Ако пациентите се придържат към хранителния режим и упражненията, могат да загубят от 65 до 80% от излишното тегло през първата година.

Стомашен балон

Стомашният балон е нехирургичен метод за отслабване при пациенти с наднормено тегло. При този метод балонът се въвежда ендоскопски в стомаха и се надува с различни специални течности, за да се постигне определен обем в стомаха. Това осигурява ранно усещане за ситост и ограничава приема на храна от пациента. Пациентите, подложени на поставяне на стомашен балон, не могат да отслабнат само поради действието на стомашния балон. Както и при другите процедури, пациентите трябва да следват подходящ хранителен режим и програма за упражнения.

Поставянето на стомашния балон се извършва със седация в ендоскопското звено, с помощта на анестезиолог. Пациентите не усещат нищо по време на процедурата. След процедурата лекарят наблюдава пациента 3-4 часа преди изписването.

Техники, променящи усвояването

Тези техники намаляват приема на калории чрез намаляване на потока на хранителни вещества и избягване на зони на усвояване. Тук попадат билиопанкреатичната диверсия (БПД) и йеюноилеалният байпас.

Комбинирани методи

Това са методи, които както ограничават приема на храна, така и намаляват усвояването. Тук попадат Roux-en-Y стомашен байпас (RYGB) и дуоденален превключвател (DS). В борбата срещу затлъстяването е възможно да се постигнат успешни резултати с ендоскопски методи заедно с хирургия. Пациентите, загрижени за рисковете на хирургичните методи, могат да предпочетат процедурите със стомашен балон и ендоскопската стомашна резекция тип „ръкав“.

Стомашен байпас

Съществуват много методи, използвани в хирургията на затлъстяването. Сред тези методи операцията на стомашния байпас се извършва най-често. Операцията на стомашния байпас се използва при лечението на заболявания, свързани със затлъстяването. Най-предпочитаното и най-прилаганото заболяване е диабет тип 2.

Операцията на стомашния байпас е процедура, която както ограничава приема на храна, така и инхибира усвояването. След операцията обемът на стомаха на пациента ще се намали, като по този начин ще намали апетита. Това позволява на пациента да отслабне по-лесно.

Чести погрешни схващания за хирургията на затлъстяването

„Операцията е безполезна в този момент.“

Възрастта или излишното тегло на пациента, или най-общо, дали отговаря на необходимите критерии за тази операция, е въпрос, който може да определи само лекар специалист. Благодарение на технологичния напредък в медицинската област, опитът и мнението на нашите лекари ще бъдат единственият решаващ фактор за информиране по тази тема.

„Операциите за затлъстяване са много рискови.“

Операциите за затлъстяване не носят повече риск от която и да е друга операция. Обаче извършването на тези операции от хирурзи без достатъчен опит в тази област, в болници без подходящо оборудване, може, за съжаление, да доведе до смърт. Операциите за затлъстяване трябва да се извършват от екипи от квалифицирани и опитни професионалисти в център, напълно оборудван с необходимата технология.

„След операцията няма нищо повече за правене.“

В преодоляването на затлъстяването друг аспект, който е еднакво важен, колкото хирургичното лечение, е преминаването на пациента към постоперативен хранителен режим под наблюдението на лекар специалист. Пациентът също трябва да се адаптира емоционално и психологически към това ново хранене. Въпреки че операцията намалява апетита, намаляването на размера на стомаха увеличава усещането за ситост. Така пациентът няма затруднения в коригирането на старите хранителни навици.

„Няма да напълнея отново след операцията.“

Вече споменахме, че самата операция не е достатъчна. 20% от пациентите напълняват отново след операцията за затлъстяване, а някои дори се връщат към предишното си тегло, което изисква нова операция. Поради това идеята, че напълняването след операцията се избягва автоматично, е неправилна. За да се избегне това, пациентите трябва да обърнат голямо внимание на храненето си след операцията.

„Храненето няма да бъде толкова приятно, колкото преди.“

Идеята, че хората ще преминат през трудни времена и напълно ще загубят удоволствието от храненето след операция за затлъстяване, е погрешна представа. Пациентите ще изпитат по-малка зависимост от храната и намален апетит, и докато се консумира по-малко храна, стомахът ще се свие, което води до по-бързо и по-изразено усещане за ситост. Това позволява поддържането на подходящо и балансирано хранене без диетични затруднения. Операциите нямат никакво негативно въздействие върху вкуса и удоволствието, което хората получават от храната.

Защо Университетска болница Medipol Mega?

В Университетска болница Medipol Mega пациентите с множество здравословни проблеми се оценяват и им се предоставя най-подходящата медицинска помощ. Целта е да се предложи най-добрата подкрепа за загуба на тегло с помощта на ендокринология, диететика, обща хирургия и, при необходимост, психиатрия, пулмология и кардиология. Нашите услуги за интензивни грижи се предлагат в индивидуални стаи с най-модерната технология. Тези операции могат да се извършват с минимална хирургична травма чрез роботизирани системи.

Мултидисциплинарният подход на екипа от специалисти ще изготви профил на затлъстяването, а хирургичната интервенция ще се извърши според неговата подходящост. За това препоръчваме операция на пациенти, които са били с затлъстяване най-малко 5 години и които са се борили срещу затлъстяването през последните 2 години. Освен това препоръчваме операция за затлъстяване на пациенти със затлъстяване с индекс на телесна маса (ИТМ) от 35 или повече, които имат допълнителни заболявания като хипертония, диабет, висок холестерол и сънна апнея, или на пациенти с ИТМ от 40 или повече, които нямат никакво основно заболяване.

За подробна информация посетете нашата страница Услуги за Международни Пациенти.

Ролята на диетолога в хирургията на затлъстяването

Дългосрочният и успешният резултат от бариатричната хирургия зависи от доживотните промени в храненето и начина на живот на пациента. Проследяването на хранителното състояние на пациентите след операцията от диетолог е от ключово значение за повишаване на успеха на бариатричната хирургия. Ролята на диетолога е да оцени хранителното състояние на пациентите преди и след операцията съгласно насоките на ASMBS и да предложи диетично консултиране за хранителна подкрепа в постоперативния период. Изследванията в тази област показват, че пациентите, които продължават проследяването с диетолог след операцията, имат по-добър процент на постоперативен успех, изпитват по-голямо намаление на индекса на телесна маса, консумират по-малко калории и имат по-голям успех в промяната на хранителното поведение. Освен това се наблюдава, че пациентите, участващи в групи за подкрепа и подобни мотивационни срещи, губят повече тегло от тези, които не го правят. Предимствата, които пациентите могат да получат от групите за подкрепа, включват социална подкрепа, споделяне на опит, поемане на отговорност и получаване на съвети, укрепващи тяхната диета.

Постоперативно хранене

Новата стомашна торбичка, която е създадена, има капацитет от около 150 мл храна. За да се позволи на стомашната торбичка да заздравее, през четири седмици трябва да се консумира течна, мека и пюрирана храна. Промените в храненето и начина на живот са от ключово значение за загубата на тегло. Обаче е важно да се избягва предизвикването на стомашни оплаквания и дефицит на витамини и минерали. Постоперативният хранителен модел следва процес от четири фази, и преминаванията между фазите трябва винаги да се извършват с одобрението на лекаря.

Фаза 1: бистри течни храни. Около 3 дни след операцията се въвеждат бистри течни храни (чай, вода, компот, ябълков сок, бульон и др.). След като пациентът толерира тези храни, на 5-ия и 6-ия ден се добавят супа, кисело мляко, бисквити и прясно сирене. Пациентът трябва да консумира тези храни в малки количества през чести интервали.

Фаза 2: течна, мека и пюрирана храна. Течната, мека и пюрирана храна трябва да продължи през 4 седмици след операцията. Мекото плодове (кайсии, праскови, ягоди, диня и др.) могат да се консумират без проблем. Твърдите плодове трябва да се пюрират. За да се избегне дефицит на протеини, пациентът трябва да консумира 70 грама протеин дневно.

Фаза 3: полутвърда храна. Четири седмици след операцията на пациента се въвежда полутвърда храна. До този момент стомашната торбичка е заздравяла и мека и полутвърда храна се толерира лесно. Храненията трябва основно да се фокусират върху храни, богати на протеини, избягвайки тези с високо съдържание на мазнини и захар, които са трудни за смилане.

Фаза 4: твърда храна с ниско съдържание на мазнини. Ограниченията се премахват около 3 месеца след операцията. Всякаква твърда храна, червено месо, сурови зеленчуци и сурови плодове могат да се ядат, при условие че се дъвчат добре. Трябва да се избягват захар и сладкиши, кремообразни супи, сосове, масло, пържена храна и храна с високо съдържание на мазнини като бързо хранене.

Какво да се направи в предоперативния период

• Трябва да се оцени общото здраве и хранителното състояние.
• Трябва да се обясни постоперативният хранителен план.
• За да се минимизират рисковете от хирургичните процедури, съпътстващите заболявания трябва да се лекуват по най-добрия възможен начин.
• Трябва да се оцени ангажираността и мотивацията на пациента към програмата за проследяване.
• На пациента трябва да се гарантира, че ще получи цялата необходима информация за нуждата от доживотно проследяване, както и за рисковете и резултатите от хирургичните опции. На пациента трябва да се позволи да разбере възможните последствия от операцията.
• Пациентът трябва да бъде точно информиран за рисковете от операцията, и трябва да се извършат доживотни промени в поведението.
• Пациентът трябва да приеме програмите за надзор и проследяване.
• Трябва да се оцени клиничното състояние на пациента и плана за бариатрична хирургия.
• Синдром на сънна апнея и функция на дихателните бели дробове
• Метаболитни и ендокринни нарушения
• Гастрит, причинен от бактерията Helicobacter pylori
• Телесен състав (денситометрична оценка)
• Костна плътност
• Индиректна калориметрия

Успех и неуспех след операция за затлъстяване

Успешната бариатрична операция може да се определи като загуба на 50 до 70% от излишното тегло на пациента и установяване и поддържане на нови редовни хранителни навици след операцията.

Ако пациентът подкрепи този нов хранителен навик с физическа активност, това ще предотврати възвръщането на загубеното тегло и ще гарантира траен успех на операцията. Постоперативният неуспех може да се определи като невъзможност да се постигнат поставените цели и възвръщане на загубеното тегло до предишното ниво с времето. След успешна операция преминаването на пациента към нов начин на живот, елиминирането на предишните хранителни разстройства и поддържането на последователност в това отношение също са от ключово значение за поддържането на загубеното тегло.

Кои са кандидатите за операция за затлъстяване?

Пациенти между 18 и 60 години с индекс на телесна маса (ИТМ) от 40 kg/m2 или повече, и тези с ИТМ от 35-40 kg/m2 заедно с най-малко две от следните състояния: метаболитни нарушения като диабет тип 2, кардиореспираторно заболяване (хипертония), синдром на сънна апнея, сериозно заболяване на ставите (остеоартрит), синдром на поликистозните яйчници (ПКЯС) или сериозни психологически проблеми, свързани със затлъстяването, са кандидати за операция.

Преди да се вземе решение за хирургично лечение, пациентът трябва да е имал затлъстяване най-малко 5 години, трябва да е опитвал да отслабне 5 години без успех и не трябва да има никакво хормонално нарушение. Освен това пациентът не трябва да е зависим от алкохол или наркотици. Пациентът трябва напълно да разбира хирургичната процедура и да е в състояние да се адаптира към постоперативния период.

Колко продължава периодът на възстановяване?

Тъй като методът, използван в хирургията на затлъстяването, не включва голям абдоминален разрез, постоперативната болка е минимална. На пациентите се помага да се изправят и да ходят след операцията. Въз основа на наблюдението на здравето на пациента, той се изписва на дата, която лекарят смята за подходяща. Пациентът продължава активен живот скоро след операцията. Ако не се пренебрегват необходимите медицински контроли, процесът на загуба на тегло ще продължи по здравословен начин.

Какъв ще бъде загубата на тегло?

След операцията за затлъстяване количеството консумирана храна значително намалява, защото пациентът не изпитва глад, нито има капацитет да яде както преди. Все пак се препоръчва избягване на сладка храна, напитки и алкохол. Въпреки че редовните контроли са важен елемент в предотвратяването на възможни усложнения, се предвижда, че хората, които отговарят на всички тези условия, могат да загубят най-малко 50 до 60% от излишното тегло за около 12 месеца.

Упражнения след операция за затлъстяване

След операция за затлъстяване пациентите определено трябва да се консултират с лекаря си за това какви упражнения могат да правят и да започнат с упражненията в най-подходящия момент, препоръчан от лекаря. Пациентите, претърпели операция за затлъстяване, не могат да загубят желаното тегло само поради действието на операцията. Както и при другите методи, пациентите трябва да следват подходящ хранителен режим и рутина от упражнения.

Урологията е медицинска специалност, фокусирана върху диагностиката и лечението на заболявания на пикочните пътища и мъжката репродуктивна система. Занимава се с различни здравни проблеми, възникващи при жени, мъже и деца.

Множество състояния попадат в обхвата на урологията, включително бъбречни камъни, инфекции на пикочните пътища, уринарна инконтиненция, мъжка инфертилност, заболявания на простатата, нощно напикаване при деца и сексуална дисфункция. Уретралните заболявания могат успешно да се лекуват не само с лекарства, но и с ендоскопски (минимално инвазивни), открити или роботизирани хирургични техники.

Какво е урология?

Урологията е хирургичен дял на медицината, който се занимава със заболявания на пикочните пътища и мъжката репродуктивна система. Урологията не се отнася само за мъжете; тя обхваща и проблеми на пикочната система и репродуктивното здраве, които могат да засегнат хора от всички възрасти, включително жени и деца. Бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата, както и мъжките репродуктивни органи като простатата, тестисите и пениса, всички са част от обхвата на урологията.

Урологията също се разделя на няколко подспециалности. Андрология (мъжко сексуално здраве и инфертилност), детска урология, неуроурология (проблеми с пикочния мехур, свързани с нервната система), ендоурология (минимално инвазивни процедури) и уроонкология (тумори на органи като бъбрек, пикочен мехур и простата) попадат в тези подспециалности.

Уретралните заболявания се лекуват не само с лекарства, но и с хирургични интервенции. Днес, с развитието на технологиите, минимално инвазивните операции, процедурите за лазерна фрагментация на камъни и техниките за роботизирана хирургия се прилагат широко и успешно.

Кой е уролог?

Урологът е лекар, който диагностицира, лекува и проследява заболявания на пикочните пътища при жени, деца и мъже, както и нарушения на мъжката репродуктивна система. Тази титла се получава след завършване на медицина и специализация по урология. Урологите са лекари, работещи както в медицинската, така и в хирургичната област, и прилагат мултидисциплинарен подход.

Тъй като урологията обхваща заболявания при различни възрасти и пол, уролозите могат да решат да се специализират в определени поддисциплини. Например тези, които се специализират в мъжкото сексуално здраве и инфертилност, се наричат специалисти по андрология, докато тези, които се занимават с уретралните проблеми при деца, се наричат детски уролози. Урологите са висококвалифицирани лекари, работещи в множество области — от нарушения на пикочните пътища до сексуална дисфункция. Тези лекари, управляващи широк спектър от състояния, от на пръв поглед прости оплаквания до по-сложни заболявания, имат ключова роля в ранната диагностика и подходящото лечение.

Урологията е медицинска специалност, която включва диагностика, лечение и хирургично управление на заболявания на пикочната система както при жени, така и при мъже, както и нарушения на мъжките репродуктивни органи.

Какви са подспециалностите на урологията?

Тъй като урологията обхваща широк спектър от медицински и хирургични интервенции, тя постепенно се е развила в няколко подспециалности. Всяка подспециалност се фокусира върху специфична група заболявания или специфична популация от пациенти. Основните подспециалности на урологията са следните:

Андрология

Андрологията се занимава с мъжкото репродуктивно здраве и сексуалните дисфункции. Андрологията обхваща широк спектър от състояния, включително изкривяване на пениса, преждевременна еякулация, еректилна дисфункция, мъжка инфертилност, варикоцеле, заболявания на простатата, намалено сексуално желание и проблеми, свързани с либидото. Диагностични тестове като анализ на спермата и хормонални изследвания също имат важна роля в този процес.

Уроонкология и реконструктивна урология

Уроонкологията се фокусира върху диагностиката и лечението на тумори, развиващи се в пикочната и репродуктивната система, включително бъбреците, пикочния мехур, простатата, тестисите и пениса. При лечението на уретралните тумори се използват различни методи, включително биопсии, ендоскопско отстраняване на тумори и роботизирана хирургия. Ракът на простатата, по-специално, е един от най-честите тумори при по-възрастните мъже и може да се управлява с активно наблюдение, хирургия или лъчетерапия, в зависимост от конкретния случай.

В реконструктивната урология се възстановяват и реконструират отклонения на пикочните пътища или гениталните органи. Деформациите, които могат да се развият в резултат на уретрални тумори, травми или стеснения на уретрата, се коригират чрез реконструктивна хирургия.

Заболявания с камъни и ендоурология

Ендоурологията се занимава с лечението на камъни и запушвания в пикочните пътища и бъбреците. Тези състояния могат да се лекуват по различни начини в зависимост от размера на камъка и други фактори. Днес минимално инвазивните методи често се предпочитат при лечението на бъбречни, уретерни и везикални камъни.

Функционална урология и неуроурология

Функционалната урология се занимава с лечение на нарушения, свързани с функцията на уриниране. Ключовите състояния на интерес включват уринарна инконтиненция, често или нощно уриниране и пролапс на пикочния мехур. По-специално уринарната инконтиненция, която често се проявява при жени след раждане или менопауза, се лекува с лекарства, упражнения за мускулите на тазовото дъно и хирургични методи.

Неуроурологията изследва нарушенията на уринирането, възникващи поради заболявания на мозъка, гръбначния мозък и периферните нерви. Състояния като болест на Паркинсон, множествена склероза и определени неврологични нарушения могат да нарушат контрола на уринирането и значително да намалят качеството на живот. Функционалната урология и неуроурологията целят да предоставят индивидуализирани решения за лечение на такива състояния.

Детска урология

Детската урология изучава уретралните заболявания, възникващи от детството до юношеството. Неспуснат тестис, нощно напикаване, рецидивиращи уринарни инфекции, хипоспадия (състояние, при което отвора на уретрата не е разположен на върха на пениса) и усложнения след циркумцизия са сред най-често срещаните състояния в тази област.

Какви заболявания лекува урологията?

Урологията се занимава с диагностиката и лечението на множество уретрални заболявания, които могат да се проявят при жени, мъже и деца. Тъй като обслужва широк диапазон от възрасти, в рамките на областта се разделя на няколко подспециалности. Групите заболявания, с които най-често се работи в урологията, са следните:

• Бъбречни и уринарни камъни
• Инфекции на пикочните пътища
• Заболявания на простатата
• Мъжка инфертилност
• Сексуална дисфункция
• Уринарна инконтиненция
• Заболявания на пикочния мехур
• Проблеми, наблюдавани във вроден или развитийен период при деца
• Тумори
• Проблеми на пикочните пътища след травма
• Стеснения на уретрата
• Аномалии на пикочната система

Уретралните заболявания често се пренебрегват, но това са състояния, които могат напълно да се излекуват с ранна диагностика и лечение. Когато се забележат симптоми, те не трябва да се пренебрегват и трябва да се потърси лекар уролог колкото по-скоро.

Какво изследва урологията при жените?

Уретралните заболявания при жените обикновено са свързани с пикочната система. По-специално процеси като раждане, стареене и менопауза могат да доведат до симптоми като уринарна инконтиненция и пролапс на пикочния мехур. Най-честите заболявания са:

• Уринарна инконтиненция
• Внезапно и често уриниране
• Пролапс на пикочния мехур (цистоцеле)
• Инфекции на пикочните пътища
• Камъни на пикочните пътища, бъбреците и пикочния мехур

Уретралните проблеми при жените са чести, но са лечими здравни оплаквания. С ранна консултация и подходящо лечение качеството на живот може значително да се подобри.

Какво изследва урологията при мъжете?

Урологията се занимава със заболявания на пикочната и репродуктивната система при мъжете. Най-честите заболявания са:

• Заболявания на простатата
• Сексуална дисфункция
• Мъжка инфертилност
• Заболявания на тестисите
• Тумори
• Варикоцеле
• Камъни на пикочните пътища, бъбреците и пикочния мехур
• Изкривяване на пениса
• Еректилна дисфункция
• Преждевременна еякулация
• Стеснение на уретрата
• Проблеми с изпразването на пикочния мехур

Тези състояния могат успешно да се лекуват и с медицинска терапия, и със съвременни хирургични техники.

Какво изследва урологията при децата?

Детската урология се занимава с уретралните заболявания, възникващи от детството до юношеството. Най-честите заболявания са:

• Неспуснат тестис
• Хипоспадия
• Нощно напикаване
• Разширение на бъбрека
• Инфекции на пикочните пътища
• Проблеми с изпразването на пикочния мехур
• Усложнения след циркумцизия

Уретралните заболявания при децата могат напълно да се разрешат, когато се лекуват навреме. Затова симптомите не трябва да се пренебрегват и медицинската оценка не трябва да се отлага.

Какви са диагностичните и терапевтичните методи на урологията?

При уретралната диагностика се използват различни методи на образна диагностика и лабораторни тестове, докато лечението може да включва подходи като лекарства и хирургични интервенции. Днес уретралната оценка започва с физически преглед и се подпомага от съвременни техники за образна диагностика, лабораторни тестове и други диагностични методи, за да се получат по-точни резултати. Основните диагностични и терапевтични методи, често използвани, са следните:

PSA тест

PSA тестът е кръвен анализ, използван за измерване на протеин, произвеждан от простатата. Особено се предпочита при скрининга за рак на простатата. Повишеното ниво на PSA може да указва на състояния като рак на простатата, доброкачествено уголемяване на простатата или простатит.

Компютърна томография (КТ)

Компютърната томография (КТ) е съвременен метод на образна диагностика, който може да произведе изображения на бъбреците, уретерите, пикочния мехур, простатата и други уретрални органи.

Имунотерапия

Имунотерапията е метод на лечение, насочен към укрепване на имунната система, особено при лечението на уретралните тумори.

Магнитен резонанс (МР)

МР е метод на образна диагностика, който позволява детайлна визуализация на вътрешните органи, костите, мускулите и други тъкани. Използва се особено за определяне на локацията и разпространението на рака на простатата.

Ултразвук (УЗ)

Ултразвукът позволява визуализация на органите чрез звукови вълни. Структурата на бъбреците, пикочния мехур, простатата и други уретрални органи, както и всяка формация, може да се открие чрез ултразвук.

Уродинамично изследване

Уродинамичното изследване анализира как функционира пикочният мехур по време на пълнене и изпразване. Уродинамичното изследване се провежда чрез сензори и уреди за измерване, поставени в пикочните пътища с помощта на катетър. Използва се особено при случаи като често уриниране и уринарна инконтиненция.

Генетични тестове

Генетичните тестове се провеждат за оценка на уретралните заболявания при пациенти с фамилна анамнеза. По-специално генетичните аномалии, свързани с мъжката инфертилност и рака на простатата, могат да се открият чрез генетични тестове.

Цистоскопия

Цистоскопията се използва за визуализация на вътрешността на пикочните пътища с помощта на тънка, осветена камера.

Биопсия на простатата

Биопсията на простатата е изследване на проба тъкан, взета от простатата, за диагностициране на рак на простатата. Пробите, взети под ултразвуково насочване, се изследват, за да се определи наличието на онкологични клетки.

Кръвен анализ

Кръвните анализи често се използват и за обща оценка на здравето, и за откриване на определени специфични заболявания.

Анализ на урина

Анализът на урина се провежда за откриване на състояния като инфекция, протеини или наличие на кристали. Той е един от основните тестове, използвани за разпознаване на инфекции и бъбречни заболявания.

Какви са уретралните изследвания и хирургичните интервенции?

Както при всяка специалност, модерните технологии често се използват и в урологията. Особено при хирургичните процедури се предпочитат минимално инвазивни методи и лазерни технологии, за да се съкрати времето за възстановяване и да се позволи на пациентите по-бързо да се върнат към ежедневните дейности. Някои от съвременните хирургични и терапевтични методи, често използвани в урологията, са следните:

HoLEP

HoLEP е съвременна лазерна техника, използвана при лечението на доброкачествена хиперплазия на простатата (ДХП). С помощта на холмиев лазер увеличената простатна тъкан се отстранява напълно през малък разрез, направен през пикочните пътища. Това позволява по-кратък болничен престой и по-бързо възстановяване.

Може да се прилага при простати с всякакъв размер и е особено подходящ за пациенти с големи простати, които не са подходящи за конвенционална хирургия.

ThuLEP (тулиев лазер)

ThuLEP е съвременна лазерна технология, използвана при лечението на уголемяване на простатата, подобна на HoLEP. При тази процедура простатната тъкан се отстранява чрез вапоризация или фрагментация. Изборът на лазерна технология зависи от състоянието на пациента и предпочитанието на лекаря.

Роботизирана хирургия (роботизирана система Da Vinci)

Роботизираната система Da Vinci е съвременна техника, използвана в уретралната хирургия. Хирургът извършва операцията трикратно с помощта на роботизирани ръце. В резултат тези процедури обикновено водят до по-малко кървене, по-малки разрези, по-малко болка и по-кратък болничен престой.

HIFU

HIFU е акроним за фокусиран ултразвук с висок интензитет. Използва се особено при лечението на рак на простатата. HIFU е неинвазивен метод, който използва звукови вълни с висок интензитет за загряване и унищожаване на тумора в простатата.

Минимално инвазивни интервенции

Минимално инвазивната хирургия позволява извършването на операции без големи разрези по тялото. В тази рамка могат да се извършват лапароскопски операции на бъбрека или простатата, минимално инвазивни операции на бъбречни камъни (ПНЛ) и уретероскопия с фрагментация на камъни.

Болници с отделение по урология

Постигането на успешни резултати в урологията е възможно с опитен медицински екип, съвременни диагностични методи и модерна технологична инфраструктура. Medipol Здравна Група се отличава в областта на урологията както с технологичната си инфраструктура, така и с екипа от специалисти. Поликлинични и уретрални хирургични услуги се предлагат в следните болници на Medipol:

• Университетска болница Medipol Мега Bağcılar
• Регионална болница Medipol Acıbadem
• Болница Medipol Bahçelievler
• Болница Medipol Kosuyolu Istanbul
• Университетска болница Medipol Esenler
• Университетска болница Medipol Sefaköy
• Университетска болница Medipol Çamlıca
• Университетска болница Medipol Pendik

За подробна информация относно урологията, записване на час или консултация със специалисти, можете да се обърнете към най-близката болница на Medipol.

Често задавани въпроси за урологията

Ходят ли жените на уролог?

Да, жените също могат да посетят уролог поради оплаквания като инфекции на пикочните пътища, уринарна инконтиненция и проблеми с пикочния мехур.

Какво е постмикционен резидуален урина (PVR) и как се измерва?

За да се определи дали съществува проблем с уринирането, се измерва обемът на остатъчната урина (PVR), оставаща в пикочния мехур след уриниране.

Как се извършва уретрален преглед?

Уретралният преглед започва с физически преглед и продължава с тестове като анализ на урина, кръвни изследвания или ултразвук, в зависимост от оплакванията на пациента. В зависимост от резултатите от тези тестове могат да бъдат поискани допълнителни изследвания като МР или биопсия.

Какви тестове са необходими за отделението по урология?

Могат да бъдат поискани анализ на урина, урокултура, кръвни изследвания, хормонални изследвания, анализ на сперма и методи на образна диагностика.

Може ли уролог да извърши циркумцизия?

Да, урологите могат да извършват процедури по циркумцизия.

Какъв лекар лекува уринарна инконтиненция?

Поради оплаквания от уринарна инконтиненция пациентите могат да посетят специалист по урология или, в случая на жени, гинеколог.

Какво е старото наименование за урология на турски език?

В разговорната реч често се нарича „bevliye“.

Трябва ли да се отива при уролог на гладно?

Обикновено може да се дойде без гладуване; обаче, ако са необходими кръвни изследвания или други прегледи, може да бъдете поискани да дойдете на гладно.

Какво е IVF?

IVF започва с вземане на яйцеклетки, произведени в тялото на жената, със специални игли, след като узреят с помощта на лекарства. Тези яйцеклетки след това се оплождат от мъжки сперматозоиди в лабораторна среда, а получените ембрион или ембриони се поставят в матката.

Кой е кандидат за IVF?

IVF е метод на лечение, прилаган при двойки, които не могат да имат деца поради причини, свързани с жената, мъжа или, понякога, с двама. Ситуациите, при които се прилага лечение с IVF, могат да се посочат по следния начин:

• Ако фалопиевите тръби са затворени при хистеросалпингография (ХСГ) или ако двете фалопиеви тръби са хирургично отстранени
• При мъже с азооспермия (липса на сперматозоиди в семенната течност) или олигоспермия (нисък брой сперматозоиди)
• При жени с намален овариален резерв
• Ако съществува ендометриома (шоколадова киста)
• При пациенти с рак, инвитро оплождането (IVF) може да се използва за запазване на репродуктивната функция преди химиотерапия/лъчетерапия.

Етапи на IVF

Лечението с IVF е процес, който се състои от определени етапи. Първо на бъдещата майка се дават хормонални лекарства за увеличаване на производството на яйцеклетки. След това се събират зрели яйцеклетки и се оплождат в лабораторна среда със сперматозоиди, взети от бъдещия баща. След оплождането се избира най-здравият ембрион измежду развиващите се ембриони и се пренася в матката на майката. След трансфера се прави тест за бременност и се проследява ходът на бременността. Успеваемостта на етапите на IVF зависи от възрастта на двойката и качеството на техните репродуктивни клетки.

Лечение с инвитро оплождане (IVF)

Инвитро оплождането (IVF) е един от методите на асистирана репродукция, прилаган при двойки, които не могат да имат деца по естествен начин. Яйцеклетка, взета от жената, и сперматозоид, взет от мъжа, се оплождат в лабораторна среда за създаване на ембрион. Този ембрион се пренася в матката на жената. Процесът на лечение обикновено се състои от етапи на хормонална терапия, вземане на яйцеклетки, оплождане и трансфер на ембриона. Успеваемостта зависи от фактори като възраст, качество на яйцеклетките и сперматозоидите. Лечението с IVF предлага решение на проблемите с безплодието и позволява на много двойки да имат деца.

Цени на IVF

Цените на IVF варират в зависимост от центъра, използваните техники и допълнителните услуги. Цената на лечението с IVF може да варира в зависимост от използваните техники, оборудването на центъра и допълнителните услуги. Хормоналните анализи, генетичните скрининги и допълнителните процедури, извършени по време на процеса на лечение, могат да повлияят на цената. За подробна информация относно цените можете да се обърнете към Medipol Здравна Група.

Център за IVF

Центровете за IVF са здравни заведения, специално оборудвани за лечение на безплодие. В тези центрове процесите на лечение се провеждат чрез усъвършенствана репродуктивна технология, специалисти и ембриолози. При избора на център трябва да се вземат предвид успеваемостта, специализираният персонал, лабораторната инфраструктура и мненията на пациентите. Със своя специализиран медицински персонал и лаборатории от най-ново поколение, Medipol Здравна Група е надежден избор за вашето лечение с IVF.

Какво е безплодие?

Безплодието е невъзможност на двойка да зачене по естествен начин след най-малко година редовни, незащитени полови контакти. Може да бъде причинено от фактори от страна на мъжа или жената. Хормонални дисбаланси, генетични фактори, структурни проблеми на репродуктивните органи, инфекции, фактори на начина на живот и напреднала възраст могат да допринесат за безплодието. Лечението варира в зависимост от причината.

Симптоми на безплодието

Безплодието често може да се появи без никакви забележими симптоми. При жените симптомите на безплодие могат да включват менструални нередности, болезнени менструации, хормонални дисбаланси и проблеми с овулацията. При мъжете симптомите на безплодие могат да включват фактори като нисък брой сперматозоиди, еректилна дисфункция и болка или намаляване на тестисите.

Какво тогава причинява безплодие? При жените, нарушения на овулацията, затворени фалопиеви тръби и хормонални дисбаланси; при мъжете, проблеми с производството или подвижността на сперматозоидите могат да доведат до безплодие. Факторите на средата, генетичните заболявания, стресът и начинът на живот също могат да повлияят негативно на фертилитета.

Ако бременност не се постигне след година незащитени полови контакти, е важно да се консултирате със специалист за ранна диагностика и лечение.

Какво е необяснимо безплодие?

Необяснимото безплодие е състояние, при което причината за безплодието не може да се установи въпреки всички тестове и прегледи. Двойките не могат да зачеват по естествен начин, а не може да се намери никаква медицинска причина. Бременност не настъпва, дори ако основните фактори като овулация, качество на сперматозоидите и проходимост на фалопиевите тръби са нормални. В такъв случай могат да се препоръчат техники на асистирана репродукция като изкуствена инсеминация и инвитро оплождане (IVF). Промени в начина на живот и поддържащи терапии също могат да допринесат за процеса.

Защо да изберете нас?

Нашият център за IVF предлага услуги с екип от специализирани и опитни гинеколози по безплодие, опитен лабораторен екип, следящ напредъка в областта на IVF, ембриологична лаборатория от най-ново поколение и подход, насочен към пациента. Редовно обновяваме нашето медицинско оборудване и протоколи за лечение в съответствие с глобалния напредък, провеждайки процедури по IVF с висока успеваемост.

Какво е ендометриоза (шоколадова киста)?

Ендометриозата е хронично заболяване, при което ендометриалната тъкан, лигавицата на матката, расте извън матката, обикновено в яйчниците, фалопиевите тръби и коремната кухина. Това състояние може да доведе до симптоми като силни менструални спазми, хронична тазова болка, болка по време на полов контакт и проблеми с червата и пикочния мехур.

Ендометриозата може да намали овариалния резерв, причинявайки възпаление и сраствания, и може да нарушава функцията на фалопиевите тръби, водещи до безплодие. С прогресирането на заболяването могат да се развият шоколадови кисти (ендометриоми). Диагнозата обикновено се поставя чрез ултразвук и лапароскопия. Лечението може да включва хормонална терапия, управление на болката или операция, в зависимост от възрастта, симптомите и желанието на пациентката да има деца.

Лечението на ендометриозата се адаптира за всяка пациентка според нейната възраст, симптоми и желание да има деца. В леки случаи симптомите могат да се контролират с аналгетици и хормонални лекарства. Обаче, в напреднали случаи се разглеждат хирургични опции за по-ефективно лечение.

Операция за ендометриоза може да бъде необходима, особено в случаи на силна болка, големи шоколадови кисти или безплодие. Чрез лапароскопска хирургия могат да се отстранят лезиите на ендометриозата, облекчавайки симптомите на пациентката и запазвайки репродуктивното здраве. След операцията обикновено се препоръчва допълнителна хормонална терапия за предотвратяване на рецидив.

При ранна диагностика и подходящи методи на лечение ендометриозата може да се контролира, значително подобрявайки качеството на живот на пациентките.

Симптоми на ендометриозата

Ендометриозата се проявява особено със силна болка по време на менструация. Болка по време на полов контакт, хронична тазова болка и болка в долната част на гърба, както и проблеми с червата и пикочния мехур, са сред честите симптоми. Менструални нередности, прекомерно кървене, запек, диария и подуване също могат да бъдат свързани с ендометриозата.

С прогресирането на заболяването могат да се образуват сраствания в матката и фалопиевите тръби, увеличавайки риска от безплодие. Симптомите могат да варират от човек до човек, понякога са леки, докато друг път могат сериозно да повлияят на качеството на живот.

Какво е истмоцеле? Може ли да причини безплодие?

Истмоцелето е джоб или белег, който се формира в матката след цезарово сечение. Това състояние може да доведе до нередовни менструации, кървави петна и натрупване на течност в матката. Истмоцелето може да причини хронично възпаление в матката, затруднявайки имплантацията на ембриона, и в някои случаи може да бъде причина за безплодие. Диагнозата обикновено се поставя чрез ултразвук или хистероскопия. Опциите за лечение могат да включват хирургична корекция и хистероскопски процедури.

Какво е мъжко безплодие?

Мъжкото безплодие произтича от фактори като нисък брой сперматозоиди, подвижност и морфологични аномалии. Варикоцеле, хормонални дисбаланси, генетични фактори, инфекции и проблеми с имунната система могат да причинят мъжко безплодие. Освен това фактори на средата като пушене, алкохол, стрес, нездравословно хранене и излагане на радиация могат да повлияят негативно на качеството на сперматозоидите. За диагностика се извършва анализ на семенна течност, а лечението се определя според основната причина.

Варикоцеле при мъжко безплодие

Варикоцелето се появява, когато вените на тестисите се разширяват абнормно, нарушавайки кръвотока. Това може да увеличи температурата на тестисите, повлиявайки негативно на производството, подвижността и качеството на сперматозоидите, водещо до безплодие. Варикоцелето обикновено е безболезнено, но някои мъже може да изпитват дискомфорт в тестисите. Диагнозата се поставя чрез физически преглед и ултразвук. Хирургичното лечение, особено в напреднали случаи, може да подобри качеството на сперматозоидите и да увеличи шансовете за естествена бременност.

Какво е азооспермия?

Азооспермията е пълна липса на сперматозоиди в семенната течност и е значителна причина за мъжко безплодие. Какво причинява азооспермия? Това състояние обикновено настъпва поради недостатъчно производство на сперматозоиди (необструктивна азооспермия) или поради обструкция в семенните каналчета (обструктивна азооспермия). Хормонални дисбаланси, генетични нарушения, инфекции, травма на тестисите и фактори на средата като радиация също могат да доведат до азооспермия.

Симптомите на азооспермията често не са веднага забележими, тъй като количеството и видът на семенната течност могат да бъдат нормални. Обаче се разкрива чрез тестове, извършени при мъже, изпитващи проблеми с безплодието. Заедно с азооспермията могат да се появят допълнителни симптоми като хормонални дисбаланси, намаляване на тестисите или намаляване на либидото.

Диагнозата се поставя чрез анализ на семенна течност и хормонални тестове. Лечението на азооспермията се планира с различни методи в зависимост от основната причина. Хормоналните терапии могат да подпомогнат производството на сперматозоиди, докато хирургичните интервенции може да са необходими при наличие на обструкция. Хирургични методи за получаване на сперматозоиди като микро-TESE се използват за увеличаване на шансовете за репродукция при мъже, които нямат сперматозоиди в семенната течност. Освен това техники на асистирана репродукция като инвитро оплождане (IVF) могат да помогнат на мъже с азооспермия да имат деца.

Лечение с IVF, покривано от SGK (Фонд за социално осигуряване)

SGK покрива разходите до три опита за лечение с IVF за осигурени лица, които нямат деца в настоящия си брак. Осиновяването не е пречка за използването на тази подкрепа.

Условия:

• Центърът за лечение трябва да има договор с Института за социално осигуряване (SGK).
• Доклад на медицинска комисия трябва да показва, че не е възможно зачеване по естествен начин.
• Жената трябва да е на възраст между 23 и 40 години.
• Един от съпрузите трябва да е осигурен най-малко 5 години и да има платени вноски за 900 дни.
• Освен преждевременна овариална недостатъчност или азооспермия, други лечения трябва да са били неуспешни през последните 3 години.
• Ако жената е на повече от 40 години към момента на трансфера на ембриона, Институтът за социално осигуряване (SGK) няма да покрие разходите. Обаче, ако трансферът на ембриона се извърши в рамките на 30 дни с валиден медицински доклад, получен преди 40-та година, разходите ще бъдат покрити.

Често задавани въпроси за лечението с IVF

Колко продължава лечението с IVF?

Обикновено периодът на стимулация на яйцеклетките с хормонални инжекции продължава между 8 и 14 дни, но средно е 10 до 12 дни.

Колко пъти може да се опита лечение с IVF?

Не съществува ограничение за броя на опитите за лечение с IVF.

Болезнено ли е лечението с IVF?

Лечението с IVF не е болезнена процедура. Процесът на вземане на яйцеклетки се извършва под анестезия и продължава приблизително 10 до 15 минути.

Какво се случва в лабораторията по време на лечението с IVF?

• Стимулация на развитието на яйцеклетките с хормонални лекарства
• Събиране на яйцеклетки под анестезия
• Оплождане на яйцеклетките със сперматозоиди, развитие на ембриона и имплантация на ембриона в матката

Какво трябва да се направи преди лечение с IVF?

На първата консултация за двойки, търсещи лечение за безплодие, се взема подробна анамнеза. След това бъдещата майка се подлага на гинекологичен преглед и ултразвук. Този преглед оценява овариалния резерв, матката и шийката на матката на майката. Предоставя се информация за необходимите тестове за установяване на причината за безплодието. От майката се изисква хистеросалпингография (ХСГ), а от бащата спермограма (анализ на семенна течност). Целта на всички тези тестове е разпознаване на причината за безплодието.

Лечение с инвитро оплождане (IVF) се препоръчва на двойки в следните ситуации:

• Обструкция на фалопиевите тръби (ако тръбите са затворени поради предишни операции, възпаление на яйчниците, или ако тръбите са отстранени или третирани с лекарства поради предишна извънматочна бременност)
• Ако резервът от яйцеклетки е изчерпан
• Ако съществува ендометриоза
• Ако бременност не е постигната с предишни стандартни лечения
• При мъже, азооспермия (липса на сперматозоиди) или тежка олигоастенотератозооспермия (общ брой подвижни сперматозоиди под 5 милиона)
• Ако един от съпрузите има наследствено генетично заболяване като таласемия (средиземноморска анемия), кистозна фиброза или хемофилия.
• За да се защитят съпрузите от инфекциозни заболявания като хепатит и ВИЧ.
• Преди лечение на рак

Необходими тестове за двойки, започващи лечение с IVF

Жена

• HbsAg
• Анти-HCV
• Анти-ВИЧ
• TSH
• Пролактин
• Ниво на AMH в серума
• Рубеола IgG
• Пълна кръвна картина и кръвна група

Мъж

• HbsAg
• Анти-HCV
• Анти-ВИЧ
• Спермограма

Как се извършва лечението с IVF? Колко дни продължава лечението? Колко яйцеклетки се събират? Какви са етапите?

Лечението с IVF се състои от 5 етапа.

• Овариална стимулация
• Вземане на яйцеклетки (OPU)
• Оплождане в лабораторна среда
• Култивиране на ембриона
• Трансфер на ембриона (ET)

Овариална стимулация

На 2-ия или 3-ия ден от менструацията, след ултразвук, се изискват хормонални тестове. Ако ултразвукът и кръвните анализи са задоволителни, започват хормонални инжекции за получаване на голям брой яйцеклетки от яйчниците. Овариалната стимулация с хормонални инжекции обикновено продължава между 8 и 14 дни, но средно 10 до 12 дни. През това време пациентката се извиква в болницата 2 до 3 пъти за контролни прегледи, извършват се ултразвукови прегледи и, при необходимост, се проверяват нивата на хормоните в кръвта. Когато размерът на фоликула (малки торбовидни образувания, съдържащи яйцеклетки) достигне 18-20 мм и се получи достатъчен брой, е необходима инжекция за индукция на овулацията и съзряването на яйцеклетките.

Вземане на яйцеклетки

Вземането на яйцеклетки (OPU) се извършва 35-36 часа след инжекцията-спусък. По време на процедурата по вземане се прилага анестезия. Обикновено е проста процедура, която не причинява значителна болка. С помощта на OPU игла, фиксирана на вагинална ултразвукова сонда, фоликулите, намиращи се вътре в яйчниците, се събират през вагиналната стена и се изпращат в ембриологичната лаборатория в стерилна тръбичка. Тази процедура продължава приблизително 15 до 20 минути, в зависимост от броя на яйцеклетките, които ще се събират. В деня на процедурата може да се появят лека коремна болка и чувствителност. Ако се събере голям брой яйцеклетки, усещането за пълнота и коремната болка могат да продължат няколко дни.

Оплождане в лабораторна среда

Приблизително 2 до 3 часа след вземането на яйцеклетките, зрелите яйцеклетки се оценяват под микроскоп. В същия ден се извършва оплождане със сперматозоиди, получени от проба от семенна течност, взета от мъжа чрез мастурбация, със специални техники на измиване и подготовка. В някои случаи, когато сперматозоиди не могат да се получат (от тестисите или епидидимиса), сперматозоидите могат да се получат чрез хирургични процедури.

Микроинжекция (ICSI = интрацитоплазмена инжекция на сперматозоид) е процедура, при която единичен сперматозоид се инжектира в яйцеклетката при увеличение от 200 до 400 пъти. След процедурата оплождането на яйцеклетките се проверява 18 до 20 часа по-късно. Тъй като микроинжекцията осигурява висока степен на оплождане, днес много центрове я извършват рутинно.

Култивиране на ембриона

Една от най-важните стъпки в процедурите по IVF е осигуряването на развитие на ембриона в лабораторни условия. След оплождането се следи развитието на ембриона, а трансферът се извършва в подходящия ден. Дните за трансфер варират в зависимост от броя на получените яйцеклетки на жената и качеството на развиващите се ембриони. Макар трансферът често да се извършва на 5-ия ден (бластоциста), трансфер на 3-ия или 4-ия ден също може да се извърши в зависимост от развитието на ембриона.

Трансфер на ембриона

Трансферът на ембриона е ключова процедура, последна стъпка в процеса на IVF. Това е безболезнена процедура, която не изисква анестезия. Преди трансфера на ембриона двойките се информират за качеството и текущото състояние на ембриона, който ще бъде пренесен. Трансферът се извършва с пълен пикочен мехур и под ултразвуково водене, за да се гарантира, че ембрионът се поставя на най-подходящото място в матката. Ембрионът, който ембриологът донася в катетър, се поставя от лекаря, извършващ трансфера, приблизително 1 см под върха на матката, а катетърът се изтегля. Половин час почивка след трансфера е достатъчен. Установено е, че по-дълги периоди на почивка в леглото не увеличават шансовете за бременност.

Замразяване на ембриони

В лабораториите за инвитро оплождане (IVF) процесът на замразяване и съхранение на ембриони, получени от оплождане на сперматозоиди и яйцеклетки, за по-късна употреба се нарича „замразяване на ембриони“. Ембрионите могат да се замразят на всички етапи на развитие, от 1-ия до 6-ия ден. Процесът на замразяване включва смесване на ембриона със защитна течност чрез специфична техника за неговия етап на развитие, поставянето му в тръбички и замразяване в течен азот (-196 градуса по Целзий) преди съхранение в резервоари.

Замразените ембриони се изваждат от течния азот и се размразяват при стайна температура, когато са готови за размразяване. Един от най-важните критерии, показващи успеха на метода на замразяване, е степента на преживяемост от 98-99% на ембрионите след размразяване. В нашия център замразяваме и размразяваме ембриони с метода на „витрификация“. С този метод на размразяване постигаме степени на бременност, които са най-близки до, или дори малко по-високи от, тези, постигнати при пресни ембриони.

Процедура по замразяване на ембриони (витрификация) в центъра за IVF.

• Прилага се в следните случаи:
• При наличие на здрави останали ембриони след трансфер
• В случаи с риск от синдром на овариална хиперстимулация (OHSS)
• Поради предимплантационна генетична диагностика (PGD)
• В случаи, изискващи вътрематочна хирургия (ендометриален полип)

Какво е замразяване на яйцеклетки? В кои случаи се прилага?

Замразяването на яйцеклетки (витрификация на оцити) е процес на замразяване и съхранение на яйцеклетки, получени от яйчниците на жената, за да има деца в бъдеще. Замразяването на яйцеклетки се извършва по подобен начин на класическата IVF процедура, а зрелите яйцеклетки, получени след вземане, се замразяват и съхраняват с метода на бързо замразяване, наречен витрификация. Съгласно наредбата за IVF, публикувана в нашата страна през 2014 година, жените могат да замразят своите яйцеклетки в следните случаи:

• Преди лечения, които могат да увредят яйчниците, като химиотерапия и лъчетерапия;
• Преди операции, които могат да доведат до загуба на репродуктивна функция (като отстраняване на яйчниците);
• В случаи, когато овариалният резерв е намален или съществува семейна история на ранна менопауза, документирана с доклад на комисия, съставена от трима лекари специалисти.

При жени, подложени на химиотерапия/лъчетерапия за лечение на рак, овариалната стимулация за IVF може да започне веднага, независимо от менструалния цикъл. Прилагат се хормонални инжекции за стимулация на яйчниците, а този процес обикновено продължава 10 до 11 дни. В случаи, когато не желаем повишени нива на естроген в кръвта, както при рак на гърдата, се използва лекарство, което лекарят счита за подходящо, за да се получи достатъчен брой яйцеклетки без увеличаване на нивата на естроген. В случаи с намален овариален резерв лечението започва на 2-ия или 3-ия ден от менструацията, а развитието на фоликулите се стимулира с хормонални инжекции, обикновено за 10 до 12 дни.

Когато яйцеклетките достигнат определен размер, се прилага инжекция-спусък на овулацията, а вземането на яйцеклетки се извършва 34 до 36 часа по-късно. Ембриолозите замразяват зрелите яйцеклетки в лабораторията. При жени, които не са девствени, вземането на яйцеклетки се извършва по вагинален път, докато при девствени може да се извърши по абдоминален път. Жени с нисък овариален резерв може да изискват повече от един цикъл на лечение. Периодът на съхранение на яйцеклетките е 5 години. Този период може да се удължи, ако се желае. Степента на клинична бременност варира от 4 до 12% на събрана яйцеклетка. Два важни фактора, определящи степента на бременност след замразяване на яйцеклетки, са възрастта на жената към момента на замразяването на яйцеклетките и броя на замразените яйцеклетки.

Какво е система за непрекъснато проследяване на ембриона (ембриоскоп)?

Системата за непрекъснато проследяване на ембриона е система, която позволява проследяване на развитието на ембрионите, формирани след оплождане, 24 часа в денонощието, докато се пренесат в матката на бъдещата майка. Ембрионите, получени по време на лечението с IVF, се проследяват в специални устройства, наречени инкубатори. По време на този процес, за оценка на развитието на ембриона и избор на ембриона с най-голям шанс за имплантация в матката, ембрионите се вадят всекидневно от инкубатора и се оценяват от ембриолог под микроскоп.

EmbryoScope е най-модерният инкубатор, оборудван със специални камери, които периодично снимат ембрионите. Това позволява внимателно проследяване на етапите на оплождане и делене на ембриона, позволявайки избор на ембриона с най-голям шанс за имплантация в матката.

Предимства

• Позволява ни да оценяваме всички етапи на развитието на ембриона, докато са в лабораторна среда.
• Тъй като не се вадят от устройството за оценка, не са изложени на стрес, който може да настъпи поради външни условия.
• В някои случаи, когато ембрионът показва абнормно делене, вероятността за бременност е много ниска. Не е възможно да се откриват тези аномалии на делене чрез оценки, извършвани само веднъж дневно. Благодарение на ембриоскопа е възможно да се откриват тези ембриони с ниска вероятност за бременност.

Какво е ембрионално лепило?

Трансферът на ембриона е най-критичният и деликатен етап от процеса на лечение с IVF. Ембрионалното лепило е течност, богата на хиалуронова киселина и човешки албумин, използвана по време на трансфера на ембриона за подпомагане на имплантацията на ембриона в матката. Приложението му е всъщност много просто. Ембрионът или ембрионите, които ще се пренасят, се съхраняват в ембрионалното лепило приблизително 30 минути, а трансферът се извършва в тази течност. Хиалуроновата киселина също се намира в големи количества в матката по време на естественото оплождане. Чрез използването на ембрионално лепило, хиалуроновата киселина в матката може да се увеличи, с което се подобряват шансовете за успех при IVF. Доказано е, че увеличава степента на бременност, особено при жени над 35 години, претърпели повтарящи се неуспехи при IVF.

На кого се препоръчва PGD?

• Напреднала възраст на майката (38 години или повече)
• Повтарящи се ранни загуби на бременност
• Повтарящи се неуспехи при IVF
• Случаи на тежко мъжко безплодие (под 5 милиона сперматозоиди на мл семенна течност или пълна липса на сперматозоиди - азооспермия)
• Избор на ембрион за съкращаване на времето до постигане на бременност при двойки без рискови фактори
• Известен статус на носител на транслокация
• Наличие на дете с дефект на единичен ген и/или необходимост от HLA-съвместима трансплантация

Как се извършва PGD?

След класическата процедура по IVF се вземат клетъчни проби от ембриони, подходящи за биопсия на 5-ия ден, и се замразяват. След генетичен анализ на биопсираните клетки, ембрионите с нормална хромозомна структура се имплантират в матката на майката. Секвенирането от ново поколение (NGS) е една от технологиите за генетичен анализ, която ни позволява цялостен хромозомен скрининг на ембрионите.

Този тест анализира всичките 24 хромозоми, предоставяйки по-подробни и чувствителни резултати и по-точно определяне на степента на мозаицизъм в ембрионите. Започна да се използва като усъвършенствана техника за PGD. С NGS ембрионите се анализират бързо и ефективно, а генетичните проблеми на хромозомно ниво се откриват преди бременността.

Какво са повтарящите се неуспехи при IVF? Как се изследват?

Успешната имплантация е сложен процес, включващ два основни участника (майката и ембриона). Неуспехът при IVF може да произтича от анатомични причини, фактори, свързани с ендометриалния слой, и фактори, произтичащи от ембриона.

Какви тестове трябва да се извършат при двойки, изпитващи повтарящи се неуспехи при IVF?

Изследване на анатомичните причини

Тези случаи трябва да се изследват с 3D ултразвук и хистеросалпингография (ХСГ; рентген на матката). Трябва да се изследват миоми, ендометриални полипи и вътрематочни сраствания, които нарушават целостта на матката. Освен това е известно, че хидросалпинкс, при който краят на фалопиевата тръба се затваря и изтича течност, причинява намаляване на процента на живородени деца от 20 до 50%.

Оценка на ендометриума

Рецептивният ендометриум е важен за имплантацията на ембриона. Оценката на дебелината и вида на ендометриума чрез ултразвуков преглед е необходима за успешна имплантация. Дебелината на ендометриума трябва да бъде най-малко 6-8 мм. Тънкият и нереактивен ендометриум е труден за лечение. Трудности по време на трансфера на ембриона също могат да намалят степента на имплантация. Във всички цикли на лечение с асистирана репродукция трансферът на ембриона трябва да се извършва по възможно най-простия начин и без стимулиране на матката.

Оценка на качеството на ембриона

Качеството на сперматозоидите и яйцеклетките може да влияе на качеството на ембриона, намалявайки шансовете за имплантация.

Изследване на генетичните причини

В случаи на повтарящи се неуспехи при IVF е наблюдавано увеличение на хромозомните аномалии. Затова, за изследване на хромозомни аномалии при майката и бащата, трябва да се извърши хромозомен анализ на периферна кръв.

Фактор на сперматозоидите

По време на изследването на причините за повтарящия се неуспех при IVF могат да се извършат някои усъвършенствани морфологични анализи на сперматозоидите и могат да се тестват специални методи за селекция на сперматозоиди, тъй като приносът на сперматозоидите за производството на нормални и здрави ембриони е много важен. Докладва се, че съотношението на Т-помощни клетки 1/Т-помощни клетки 2 (помощни клетки на имунната система) е по-високо в случаи на повтарящи се спонтанни абортуси и повтарящ се неуспех при имплантация в сравнение с фертилни двойки.

Макар някои изследвания да са установили увеличение на естествените клетки убийци, тази находка не е напълно доказана. Идеята, че имунните фактори могат да играят роля в неуспеха на имплантацията, доведе до тестване на лечения, споменати в научните изследвания, като употреба на стероиди, прилагане на интравенозен имуноглобулин (IVIG), интравенозна инфузия на липиди, ваксини за фертилитет и терапия с алогенни лимфоцити. Обаче ползите от тези лечения все още не са доказани.

Какво ни казват нивата на хормоните в кръвта?

AMH (антимюлеров хормон)

Антимюлеровият хормон (AMH) е хормон, секретиран от фоликулите на яйчника с размер от 2 до 6 мм. Не съществува специфично време от годината за теста; може да се извърши върху проба кръв, взета в произволен ден от менструалния цикъл. AMH е в момента най-важният кръвен анализ, предоставящ информация за овариалния резерв. Стойност на AMH под 1,1 нг/мл индикира намален овариален резерв.

FSH (фоликулостимулиращ хормон)

Нивата на FSH, измерени на 2-ия или 3-ия ден от менструалния цикъл, се използват като мярка за овариалния резерв. Високите стойности (>12 IU/L) индикират намален овариален резерв. Обаче това не означава непременно, че шансовете за бременност са много намалени. Базалните стойности на FSH могат да варират от месец на месец. Стойност на FSH >20 IU/L се счита за индикатор за намалени шансове за бременност.

E2 (естрадиол)

Нивата на E2 често са под 50 пг/мл на 2-3-ия ден от менструалния цикъл. При жени с намален овариален резерв, високи стойности на E2 (над 60-80 пг/мл) в ранната фоликулярна фаза индикират ускорено развитие на яйцеклетките.

LH (лутеинизиращ хормон)

Хормонът LH, който се повишава в средата на менструалния цикъл и позволява овулация, също е основният хормон, който предизвиква освобождаването на яйцеклетката. Съотношението му (FSH/LH) обикновено е по-голямо от едно в началото на менструалния цикъл. Съотношение LH/FSH над 2,5 може да предизвика съмнение за синдром на полицистозни яйчници. Освен това нивата на хормона LH се измерват високи по време на менопауза и начало на менопауза.

Пролактин

Този хормон, секретиран от хипофизата, е отговорен за производството на мляко при жените. Отговорен е не само за секретирането на мляко, но и за функции като репродукция и менструален цикъл; при жени трябва да бъде на ниво от приблизително 15 до 25 µg/L. Високи нива на хормона пролактин предотвратяват овулацията. Затова забременяването става по-трудно отколкото при нормални обстоятелства.

TSH (тиреостимулиращ хормон)

Тестът за хормони на щитовидната жлеза е измерване на хормоните трийодтиронин (T3) и тироксин (T4), произведени от щитовидната жлеза, както и TSH (тиреостимулиращ хормон), произтичащ от хипофизата и отговорен за стимулирането на щитовидната жлеза, за оценка на функциите на щитовидната жлеза. Когато щитовидната жлеза е прекомерно активна, се счита за хипертиреоидизъм, а когато е недостатъчно активна, се счита за хипотиреоидизъм.

DHEAS (дехидроепиандростерон сулфат)

DHEA-S се секретира основно от надбъбречните жлези както при мъжете, така и при жените. Неговите нива могат да се увеличат при синдром на полицистозни яйчници, при жени с прекомерен растеж на окосмяване и когато съществуват проблеми с надбъбречните жлези.

Какво е лечение на овулацията?

Лекарствата за овулация могат да се използват за лечение на някои жени, които не са могли да зачеват по естествен начин. Лекарствата за овулация са основен метод на лечение, особено за жени с нарушения на овулацията. Най-често използваните лекарства за овулация са:

Гонадотропини

При жени, които не могат да овулират с лекарства или не забременяват въпреки овулацията, стимулацията на овулацията се извършва с инжекции. Лечението с инжекции започва с по-ниски дози (37,5-75 IU) на 2-ия или 3-ия ден от менструацията. След 5 дни инжекции се следи развитието на фоликула чрез ултразвук. Проследяването продължава на интервали от 2-3 дни в зависимост от размера на фоликула. Макар инсеминацията да не е необходима при жени със синдром на полицистозни яйчници, подложени на лечение с инжекции, лечението с инсеминация може да се добави за леко увеличаване на шансовете за бременност.

Как се извършва тестът за бременност?

Тестът за бременност измерва количеството на хормона бета-ХГЧ в кръвта или урината, който се повишава в тялото в началото на бременността, за откриване на бременност. Макар този хормон обикновено да се свързва с бременността, той може също да се увеличи поради други заболявания. Тестът, извършван с проба кръв, взета от ръката, обикновено дава резултати в същия ден.

Кръвните тестове за бременност са по-надеждни, защото директно измерват нивото на бета-ХГЧ в кръвта. Нормално, при здрави жени, които не са бременни, нивото на хормона бета-ХГЧ е между 0 и 10 mIU/mL. С настъпването на бременността нивото на този хормон започва бързо да се покачва. Тестовете за бременност в урината, които са първа опция за много хора, подозиращи, че са бременни, се извършват чрез нанасяне на малко количество урина на теста.

Тестът измерва нивото на бета-ХГЧ в урината и дава резултат като една линия (отрицателен) или две линии (положителен). Макар тестовете на урина да имат висока степен на надеждност, тестовете понякога могат да дадат погрешни резултати, поради което се препоръчва използването на кръвен анализ за окончателен резултат.

Техники за селекция на сперматозоиди

DGS (центрофугиране с градиент на плътността)

Успеваемостта на инвитро оплождането (IVF) се увеличава с избора на висококачествени сперматозоиди. Рутинните техники за подготовка на сперматозоиди, като преглед на плътността, центрофугиране с градиент (DGS) и метод на възходящо плуване (swim-up), вече са основни компоненти на процедурите за асистирана репродукция. С тези методи сперматозоидите се разделят, избират под специален микроскоп и се инжектират в яйцеклетката с метода ICSI. За да се получат ембриони с най-високо качество от тези избрани сперматозоиди, се проверява формата на сперматозоида; тоест, правилната форма на опашката, главата и шийката на сперматозоида е от ключова важност. Макар класическите методи все още да се използват за избор на висококачествени сперматозоиди, съществуват и подобрени, дори неотдавна разработени методи.

HOST-ЕОЗИН Y (селекция на сперматозоиди според целостта на мембраната на сперматозоида)

Нормалната структура на мембраната на сперматозоида е важна при оценката на жизнеспособността на сперматозоида. За тази цел тестовете Eozin Y и HOST се извършват рутинно в случаи, когато при диагностичния анализ на семенна течност се наблюдават неподвижни сперматозоиди. Освен това HOST тестът се използва и за избор на подвижни сперматозоиди в случаи на некрозооспермия и напълно неподвижни проби от сперматозоиди.

PICSI (селекция на сперматозоиди според зрялостта на мембраната)

Външният слой на яйцеклетката на жената съдържа протеин, наречен хиалуронова киселина (HA), а по време на нормалното оплождане съществуват области, където зрелите сперматозоиди се свързват с този протеин. PICSI плочката е специално проектирана плочка с област, свързана с HA, на своята повърхност. Измитата проба от сперматозоиди се поставя на ръба на тази област, а след 15 минути се събират сперматозоидите, свързани с HA. Използва се за ICSI.

МИКРОЧИП (селекция на сперматозоиди чрез система от микрофлуидни каналчета)

Чипът за сперматозоиди, метод за селекция на сперматозоиди, най-близък до естествения, е система от малки каналчета, изпълнени с буферна течност, която позволява на сперматозоидите да се движат през каналите по начин, подобен на техния естествен път. В тази система, наречена система от микрофлуидни каналчета (Micro Chip = чип за сперматозоиди), се очаква пробата от сперматозоиди, поставена в една точка, да се движи през каналите до другия край със собственото си движение. Сперматозоидите, показващи този напредък, се считат за такива с нормална морфологична структура, а сперматозоидите, събрани в резервоара, се използват в процедурите IUI/ART.

Методите PICSI и МИКРОЧИП, които все още се считат за експериментални, могат да се прилагат като алтернативен метод в случаи на мъжко безплодие без сериозни морфологични аномалии и с подходяща подвижност на сперматозоидите. Тези методи не могат да се използват в случаи, когато броят на сперматозоидите е много нисък, а подвижността на сперматозоидите е много лоша. Освен това не са подходящи за употреба в случаи, когато сперматозоидите се получават от тестисите чрез методите TESA/TESE.

Какво е ултразвук?

Ултразвукът е вид звукова вибрация с висока честота, която е неусетна за човешкото ухо. Тъй като ултразвукът не използва вредни лъчи, намиращи се в рентгеновото лъчение, може лесно да се използва за визуализация на почти всички нарушения. Като незаобиколим метод за образна диагностика в съвременната медицина, ултразвукът оценява структурата на репродуктивните органи, матката и яйчниците. Всички аномалии във вида на матката (като двойна матка, полипи, вътрематочни сраствания, миоми или вътрематочни септуми), в структурата на яйчниците (включително наличие на кисти) и всяка дилатация на фалопиевите тръби (хидросалпинкс) се оценяват за изследване на връзката им с безплодието.

Овариалният резерв се оценява чрез ултразвук на 3-5-ия ден от менструалния цикъл. Целта на този ултразвук е оценка на капацитета на яйчниците, който намалява при жените, особено с възрастта. Чрез оценка на броя на фоликулите (брой антрални фоликули, фоликули с диаметър между 2 и 5 мм) и нивото на AMH в серума заедно с ултразвука, се оценява вероятността за отговор на лечението. На базата на тази информация се планират протоколът на лечение и дозите на лекарствата. Тази оценка играе ключова роля при избора на подходящо лечение и определянето на неговата успеваемост.

Подход за запазване на фертилитета при пациенти с рак

Напредъкът в лечението на рака позволи на много хора да победят рака. Обаче ракът и неговите лечения имат негативни ефекти върху фертилитета. Запазването на фертилитета преди лечение на рак защитава мечтите на тези хора да създадат семейство в бъдеще.

Лечения на рак като химиотерапия, лъчелечение и операция могат да причинят ранна менопауза или увреждане на яйчниците при жени, докато при мъже нарушават производството на сперматозоиди.

Жените се раждат с приблизително 1-2 милиона яйцеклетки (което е техният максимален капацитет). Тези яйцеклетки непрекъснато се губят с времето, а до пубертета им остават около 400 000 яйцеклетки. Лекарствата за химиотерапия причиняват тези останали яйцеклетки да се изчерпят още по-бързо, водещи до ранна менопауза.

Подходи за запазване на фертилитета при пациенти с рак

Подходите за запазване на фертилитета при жени включват:

• Замразяване на яйцеклетки
• Замразяване на ембриони

Двата метода са техники на инвитро оплождане (IVF) и се препоръчват преди започването на лечение на рака. В случаи, когато пациентката трябва веднага да започне химиотерапия, подходите за запазване на фертилитета могат да се използват по време на паузи в химиотерапията.

Замразяване на ембриони

Този метод се прилага само при венчани двойки. При жени, подложени на химиотерапия/лъчетерапия поради лечение на рак, овариалната стимулация за IVF може да започне веднага, независимо от менструалния цикъл. Започват хормонални инжекции за стимулация на яйчниците, а този процес обикновено продължава 10 до 11 дни. Както при класическото лечение с IVF, когато яйцеклетките достигнат определен размер, се дава инжекция-спусък на овулацията, а вземането на яйцеклетки се извършва 34 до 36 часа след тази инжекция. Висококачествени сперматозоиди, избрани от ембриолог, се поставят в зрели яйцеклетки под микроскоп. След оплождане ембрионите се замразяват и съхраняват на 5-ия ден. Вашето лечение на рака може да започне 1 до 2 дни след вземането на яйцеклетките. Тези процеси продължават средно две седмици. След завършване на лечението на рака и когато вашият хематолог-онколог разреши, и ако сте готова да бъдете майка, се подготвя матката и ембрионът се поставя в матката.

Замразяване на яйцеклетки

Това е предпочитаният метод на лечение за неомъжени жени. Процесът на замразяване на яйцеклетки е подобен на класическия IVF, а зрелите яйцеклетки, получени след вземане, се замразяват и съхраняват с метода на бързо замразяване, наречен витрификация. Хормоналните инжекции започват независимо от менструалния цикъл, а този процес обикновено продължава 10 до 11 дни. Когато яйцеклетките достигнат определен размер, се дава инжекция-спусък на овулацията, а вземането на яйцеклетки се извършва 34 до 36 часа след тази инжекция. Получените зрели яйцеклетки се замразяват и съхраняват с метода на витрификация. Вашето лечение на рака може да започне 1 до 2 дни след процедурата по вземане на яйцеклетки.

Най-новите лечения, като замразяване на овариална тъкан, са подходи за запазване на фертилитета, които трябва да се разгледат, особено при момичета, които още не са достигнали пубертета, и при пациентки с рак, които нямат време да чакат процедури като замразяване на оцити/ембриони и трябва веднага да започнат химиотерапия.

За да запазите шансовете си да имате деца в бъдеще, се препоръчва консултация със специалист по IVF преди започването на лечение на рака.

Пластичната и реконструктивната хирургия предлага услуги в много широк спектър от състояния, от вродени аномалии и травми, получени при инциденти, до загуба на тъкан след операция за рак и естетични промени, свързани със стареенето.

Какво е пластична и реконструктивна хирургия?

Пластичната и реконструктивната хирургия е дял на хирургичната медицина, прилаган за възстановяване на загуба на тъкан, деформации, функционални увреждания или за подобряване на естетичния вид на тялото. Думата „пластична“ произлиза от гръцкия корен „plastikos“ (да се даде форма), докато „реконструктивна“ означава да се изгради отново или да се възстанови. В пластичната и реконструктивната хирургия се търси както функционално подобрение, така и естетика.

Основната цел на реконструктивната хирургия е възстановяването на нормалната анатомична структура и функционалност на тялото, докато естетичната хирургия се фокусира повече върху подобряването на външния вид. Въпреки това, двата подхода споделят принципите на тъканна цялост и хирургична прецизност.

С какво се занимава пластичната и реконструктивната хирургия?

Пластичната хирургия е многостранна специалност, която обхваща проблеми на меките тъкани и скелетната система, срещащи се в почти всички части на тялото. Хирургичните интервенции се извършват с цел подобряване на качеството на живот на пациента и възстановяване на функционалността на засегнатата област. Заболяванията, с които се занимава пластичната и реконструктивната хирургия, включват следните:

• Вродени аномалии: цепка на устната и небцето, краниофациални деформации и аномалии на ръката.
• Травматична хирургия: изгаряния, загуба на кожа и кост в резултат на пътнотранспортни произшествия, фрактури на лицето.
• Онкологична реконструкция: реконструкция на гърдата след операция за рак на гърдата, дефекти на тъканите, причинени от рак на кожата.
• Козметична хирургия: естетични процедури на лицето, тялото и гърдите.
• Хирургия на ръката: травми на ръката, компресии на нервите и възстановяване на сухожилия.
• Микрохирургия: трансплантации на тъкани и реимплантации, включващи кръвоносни съдове и чувствителни нервни структури.

В кои ситуации трябва да се посети отделението по пластична хирургия?

Пластичната и реконструктивната хирургия се избира за различни състояния, произтичащи от медицинска необходимост или естетични причини. Хирургичното планиране се извършва от специалист по пластична хирургия, като се вземат предвид общото здраве на пациента, очакванията и хирургичните рискове. Към пластична хирургия се обръщат в следните ситуации:

• Функционална инвалидност: загуба на движение или увреждане на функцията на органа след травма или заболяване.
• Нарушаване на тъканната цялост: дефекти на тъканите, причинени от дълбоки изгаряния или усложнени рани.
• Вродени деформации: вродени структурни разлики, засягащи социалния и психологическия живот на лицето.
• Желание за естетична промяна: недоволство от формата на тялото или желание за премахване на признаците на стареене.
• Хронични рани: процес на възстановяване на незаздравяващи рани с използване на тъканни трансплантати (лоскути).

Какви са методите на пластичната и реконструктивната хирургия?

В модерната пластична хирургия успехът е директно пропорционален на използването на съвременни хирургични техники и технологични устройства. Прилага се мултидисциплинарен подход за ускоряване на процеса на възстановяване на пациента и намаляване на риска от усложнения. Методите и технологичните подходи, използвани в пластичната и реконструктивната хирургия, включват:

• Трансплантации на тъкани (графтове и лоскути): процес на пренасяне на тъкан, взета от една част на тялото, в област с тъканен дефект.
• Микрохирургия: възстановяването на кръвоносни съдове и нерви с размер от милиметри чрез хирургични микроскопи позволява запазване на тъканта.
• Ендоскопска хирургия: технология, базирана на камера, която позволява извършване на операции чрез по-малки разрези.
• Лазерни устройства и устройства, базирани на енергия: са високотехнологични системи, използвани за подмладяване на кожата, лечение на пигментни промени и затягане на тъкани.

Основни реконструктивни методи

Методите, използвани в реконструктивната хирургия, се определят от степента на увреждането и характеристиките на тъканите в областта. Тези методи позволяват възстановяване на загубата на тъкан чрез използване на собствените тъкани на тялото или подходящи синтетични материали. Основните реконструктивни методи са следните:

• Трансплантация на кожа: процес на трансплантиране на здрав кожен графт от една част на тялото в област със загуба на тъкан.
• Хирургия на тъканни лоскути: тази процедура включва фиксиране на тъканен трансплантат, било то със запазена собствена съдова структура (дръжковиден лоскут), или чрез отделяне на съдовете и микроскопско зашиване към съдовете на приемащата област (свободен лоскут).
• Тъканна експанзия: тази процедура включва използването на силиконови балони, поставени до областта с дефицит на тъкан, за постепенно разширяване на здравата кожа с времето за целите на възстановяването.
• Микрохирургия: процес на свързване на фини кръвоносни съдове и нерви под специализирани хирургични микроскопи; особено важна при сложни трансфери на тъкани.

Процедури на естетичната хирургия

Естетичната хирургия обхваща процедури, насочени към подобряване на физическия вид на лицето. Тези процедури обикновено се планират за постигане на по-балансиран профил на тялото и лицето. Често извършваните процедури на козметичната хирургия включват:

• Ринопластика (операция на носа): процедура за корекция на формата на носа или решаване на проблеми с дишането.
• Блефаропластика (операция на клепачите): извършва се за корекция на отпуснатост и сенки под очите.
• Абдоминопластика (стягане на корема): процедура за премахване на излишна кожа и мастна тъкан от коремната област.
• Естетика на гърдата (увеличаване, намаляване, повдигане): тази процедура се извършва за преструктуриране на тъканите на гърдата по обем или форма.

Как изглежда процесът на диагностика и планиране за пластична и реконструктивна хирургия?

Успехът на пластичната хирургия е директно свързан с точната диагностика и персонализираното планиране. Лекарят избира най-подходящата техника, оценявайки текущото състояние на тъканта, общия здравен профил на пациента и потенциала за зарастване. Методите, използвани във фазите на диагностика и подготовка за пластична и реконструктивна хирургия, са следните:

• Клинична оценка: извършва се подробен преглед на анатомичната структура на пациента.
• Образни техники: ако е необходимо, се използват ЯМР, КТ или ултразвук за визуализация на дълбочината на тъканта и съдовата структура.
• Симулационен софтуер: особено при козметични процедури, очакваният постоперативен резултат се показва дигитално на пациента.

Перинатологията е подспециалност на гинекологията и акушерството, която изучава здравето на бъдещата майка и плода от периода преди бременността до първите четири седмици след раждането, занимава се с диагностика и лечение на високорискови състояния и също се нарича майчино-фетална медицина.

Какво е перинатология?

Перинатологията е медицинска специалност, фокусирана върху здравето както на майката, така и на плода по време на бременности, класифицирани като високорискови поради медицински, хирургични или генетични причини. Изведена е от латинските думи „peri“ (около) и „natus“ (раждане).

Основната цел на отделението по перинатология е разпознаването на възможни усложнения по време на бременността, извършването на скрининг за генетични аномалии и воденето и допълването на процеса на раждане по възможно най-здравия начин, максимизирайки качеството на живот на майката и бебето. Предлага жизненоважна система за наблюдение, особено за бъдещи майки с хронични заболявания или за плодове, на които са диагностицирани проблеми в развитието по време на бременността.

С какво се занимава перинатологът?

Перинатолозите (специалисти по майчино-фетална медицина) са лекари, които, в допълнение към своята специализация по гинекология и акушерство, са завършили трогодишна подспециализация. За разлика от гинеколога, перинатологът работи по диагностиката и проследяването на по-сложни въпроси, свързани с бременността; гарантира безопасността на двамата пациенти (майка и бебе), внимателно проследявайки развитието на бебето месец по месец, както и физиологичните промени при майката.

Задачите на перинатолога включват следното:

• Подробен ултразвук (скрининг за аномалии): между 18-та и 23-та седмица на бременността лекарят подробно изследва всички органни системи на бебето.
• Разпознаване на риска: оценява се влиянието на съществуващи медицински състояния на бъдещата майка (епилепсия, бъбречна недостатъчност и др.) върху бременността.
• Инвазивни диагностични тестове: извършват се процедури като амниоцентеза (взимане на течност на бебето) или биопсия на хорионни въси (взимане на проба тъкан от плацентата).
• Фетална ехокардиография: на напреднало ниво се анализират структурните и ритмичните характеристики на сърцето на бебето.
• Планиране на лечението: ако диагностицираният проблем може да се лекува, докато бебето е в утробата, може да се извърши хирургична или медицинска интервенция.
• Определяне на метода и стратегията на раждането: в високорискови ситуации се решава моментът и методът на раждане (естествено раждане или цезарово сечение).

Защо да се посети отделението по перинатология?

За да се посети отделението по перинатология, не е необходимо да съществува проблем. Ако бъдещата майка има определени рискови фактори, пациентката се насочва към отделението по перинатология чрез отделението по гинекология и акушерство. Възрастта на бъдещата майка, медицинската история или усложнения в предишни бременности могат да указват необходимост от перинатологично наблюдение.

Основните причини, поради които бъдещата майка трябва да посети отделението по перинатология, са следните:

• Напреднала възраст на майката (бременност на 35 години или повече)
• История на мъртво раждане, спонтанен абортус или преждевременно раждане в предишни бременности
• Хронични заболявания на бъдещата майка (хипертония, диабет тип 1, диабет тип 2, нарушения на щитовидната жлеза)
• Наличие на известно генетично заболяване или хромозомно нарушение в семейството
• Многоплодна бременност (близнаци, тризнаци или повече плода)
• Съмнителни находки или задръжка в развитието, открити при стандартни ултразвукови прегледи
• Родствени бракове и свързаните с тях повишени генетични рискове
• Изследване на ефектите на инфекции или лекарства, използвани по време на бременността

Какви заболявания лекува отделението по перинатология?

Отделението по перинатология е цялостно медицинско звено, което се занимава както със заболявания на майката, така и със заболявания на плода. Перинатологията се фокусира върху патологични състояния, които бременността провокира или влошава. Фокусът е върху системни проблеми от страна на майката и върху структурни нарушения в развитието и генетични синдроми от страна на бебето.

Заболяванията, които лекува отделението по перинатология, са следните:

• Прееклампсия и еклампсия: високо кръвно налягане и загуба на протеин, познати като прееклампсия, попадат в обхвата на занимание.
• Гестационен диабет: контролира се гестационният диабет и се насочва прилагането на инсулин.
• Аномалии на плацентата: включва аномалии като плацента превия (плацента, разположена пред) или плацента акрета (плацента, прилепнала към стената на матката).
• Задръжка в феталния растеж (IUGR): ако бебето в утробата не набира достатъчно тегло и не получава достатъчно хранителни вещества, това представлява риск.
• Цервикална недостатъчност: включва риск от преждевременно раждане поради недостатъчност на шийката на матката и необходими хирургични процедури.
• Кръвна несъвместимост (Rh): фокусира се върху феталната анемия и проблемите с хидропс (натрупване на течност в бебето), развиващи се поради кръвна несъвместимост.
• Вродени аномалии: оценяват се и се решават структурни отклонения в органите на бебето (сърце, бъбреци, мозък, гръбначен стълб).
• Хромозомни нарушения: откриват се състояния като синдром на Даун (тризомия 21) и синдром на Едуардс (тризомия 18).

Какви диагностични тестове се извършват в отделението по перинатология?

Перинатологичните диагностични методи се разделят в две категории: инвазивни (интервенционни) и неинвазивни (неинтервенционни). Въпреки че технологичният напредък е направил обичаен скрининг на проби от майчина кръв без вреда за бебето, инвазивните методи все още могат да бъдат необходими за крайна диагностика.

В отделението по перинатология могат да се извършат следните диагностични и скринингови тестове:

• Подробен ултразвук: между 18-та и 24-та седмица се преглеждат всички органи в 2D, 3D или 4D.
• NIPT (неинвазивен пренатален тест): хромозомният скрининг се извършва чрез анализ на свободната фетална ДНК в майчината кръв.
• Амниоцентеза: процес на взимане на проба течност, обграждаща бебето, с помощта на тънка игла.
• Биопсия на хорионни въси (CVS): процес на взимане на проба тъкан от плацентата в ранните фази на бременността.
• Кордоцентеза: анализ, извършен чрез взимане на кръвна проба от пъпната връв на бебето.
• Фетална ехокардиография: подробен ултразвуков преглед на сърдечните камери и сърдечните клапи на бебето.
• Доплер ултразвук: позволява проследяване на хранителното състояние на бебето чрез измерване на скоростта на кръвотока.

Какви са видовете бременност с висок риск?

Бременността с висок риск възниква поради проблеми, които могат да застрашат здравето на майката или бебето. Най-честите видове бременност с висок риск са следните:

• Бременност с висок риск, свързана с майката: причинена от неконтролиран диабет, хронична хипертония, бъбречни заболявания, автоимунни заболявания (лупус и др.), ожирение или екстремна слабост.
• Рискове, свързани с бременността: причинени от проблеми като прееклампсия, гестационен диабет, къса шийка на матката и преждевременно пукане на околоплодния мехур (ранно разкъсване на околоплодните води).
• Бременност с висок риск по причини от страна на плода: може да е следствие от проблеми като структурни аномалии на бебето, задръжка в феталния растеж и хидропс поради кръвна несъвместимост; също включва многоплодни бременности.
• Бременност с висок риск по причини от страна на плацентата: възниква поради ненормално положение на плацентата, като плацента, покриваща шийката на матката, или такава, прекалено дълбоко прилепнала към стената на матката.
• Бременност с висок риск според клиничната история: може да е следствие от история на повтарящи се спонтанни абортуси, мъртво раждане или преждевременни раждания в предишни бременности.

Каква е разликата между гинеколог и перинатолог?

Гинекологът се специализира в репродуктивното здраве на жената и проследяването на нормални бременности. Перинатологът е специалист, който е допълнително развил обучение в областта на бременностите с висок риск.

Може ли перинатологът да присъства на раждането?

Перинатолозите са активно включени в процеса на раждане, особено при бременности с висок риск. Перинатолозите може да не присъстват рутинно на всички раждания, но ако раждането представлява риск или бебето изисква спешна интервенция след раждане, перинатологът може да води целия процес на раждане от началото до края.

Перинатологът присъства в момента на раждането или може напълно да води раждането в следните ситуации:

• Ако се очаква прекомерно кървене по време на раждането
• Ако съществува плацента превия или спектър плацента акрета
• Ако раждането ще настъпи много рано (преждевременно)
• Ако бебето има аномалия, изискваща интервенция при раждането
• Ако се отнася за тризнаци, четворки или повече при многоплодна бременност

В коя седмица на бременността трябва да се посети отделението по перинатология?

Подробните ултразвукови прегледи обикновено се предпочитат между 18-та и 23-та седмица, но посещение при перинатолог може да се извърши и между 11-та и 14-та седмица за оценка на генетичните рискове.

Ако двойният скринингов тест е нормален, има ли нужда от посещение при перинатолог?

Да, защото скринингoвите тестове измерват само хромозомните рискове, но перинатологът изследва структурните отклонения на сърцето на бебето или другите органи.

Ортопедията и травматологията е дял на медицината, насочен към диагностиката, лечението и рехабилитацията на заболявания и травми на мускулно-скелетната система. Тази специалност се занимава с проблеми, свързани с костите, стави, мускулите, връзките и нервите, и често лекува състояния като инциденти, спортни наранявания, вродени деформации и заболявания, свързани със стареенето.

Какво е ортопедия и травматология?

Ортопедията и травматологията е дял на медицината, насочен към диагностиката, лечението и рехабилитацията на заболявания, наранявания и травми на мускулно-скелетната система. Тази специалност опазва и възстановява здравето на структурите на мускулно-скелетната система на тялото, като кости, стави, мускули, връзки и нерви. Ортопедията и травматологията лекуват широк спектър от здравословни проблеми, от вродени деформации и травми до промени, свързани със стареенето, и спортни наранявания.

Ортопедията се занимава основно със заболяванията на костите, ставите, мускулите, връзките и нервите, докато травматологията е специалност, насочена към наранявания на тези системи, причинени от травми. Травмите най-често възникват поради инциденти, спортни дейности, падания или удари. Специалистите по ортопедия и травматология лекуват тези състояния както с хирургични, така и с нехирургични методи и помагат на пациентите да възстановят функционалните си способности.

Какви състояния се лекуват в ортопедията и травматологията?

Ортопедията и травматологията е широка медицинска специалност, която лекува заболявания и наранявания на мускулно-скелетната система. Заболяванията, които често се срещат в тази област, са следните:

Заболявания на рамото

• Изкълчвания на рамото: това е изместване на раменната става от нейната нормална позиция и обикновено е причинено от травма.
• Замръзнало рамо: състояние, което обикновено се развива след нараняване, причинявайки болка и ограничена подвижност на раменната става.
• Разкъсвания на ротаторния маншон: разкъсвания на мускулите и сухожилията на рамото, обикновено възникващи в резултат на спортни наранявания.
• Синдром на сблъсъка на рамото: възниква, когато сухожилията на рамото са притиснати към костите на ставата, причинявайки болка и ограничена подвижност.
• Тендинит на бицепса: възпаление на сухожилието на бицепса в предната част на рамото, обикновено в резултат на претоварване.

Заболявания на коляното

• Разкъсване на предната кръстна връзка: разкъсване на предната кръстна връзка, една от основните връзки на коляното, често се наблюдава при спортни наранявания.
• Калцификация на коляното: болка, отичане и затруднения в движението, възникващи в резултат на изтъркването на хрущяла в колянната става.
• Болка в предната част на коляното: болка в предната част на колянната става, обикновено причинена от възпаление на сухожилията.
• Други наранявания на връзките на коляното: наранявания на връзките на коляното, обикновено възникващи в резултат на травма, които могат да причинят постоянно увреждане, ако не се лекуват.
• Разкъсване на менискуса: разкъсване на хрущялните структури на коляното, наречени менискус, често се наблюдава при спортни наранявания.

Заболявания на тазобедрената става

• Изкълчване на тазобедрената става: изместване на тазобедрената става от нейната нормална позиция, което може да бъде вродено или в резултат на травма.
• Калцификация на тазобедрената става: болка и ограничена подвижност, възникващи поради изтъркването на хрущяла в тазобедрената става.
• Синдром на сблъсъка на тазобедрената става: болка, възникваща поради триене между костите на тазобедрената става, обикновено наблюдавана при млади хора.

Заболявания на стъпалото и петата

• Болка в петата: болка в областта на петата, причинена от претоварване, напрежение или възпаление.
• Чукообразен пръст: болезнено състояние, което възниква, когато пръстите на крака се огъват повече от нормалното.
• Плоскостъпие при деца: състояние, при което стъпалата на детето са абнормно плоски и трябва да се лекуват в ранна възраст.
• Вродено конско стъпало: вродена деформация на стъпалото и обикновено е състояние, което изисква лечение.
• Hallux valgus (кривина на палеца): странично изкривяване на палеца на крака, причиняващо болка в пръста и изискващо лечение.
• Калуси: закоравели участъци на кожата на стъпалото, причинени от натиск, които могат да причинят болка и дискомфорт.

Заболявания на ръката и китката

• Тенис лакът: възпаление на сухожилието на лакътя, причинено от претоварване.
• Компресия на улнарния нерв: болка и изтръпване, възникващи в лакътя или китката поради натиск върху улнарния нерв.
• Ганглион: кисти, пълни с течност, образуващи се в ставите, които обикновено не причиняват болка.
• Синдром на карпалния тунел: изтръпване, болка и слабост в ръцете, възникващи поради натиск върху нерв в китката.
• Пружиниращ пръст: състояние, характеризиращо се със заклещване и скованост на пръстите, обикновено причинено от натиск върху нервите.

Заболявания на костите и меките тъкани

Костни тумори: туморите, развиващи се в костите, могат да бъдат злокачествени или доброкачествени и изискват лечение.

Какви диагностични методи се използват в отделението по ортопедия и травматология?

В ортопедията и травматологията се изготвят подходящи планове за лечение чрез оценка на състоянието на пациентите с различни диагностични методи. За всяко състояние се предпочита различен диагностичен метод, за да се осигури точна диагноза. Най-често използваните диагностични методи в това отделение са следните:

• Рентгенография: състояния като костни фрактури, изкълчвания, деформации и калцификация на стави се визуализират чрез рентгенография.
• МР (магнитен резонанс): позволява получаването на детайлни изображения на наранявания на меки тъкани, разкъсвания на сухожилия и наранявания на връзки.
• CT изследване (компютърна томография): предоставя по-детайлни изображения в напречен срез на костите, ставите и вътрешните органи и се използва за диагностика на състояния като фрактури и тумори.
• Ултразвук: се използва за преглед на натрупването на течност в ставите, наранявания на сухожилия и мускулни разтягания.
• Кръвни изследвания: се използват за тестове за здравето на костите (нива на витамин D и калций) и за диагностика на определени състояния (като ревматоиден артрит).
• Електромиография (ЕМГ): измерва електричната активност на мускулите за диагностика на състояния като компресия на нерв и мускулна слабост.
• Артроскопия: камера, въведена в ставата, позволява директна визуализация на увреждания и възпаления в ставата, а също може да се извърши и лечение.
• Костна гамаграфия: се използва за откриване на аномалии в костите, като инфекции, тумори и фрактури.
• Денситометрия (измерване на костна плътност): измерва плътността на костта и позволява ранна диагностика на заболявания на загуба на костна маса като остеопороза.

Какви методи на лечение се използват в отделението по ортопедия и травматология?

Методите на лечение в ортопедията и травматологията варират според вида и тежестта на състоянието и общото здравословно състояние на пациента. Най-често прилаганите методи на лечение са следните:

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапията е един от най-използваните методи за лечение на нарушения на мускулно-скелетната система. Физиотерапията включва различни упражнения и техники на мануална терапия, насочени към намаляване на болката, увеличаване на мускулната сила и възстановяване на подвижността. При състояния като замръзнало рамо, херния на диска и болка в колянната става, физиотерапията е важна част от процеса на лечение.

Медикаментозно лечение

В ортопедията и травматологията лекарствата се използват за облекчаване на симптомите на заболяването и ускоряване на възстановяването. Най-често използваните видове лекарства са аналгетици, противовъзпалителни лекарства и мускулни релаксанти.

Също, при определени състояния специалните инжекции с кортикостероиди могат също да помогнат за управление на болката и намаляване на възпалението. Лекарствата играят важна роля в лечението на заболявания като ревматоиден артрит и остеоартрит.

Физическа активност и упражнения

Програмите за упражнения в лечението на ортопедията и травматологията са ефективен метод за подобряване на мускулно-скелетното здраве. Упражненията се използват за увеличаване на подвижността на ставите, укрепване на мускулите и подобряване на общото здраве на тялото.

Спортните наранявания, разкъсванията на менискуса и остеоартритът на коляното са състояния, които могат да се лекуват с упражнения. Специалистите изготвят индивидуализирани програми за упражнения за всеки пациент.

Хирургична интервенция

Хирургичните методи включват артроскопска хирургия, открити хирургични процедури, поставяне на ендопротези (като ендопротеза на колянo или тазобедрена става) и хирургия на гръбначния стълб:

• Ендоскопска хирургия на гръбначния стълб: минимално инвазивен хирургичен метод, използван за лечение на нарушения на гръбначния стълб.
• Остеоинтегрирана ендопротеза: позволява ендопротезите да се срастват директно с костта, предоставяйки по-естествено движение и по-голям комфорт.
• Артроскопска хирургия: минимално инвазивна хирургия, извършвана с малка камера за преглед и лечение на увреждания в ставите.
• Ендопротеза на коляно (тотална артропластика на коляно): замяна на сериозно увредена колянна става с изкуствена става.
• Ендопротеза на тазобедрена става (тотална артропластика на тазобедрена става): поставяне на изкуствена става за лечение на увреждане на тазобедрената става.
• Ендопротеза на рамо: хирургично поставяне на ендопротеза за лечение на увреждане на раменната става.
• Съвременна хирургия на херния: хирургични интервенции за лумбални и цервикални дискови хернии, извършвани с минимално инвазивни техники.
• Хирургия на кръстната връзка (ACL хирургия): реконструктивна хирургия, извършвана при случаи на разкъсване на предната кръстна връзка.
• Хирургия на костен израстък и кисти: хирургично отстраняване на прекомерно нараснала тъкан или кисти в костите.
• Хирургия на ръката и микрохирургия: хирургични процедури, използвани за възстановяване на увреждания на ръката и пръстите, обикновено извършвани с микрохирургични техники.
• Хирургия на стъпалото и глезена: хирургични процедури, извършвани за лечение на травми, деформации и заболявания в областта на стъпалото и глезена.
• Спортна физиология и спортна хирургия: хирургични интервенции, насочени към лечение на мускулно-скелетни проблеми и наранявания, свързани със спорта, с които се сблъскват спортистите.
• Детска ортопедия: хирургия, обхващаща диагностиката и лечението на развитийни ортопедични нарушения при деца.
• Хирургия на гръбначния стълб: хирургични процедури, извършвани за лечение на заболявания и наранявания на гръбначния стълб.
• Хирургия на тумори и онкология: хирургични процедури, насочени към лечение на тумори на костите и меките тъкани, включващи и онкологична хирургия.
• Травматични заболявания и травматологична хирургия: хирургични интервенции, извършвани за лечение на костни фрактури, увреждания на вътрешни органи и увреждания на меки тъкани, причинени от инциденти или травми.
• Хирургия за корекция на деформации: хирургични процедури, извършвани за корекция на вродени или придобити деформации в тялото (например сколиоза, плоскостъпие).

Инжекционни лечения

В отделението по ортопедия и травматология лечението с инжекции също се използва при лечение на определени състояния. Инжекциите със стероиди помагат за намаляване на възпалението в ставата и облекчаване на болката. Инжекциите с хиалуронова киселина, от друга страна, подобряват качеството на синовиалната течност и се използват при лечение на състояния като остеоартрит. Също, PRP терапията (плазма, богата на тромбоцити) се извършва с плазма, получена от собствената кръв на пациента, за да се ускори процесът на заздравяване.

Лечение с гипс и шина

При травматични наранявания като фрактури и изкълчвания често се прилага използването на гипс или шина. Този метод осигурява зарастването на костите в правилна позиция. По-специално гипсът и шините се използват за лечение на фрактури на ръцете и краката, разтягания и изкълчвания на стави.

Прилагане на студено и топло

Терапиите със студено и топло често се използват за намаляване на болката и отока. Студената компреса обикновено е ефективен метод на лечение при наранявания, разтягания и възпаления. От друга страна, топлата компреса се използва за лечение на състояния като мускулно напрежение и скованост на ставите.

Озонотерапия

Озонотерапията се използва като алтернативен метод на лечение при нарушения на ставите и мускулите. Озонът ускорява заздравяването и намалява болката, доставяйки кислород в тялото. Може да бъде особено ефективна при лечение на състояния като болка в коляното, херния на диска и остеопороза.

Използване на физиотерапевтични уреди

В процеса на физиотерапия лечението може да се подпомага с уреди като TENS (транскутанна електрическа нервна стимулация), ултразвукова терапия и магнитна терапия. Тези уреди намаляват мускулното напрежение, облекчават болката и ускоряват процеса на заздравяване.

Рехабилитация

Рехабилитационната терапия се прилага, за да помогне на пациентите да възстановят предишното си здраве след хирургични операции или сериозни наранявания. Процесът на рехабилитация помага на пациента да възстанови сила, да увеличи гъвкавостта и да възстанови функционалността. Програмите за физиотерапия и упражнения позволяват на пациентите да възстановят самостоятелност.